Превод и съставител - Огняна Иванова. ... "От всички философи, магьосници и така нататък единствено Христос обявява вечния живот за най-важното и безспорно нещо - с безкрая на времето, безсмислието на смъртта, необходимостта и намерението да има покой и преданост. Христос е живял кротко - като творец, по-велик от всички други творци; той е презирал мрамора, глината и боите, и е работил с жива плът. С други думи, този несравним творец не създава нито статуи, нито картини, нито книги, което е почти немислимо за нашия тъп инструмент - модерния ни, нервен и недосетлив мозък. Христос заявява без всякакво колебание, че е ... |
|
"Беше сутрин. До леглото ми стоеше моята баба с голяма бяла платнена шапка с къдрици по края и държеше нова сребърна рубла, която представляваше обичайният ѝ подарък за Рождество. Разбрах, че всичко видяно се беше случило насън, а не наяве и побързах да ѝ разкажа защо плача. Какво пък - каза баба, - сънят ти е хубав, особено ако поискаш да го разбереш правилно. В басните и приказките често има скрит нарочен, таен смисъл. Според мен завръщащата се рубла представлява таланта, който провидението дава на човека при негово раждане. Талантът се развива и укрепва, когато човек успява да запази своята бодрост и ... |
|
"Христо Йотов бе ваятелят, приеман по света като посланик от Балкана на повалените от бурите дървета с български сърцевина и корен. В труда си на скулптор и майстор пластик, той свещенодействаше, като че служеше молитва в памет на загиналите мури, дъбове и орехи. Пишеше ли книги (за да си почива), в истинните разкази за своите предци, той бе Етимологът - източник, с когото можеха да се съветват науката Народопис и родното човекознание. Ваятел и писател, Христо Йотов бе самотният работник с две призвания - в една съдба. Съдбата на народа гений." Борис Христов Големият майстор дърворезбар Христо Йотов (1940 - ... |
|
Достоверни криминални истории. ... Петър Пайков е роден през 1938 г. в гр. Бургас. Работил е като прокурор в родния си град, а след това - в Главна прокуратура (по-късно Върховна касационна прокуратура). От 1985 г. до 1988 г. е бил Главен секретар на Съюза на юристите в България, а от 1988 г. до пенсионирането си - прокурор във ВКП. Пише поезия, белетристика и публицистика. Негови стихотворения и документални разкази са печатани в пресата и в литературни алманаси. Издал е книгите: "Смях от архивите на Темида" и документалния роман "В сянката на кръста" (изд. "Сиела"), участва в сборника с ... |
|
Допълнено издание. ... Да разсмееш куче е допълнено издание на първия сборник с разкази на Оля Савичевич , който включва седем нови разказа. Те я представят в различна светлина - към свежестта на първите ѝ прозаични опити се добавят по-зрели творби, които разширяват диапазона на характерните за нея теми и доказват безспорните ѝ качества на умел разказвач. Книгата е амалгама от забавни, причудливи истории за различните форми на бягство, и е наситена с характерните за Средиземноморието хумор и меланхолия, независимо дали става дума за модерни чудеса, любовни терзания, убийствени страсти или горчив опит. Всяка ... |
|
"Препрочитам след десетилетие разказите от тази книга на Венцислав Божинов и най-лесно ми е да кажа, че те не са загубили нищо от своите художествени качества - героите им са все така живи и образни, сюжетите, в които се изявяват - интригуващи и държащи в напрежение. Така е, но няма да бъде съвсем вярно. Защото не те, но ние сме се променили във времето с цената на лични и на обществени победи и загуби. Сега ние по-добре и по-пълно ще усетим цялото богатство на тези разкази - удивителната им метафоричност, съчетана с подкупваща непосредственост. И най-важното - страниците на тази книга ще разгърнат млади читатели, ... |
|
Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе Нова генерация около бившия Кравай. А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в Малката текила в Созопол, където звучи Сайпръс Хил. Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да ... |
|
"Разказвачът е почти невидим, а главните герои в повечето истории са жени. Много от тях са прокудени от войната, често в Киев, от райони с тежки сражения през 2014-а. Мащабът на техните светове е почти винаги домашен, но през обектива на Белорусец незначителни действия и срещи придобиват митологична значимост... Ефектът е сякаш Исак Бабел и Светлана Алексиевич са си родили дете." Клеър Месуд, Harpers "Белорусец постига впечатляващ баланс между моментното страдание и вечните механизми за справяне, наречени хумор и въображение. (...) Много от тези 32 разказа са дълги едва по страничка, но силата им е в ... |
|
"В разказите - както и в романите си, Николай Табаков не изневерява на себе си: описва чешити, описва чудесии, описва самобитности. Описва живота така, че да го превърне в литература, а литературата я кара да описва така, че да се превърне самата тя в живот. А той, авторът, Николай Табаков, обича с неподправен хъс и с преданост и единия, и другата, и тази негова обич избива върху писателското му перо с цялата си свежест, с всичкия му талант. И се предава на нас, читателите, които четем чешитските му разкази, чешитски и самобитни, и се радваме на чудесиите в тях, с цялото си сърце се радваме и - радвайки се, сами ... |
|
Виж сега, моето момиче е за истинските истории на вдъхновяващи жени, които са били достатъчно смели да преследват целите си въпреки всички, които не са вярвали в тях. Вдъхновение за написване на разказите в сборника са познатите на всички ни фрази като: Виж сега, моето момиче... Това не е женска работа. Кой е мъжът ти, кой е баща ти? Избягвам да наемам млади жени като теб, защото ей сега ще забременееш и ще те няма две години. Идва важен клиент утре на среща в офиса. Облечи се по-така, да му се харесаме. Е, как не ти стига времето? Всичко е въпрос на организация, мила. Аз на твоята възраст не си оставях ... |
|
В началото на ХХ в. прозата на Николай Лесков започва да се възприема като "явление", а него да смятат за "най-руския от руските писатели, който издълбоко и обширно е познал руския народ такъв, какъвто той е". Лесков не е класически романист от XIX в., той не е нито Толстой, нито Балзак , нито Дикенс , макар редица похвати и влияния от класическия европейски роман се долавят в творбите му. Той е преди всичко разказвач и то разказвач от голяма класа. Лесков е продължител на големите разказвачи от миналото, паметта за които е съхранила безбрежната руска равнина. Лесков е гледал на себе си преди всичко ... |
|
Съвместен проект на издателство "Ентусиаст" и "Денят започва с култура" - продукция на БНТ 1. ... Разказите от сборника "Скакалци в програмата" представят новите тенденции в българската научна фантастика и са дългоочакван "ъпдейт" за феновете на този жанр. Измежду авторите има, както писатели и журналисти с голям опит, така и млади хора със силно въображение, които не се страхуват от експериментите на мисълта. Темите и жанровете са разнообразни. Сблъскваме се с извънземните същества и роботите на "твърдата фантастика", отегчените хакери и дигитални скитници на киберпънка, ... |