"Кеносис" е отказът от всичко, намаляването на живота, изтощаването до смърт. Това е процес на себеизпразване, самоизчерпване, себеотнемане, то е протяжното изтощаване на смисъла, призивът обезслави се. "Кеносис" е и точката, в която залозите са празни и нищо не може да се промени. Който претърпи този момент, без пустото в себе си да зарази пустотата навън, може да види как времената се преобръщат. "Кеносис" е опразване на високите редове, при което те остават високи, но празни. Прозрачни, без съдържание, те са вече чист жест с облик на послушание: остави се и се оставям. Метафизично късо ... |
|
"За тази безпрецедентна стихосбирка трябва да се изкажат Ницше , Маркс и Фройд . Но и Фуко и Дельоз. Ако беше жива, щях да помоля Мария Вирхов, може би най-радикалния глас от моето собствено поколение, да ми я обясни." Марин Бодаков Станимир Панайотов (1982 г., Сливен) е философ и поет, доктор по сравнителни джендър изследвания от Централноевропейския университет, Будапеща. Понастоящем е преподавател в Школата за перспективни изследвания, Университет на Тюмен, Русия. ... |
|
Почти четири милиона украинци умират от масовия глад през 1932 - 1933 г. В новата си книга Ан Апълбаум , разказва историята на трагичните събития и как те са използвани от Сталин за подчиняването на Украйна на собствените му планове. "Червен глад" се занимава не само с големите исторически въпроси - какво всъщност се случва през онези неспокойни години и какви са причините за глада, - но показва събитията и през очите на очевидците - селяни, борещи се за троха хляб, след като всичко им е отнето; млади комсомолци, отишли от града в селото, за да се борят с "антиреволюционните елементи"; украински ... |
|
"Това е книга-пътуване. Пътуване на един млад испанец в българския език, превърнат от него в предпочитан поетически медиум. Пътуване на един млад западноевропеец в посткомунистически Узбекистан и Латвия. Пътуване на един млад хомосексуален мъж в любовта и желанието към чужденеца. В края на краищата Синя пустиня е пътуване към себе си, само че пътуване през чуждия език, през чуждата култура, през чужденеца. Пътуване през крайности, през неразбираеми забрани и позволения, през харам и халал. Парадоксалното е, че точно забраните, срещу които тези стихове се бунтуват, им придават красота и истинност." Кирил Василев ... |
|
Стиховете в книгата Украински щит на Димитър Христов са категоричен и тревожен зов против бруталната руска агресия срещу Украйна и срещу стремежа на човечеството да спаси мира в XXI век. Поетът е солидарен с жертвоготовните и достойни украински защитници на своята родна земя, защото те отстояват изконни човешки права и свободи. Поетът е съпричастен със съдбата на милионите украински бежанци - жени и деца, които търсят убежище по-далече от смъртта и разрухата. И това е още един пример, че истинският творец не може да бъде равнодушен, не може да мълчи и да бездейства, когато загиват невинни хора. Когато човешката ... |
|
Любовта е куче от Ада е лирично и безкомпромисно изследване на извънредните ситуации, които любовта създава; на начина, по който разбива сърцата, и границите, които налага. Истинска класика в поетичното наследство на Буковски . Прескачайки между грубост и нежност, чувствителност и твърдост, Буковски ни разкрива хилядите лица на любовта - нейната себичност и нарцисизъм, нейната тайнственост и болезненост, и в крайна сметка радостта, която тя носи в несекващата си изобилност и изкупителна сила."Чарлс Буковски прави писането на голяма поезия да изглежда лесно, някои от стиховете му притежават неочаквана красота. ... |
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
Издание по случай 100 години от рождението на Радой Ралин. Мигновено живея Нямам време да се застоявам и пред всичко спирам, за да не пропусна миг от живота си. Не съзерцавам картини, предмети и случки. Нека те се закотвят в душата ми и ме повикат понякога да ги потърся. Нека нашето взаимно привързване е магично и съдбовно, да съдържа частица от случайната ласка. Щом си потрябваме, ще се хванем за ръка, и от докосването ни ще възникне плод. Денят е страшна тъкан за чувства, метали и нереални величини. Сънят ги обобщава във вълшебни модели. Дилетантът политик получава тройки по история. А аз обхващам, попивам този ... |
|
Стихосбирката "Личен архив" е първата стихосбирка на поетесата Мария Лалева . Редакторът Маргарита Петкова подбира творби от над двеста стихотворения, писани повече от десет години. Включените стихове представят Лалева най-ярко от гледна точка на емоционалност и честен маниер на писане на поезия. Характерните за нея къси стихове със запомнящ се финал се налагат като запазена марка още с първата ѝ книга. Лириката ѝ засяга темите за любовта, прошката и самотата. За ценителите на римуваните словесни форми стиховете в "Личен архив" са едно чудесно предизвикателство и допир с един експресивен ... |
|
Сборникът Поезия от Пол Елюар, който предлагаме на вниманието на читателите, няма амбицията да запълни празнините, оставени от предходните издания, а отразява в голяма степен преводаческите пристрастия и представлява по-скоро лична антология. Елюар е поетическа вселена, еманация на поезия. Той като че ли е взел най-доброто от поетиката на сюрреализма и го е пречупил през своята уникална чувствителност, за да сътвори стихове, които извършват революция в европейската поезията на XX век. Като въвежда всекидневна лексика и я прекарва през своето поетическо сито, той ѝ отрежда съвсем различни функции и вместо да приземи ... |
|
"Петя Хайнрих - един от най-смелите и най-малко самоизтъкващите се поетически гласове, които познавам." Катерина Стойкова "За Петя Хайнрих мисля с радост и доверие. С чисто доверие. Доверие в автентичността, но и в ерудицията на нейната толкова енергична, толкова ярка поезия. Завидно последователна, а същевременно свежа и сангвинична, богата на геокултурни отпратки и на сетивни внушения." Екатерина Григорова "Винаги съм търсил изход от Поезията! Към друга Поезия, разбира се. Мечтал съм да се добера до наръчник на електрически автомобил и да го препиша, като думата Автомобил разменя с Любов. ... |