"Визитацията" проследява едно сякаш немислимо, невъзможно посещение на скъп гост от небесата: националната ни светиня Христо Ботев. Абсурд? Лудост? Ала кое е по-голям абсурд: Ботевото слизане или онова, което той вижда наяве в отечеството си? И кое лудост: вълшебството на мнимата му кратка визитация или живата реалност на болното ни общество, където ето вече 130 години "свестните у нас считат за луди"? ... |
|
"Идеята за Изгрев преди залеза се роди в двора на манастира Св. преп. Параскева-Петка във Владая. Още тогава отнякъде се появи кристалната яснота, че ако даде Господ да напиша този роман, той ще е различен от останалите си събратя в едно отношение. Беше много странно усещане, а и предчувствие: щях да създам литературна творба със съвсем конкретна задача, със строго определена житейска цел, със съзнанието защо го правя. После станах свидетел на една късна любов, на разцъфването на един възроден живот, на красивото осъществяване на мечти, доскоро приемани за нелепи мечтания. Бе истинско творческо щастие да ... |
|
"Голямо щастие ме споходи с този роман. Изненадващо и всеобхватно творческо щастие. Замисля ли се, дълбоко се съмнявам, че е роман. Вярно, прилича. Всъщност има ли значение какъв точно е жанрът на тази творба? Нека го нарека просто сън. Щастливо многомесечно (за мен) съновидение - не само в картини, не само в слово, но и разгръщащо се в два плана, два свята, в две паралелни вселени. Едната - тази реалната, сетивната, тази безкрайната и съвсем близката около клавиатурата на лаптопа. И другата вселена - измислената, въображаемата, уж призрачната, в която се чувствах така приласкан, усмирен и смирен, а най-вече така ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Написах тази книга такава, каквато е, защото нямам понятие как другояче следва да се подходи, ако човек все пак търси своите си стойностни отговори за нещата, които носят смисъла. Направих си словесно харакири, самоизкормих се доста болезнено, но искрено и простодушно, каквото бива да е - според мен - всяко изповедално самоизкормване. Така и ще си отида един ден - с убеждението, че ако отделяме повече внимание и харчим повече жизнена енергия за изповедалните ни равносметки, тогава реалната история на човеците би била съвсем различна. А не такава изкормена. И за жалост - не само словесно. Защо "Броеницата" ... |
|
Пътен инцидент преобръща съдбата на Отшелника. Уединеното му всекидневие на писател без надежда за лично щастие е озарено от неочаквана зряла любов. Катя сякаш е пълна негова противоположност и като професия, и по характер, и според начина си на живот. Ще успеят ли те да съединят духовните и житейските си пътища в едно цяло? И как новото приятелство на самотника Наум с Ирина и Сава ще отприщи потиснатата сърдечна енергия у тези вече немлади хора? "Да върнеш лятото" е романс за доброто и светлото у човека, за дълбоката промяна, която може ненадейно да настъпи във всеки момент от живота. Едно лято сред простора ... |
|
Когато среща Елена, Антон преживява тежка духовна криза. Личният му живот е преобърнат и съсипан. не вярва на народа си, че е способен да създаде нормална държавност. Не вярва вече и в смисъла на самото съществуване на човечеството. Ала вълшебницата Елена твърди, че те двамата имат стара недовършена работа, запечатана там някъде в архиварницата на небето. И Антон поема поневедомите пътища на упованието, където го очакват изпитания, в чиято реалност и светоуханна благодат той самият понякога се съмнява. За да чуе в един благословен за него час сакралните слова: "Никога повече не бива да губиш упованието си в смисъла ... |
|
Една мрачна любовна легенда се превръща в действителност в продължението на Мамник и Лехуса. Пет години след последната ѝ среща с митично създание от българския фолклор Божана води привидно нормален живот. Но няма нищо нормално в кълбовидните мълнии, които синът ѝ предизвиква, когато е ядосан. Нито пък в опустошителните пожари, които заплашват странджанското село Усое, където въпреки водната криза продължават да растат случаите на открити удавени жени. Какво се крие в тайнствените води на язовир Караеврен? Какво свързва всички удавени жени, открити в близост до потопеното село и останалия на дъното ... |
|
Мистериите на българския фолклор оживяват в чудовищни измерения в продължението на романа Мамник. ... Нощният покой над трънското село Вракола е прорязан от далечен бебешки плач и прииждането на нови демони. Този път граничните полицаи Божана и Митко ще се изправят пред още по-сложни загадки, които ще ги отведат до древен храм-кладенец и новооткрито тракийско съкровище. В разплитането на случая ще им помага и археологът Лора Кадурина - приятелка на Божана от студентските години. Ала Вракола ще се окаже тясна за мащабите на мистерията и те ще се доберат до потайностите на Странджа планина. В лабиринтите на загадката ... |
|
В трънското село Вракола се случват необикновени неща - няколко човека са убити по невиждан начин, други се събуждат с особени белези по тялото. Сякаш над селото е надвиснало нечовешко зло. Настаненият в старчески дом Емил, заедно с граничния полицай Божана Горнева, започва да разследва странните случаи и се натъква на потулени от миналото загадки и на оживяло от българския фолклор чудовище. В битката със злото ще им помага и един възкръснал мъртвец, който има несвършена работа на този свят... Васил Попов е автор на разкази и романи, базирани на български митове и легенди. През годините творбите му са отличавани в ... |
|
Авторът на Мамник този път ни захвърля на другия край на света. Българската база Свети Климент Охридски в Антарктида е нападната от чудовища, познати от митовете на племената Яган и Селкнам, населявали някога архипелага Огнена земя. В същото време геологът Кузман Стоев се опитва да се добере до остров Ливингстън, тъй като е попаднал на доказателства, че именно там ще открие ключа към изчезването на своя брат-близнак. По пътя към ледения континент Кузман се сближава с Нереа Калдерон - капитан на аржентинския научноизследователски кораб Карпух и наследник на древни шамански сили. Ще успеят ли двамата да преборят древното ... |
|
Сборникът Вълчи разкази разкрива дивия балкански дух, населяващ Трънските земи, където се преплитат история и фолклор, истина и легенда, любов и омраза. Заслепени от своите амбиции и копнежи за любов, справедливост и свобода, героите на разказите се оказват изправени пред избора да загърбят собствените си желания и да останат човеци или да престанат да бъдат себе си, та да се превърнат във вълци. Защото в едно смутно време, като кърджалийското такова, се раждат не само герои. Раждат се и зверове. Васил Попов е автор на разкази и романи, базирани на български митове и легенди. През годините творбите му са отличавани в ... |
|
Синергетика на квантовите механизми в биологичните структури."Човек, който изпълнява волята Божия, Нито вълци го ядат Нито разбойници го крадат. Няма болест в света, Която да не може да се лекува." Учителя ... |