"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото."Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |
|
"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото". Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |
|
Превод от руски: Петрана Пасева. ... "Литературата е труд", "Краткостта е сестра на таланта", "Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма", "Езикът трябва да бъде прост и изящен" - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от "Три сестри", "Вишнева градина" или "Иванов", не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция. Как трябва да се живее? - ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия - как ... |
|
Сантиментални, романтични и лирични трогателни истории от творчеството на трима велики руски писатели: нобелиста Иван Бунин, Антон Чехов и Александър Куприн. Разкази и новели със задължително място в нашия живот, за да ни напомнят за съществуването на любов, мъка, състрадание и душевна красота. Иван Алексеевич Бунин е руски писател, поет и преводач. Той е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература през 1933. Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 и се установява във Франция. Най-значимите му творби са повестите "Село" ( ... |
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Аз искам да отида в Европа, Альоша, и ще тръгна оттук: и знам, че ще отида само на гробище, ала на най-скъпото гробище, това е то! Скъпи покойници лежат там, всеки камък над тях говори за такъв подвиг в своята истина, в своята борба и своята наука, че аз, знам го още отсега, ще падна на земята и ще целувам тези камъни, и ще плача над тях-в същото време убеден с цялото си сърце, че всичко това вече е гробище и нищо повече." Изповедта на Иван Карамазов пред Альоша ... |
|
Втората половина на XIX век представя и рамкира втория етап от развитието на руската класическа литература. Националният литературен процес продължава и обогатява най-добрите демократични и хуманистични традиции от предишните десетилетия, но протича в условията на съвсем нова политическа, идеологическа и социокултурна ситуация, в атмосферата на остри идейни борби и на драматични исторически събития, на сериозни колизии и трансформации в ценностната система и интелектуалните рефлекси на обществото. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Най-смешните разкази на руския класик. Заблудени хамелеони, дами със съмнителна репутация, унтерофицери и един фатален побъркал се шаран сноват по страниците на настоящия сборник, който събира най-смешните истории на Антон П. Чехов. Макар и съвсем кратки, двайсет и петте разказа не оставят никакво съмнение защо авторът им е признат за изключителен майстор в жанра. От фарса към абсурда И тъй, шаранът се побърка разкрива цялата палитра на хумористичния гений на руския класик. С характерния си пестелив, но образен стил той изправя самозабравили се управници, псевдоинтелектуалци и дребни чиновници срещу хора от ... |
|
Книгата е част от колекция "Извори" на издателство "Изток - Запад". ... Повестта "Степ" е написана в края на 80 -те години на XIX век, когато Чехов преживява духовна криза и преосмисля ценностите в живота. В свое писмо до Д. Григорович авторът пише: "В Западна Европа хората загиват от това, че им е просторно...Толкова много простор има, че малкият човек няма сили да се ориентира..." И наистина, в рамките на цялата повест, която всъщност е "история на едно пътуване", ние наблюдаваме героите, които не успяват да намерят общ език със света, да се разкриват, да ... |
|
"Иван не харесва София, защото мирише на ябълки", "Тя подписваше писмата си като Чайка" или "7. декември 1901 говорих с Лев Толстой по телефона" - това са само някои от записките, които Антон Чехов прави в своите лични бележници. Той ги води през последните четиринайсет години от живота си в тефтери или на хвърчащи листове, които успешно оформят богатата му творческа и житейска панорама. Сред мислите на Чехов се открояват сюжети и образи, непревърнати докрай в пълноценни творби от писателя и драматург, но чиято нишка днес е лесно да бъде проследена. "Личните бележници на Антон Чехов& ... |
|
Сборникът съдържа седем разказа на петима руски класици: "Нощта на Христос" от Михаил Салтиков-Шчедрин, "Птица" и "В навечерието на Великден" на Николай А. Лейкин, "През Страстната седмица" и "Студент" на Антон П. Чехов, "И зверовете" на Зинаида Гипиус и "Великденско посещение" от Саша Чорни. ... |
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Книгата съдържа произведенията Малкият герой. Из неизвестни мемоари от Ф. Достоевски и Йонич от А. Чехов. Достоевски написал своя разказ в Петропавловската крепост, докато е чакал съд и присъда. Той разказва историята на 11-годишно момче, в чиято душа се заражда чувство на любов-преданост, любов-самоотверженост към младата господарка на дворянското имение. Идеите на Чехов, особеностите на неговите персонажи, живописната реч - всичко това се открива в разказа Йонич. Старцев, млад лекар, който има идеали, бавно се превръща в човек, чието единствено стремление става ... |
|
Писмо на майор А. П. Никол до монсеньор Авенол, генерален секретар на лигата на нациите, Женева. ... "Уважаеми читателю, Публикуването на документи за съдбата на българите извън границите на България след 1919 г. беше невъзможно между 1944 и 1990 г. Под така наречената ненамеса във вътрешните работи на съседите и под натиска на съветското правителство у нас даже историците не смееха да публикуват доказаната информация по тази тема. Сега това е възможно и с настоящия документ допълваме един фрагмент към нашата национална история. През 1859 г., Г. Раковски документира следното състояние на етническите българи на ... |