Историята на най-дълго играния спектакъл в един и същ състав с света."Не 10, а 11 ноември е датата, която променя българския театър завинаги. Годината е 1992. Героите са Ивайло Христов, Дони и Коцето-Калки, а представлението е "Секс, наркотици и рокендрол", разбира се." Петя Дикова "Дони и Коцето са жива емоционална палитра, от която маестрото (Ивайло Христов) си цопва от време на време по нещичко - каквото му е нужно в момента. Звездите са оставили ненужното си его вкъщи и просто следват Ивайло. Така правят големите, а публиката не може да бъде заблудена кой е голям и кой се е качил на егото ... |
|
|
"В теоретична статия, публикувана преди време в нашия печат, чието заглавие и автор вече съм забравила, срещнах следната мисъл: че всяко житейско събитие може да бъде претворено в комедия или трагедия в зависимост от предпочитанието и гледната точка на автора. Това схващане ме смути и дори по някакъв начин ме разбунтува, а някои по-късни прояви в нашия културен и по-специално театрален живот, не само ми припомниха тази мисъл, но и ме накараха да се замисля над проблеми, които до тогава бях отминавала или просто не бях забелязвала (може би защото по-рано тези явления не бяха така чести). Не! Аз не мога да се съглася, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Обичам те с дрехата си, която те докосва и с думите, които трудно намирам, обичам те с целия свят - защото си в него, с малкото си пръстче те обичам. Обичам те по навик - и като начеващо чудо, обичам те унизително, обичам те тържествуващо... Как още да ти го обясня? - Все едно, че пиша върху водата..." Станка Пенчева ... |
|
|
"Това зад мене расте, удължава се като сянка; това пред мен се изплъзва като риба от ръцете ми. Само острието на ума още ме брани и наранява, държи ме насила будна, крепи на върха си моя дъх, моя дух. Отиват си едно по едно сетивата - но умът ще затръшне последен вратата!" Станка Пенчева ... |
|
|
"Надявам се, че този мой обратен поглед не е само старческо бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да разбера нещо за себе си и за моето поколение. Мисля си: оня вечен въпрос на човечеството - "Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме" - си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да отговоря на моето "Откъде Идвам"... Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: "Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб." Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот - това е вече друга тема. Ще кажа ... |
|
|
За хора в зряла възраст за пъргав ум и добро самочувствие. Програмите за когнитивна стимулация имат за основна цел ежедневното поддържане и стимулиране на умствените процеси чрез сбор от разнообразни упражнения. Степента на сложност при всяко упражнение е различна и между тях няма определен ред или логическа връзка. Упражненията са в сферите на математика, български език, памет и концентрация, координиране, история и други. ... |
|
|
За хора в зряла възраст за пъргав ум и добро самочувствие. Програмите за когнитивна стимулация имат за основна цел ежедневното поддържане и стимулиране на умствените процеси чрез сбор от разнообразни упражнения. Степента на сложност при всяко упражнение е различна и между тях няма определен ред или логическа връзка. Упражненията са в сферите на математиката, български език, памет и концентрация, координиране, история и т.н. Няколко практични съвета: Направете всички упражнения, предвидени за съответния ден. Тренирайте своите умствени способности активно всеки ден от работната седмица - от понеделник до петък. Помнете, ... |
|
|
"Аз съм Анжела Пенчева. Родена съм в София на 27.07.1967 година. От раждането си имам една много добра приятелка - бих казала, че тя е второто ми Аз. Тя винаги най-добре знае как се чувствам - дали имам нужда от нещо или не. Това е моята инвалидна количка. Започнах да пиша стихове, когато се влюбих силно за първи път в момче, което съм виждала един-единствен път през живота ми преди 17-18 години, но това беше достатъчно да напиша стихотворение за него. Оттогава, когато имам такива откраднати мигове, аз ги пресъздавам в стиховете си. Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези ... |
|
|
Енергийна програма за тялото, ума и душата. ... Енергийната програма "Петимата тибетци" е най-ефективната подмладяваща серия от упражнения за тялото, ума и душата. "Петимата тибетци" представлява специален комплекс с лесни за изпълнение упражнения от далечните Хималаи, които се практикуват от милиони хора по целия свят. Те не само позволяват да се отстрани вътрешното напрежение и да се освободи блокираната енергия, но и подобряват физическото и емоционално състояние на човека. Всяко упражнение подпомага и за духовното пробуждане и постигането на Просветление. Енергийната програма ще ви помогне да ... |
|
|
Анжела Пенчева, автор на две публикувани книги и заради лекарска грешка - в инвалидна количка, нейна "добра приятелка и второ Аз", представя третата си изповед - Моята борба за малко независимост. Ясно и силно отеква простичкото послание на Анжела към ходещите и говорещите свободно: Аз съм нормален човек като вас, отнасяйте се към мен както към другите."Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези редове ги има, значи, че и мен ме има." Анжела Пенчева Анжела Пенчева е родена на 27 юли 1967 г. в гр. София. Тя е млада жена с трайно физическо увреждане. Състоянието се ... |
|
|
От дълбока древност на хората е било известно, че човешките ум и чувства са в неразривна връзка с физическото здраве. Всяко вътрешно емоционално и психическо състояние оказва влияние и на физическо ниво. Хармонията между душа и тяло определя фактора здраве и често редица тежки заболявания не са породени от опасен вирус, а от самите нас. Болестта е плачът на душата, първият сигнал, че дълбоко в психиката си имаме нерешен проблем, който се отразява пагубно върху здравето ни. Как да открием кои емоции пречат на нормалните телесни функции? Как да се научим да ги контролираме и управляваме? И как да се предпазим от рецидиви и ... |
|
|
"Жабчето Жечка се появи на бял свят в една малка селска рекичка. Нямаше я дори на картата! Рекичката течеше през равна равнина, в нея се оглеждаха зелени царевици и златоглави слънчогледи – защото тя си беше истинско огледало: течеше така бавно, че водата и изглеждаше неподвижна. На брега се препичаха на слънце трима батковци–жабоци. Жечка заплува радостно към тях – така и се искаше да побъбри с някого! — Я, нова реколта попови лъжички! – извика присмехулно единият от жабоците. – Дори крачета още си няма! Жечка не можеше да се види, но ужасно и домъчня. Толкова ли е грозна! Всъщност тя приличаше на рибка – с голяма ... |
