Книгата на Анатол Анчев е смелият глас на Аза, който има право да се изкаже и да бъде чут от колеги, последователи и не-последователи. Тази книга представя научните постижения и приносите за българската фолклористика и етнология на големия български учен проф. д.ф.н. Тодор Иванов Живков и на един от неговите ученици - проф. д.ф.н. Анатол Василев Анчев. Двама учени, създали свои научни школи. Тя проследява пътя на А. Анчев в науката. Разкрива взаимоотношенията на учените в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, трудностите при осъществяването на новаторските идеи от инакомислещите, опитващи ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Тази книга от проф. д-р Асен Златаров е точно копие на изданието на издателство Ново училище, София Въ страната на Съветите от 1936 г. и е сравнено с изискванията на новия правопис с изданието В страната на Съветите на издателство Наука и изкуство - София от 1967 г. С курсив и (*) са дадени пасажи, които са били цензурирани в изданията след 9 септември 1944 г."Написах тая книга, защото напълно споделям казаното от Едуард Ерио: "Ние се намираме, прочие, при наличност на една система на сложен стил на един социалистически опит, чиито резултати позволяват урок за всички страни", и защото намирам, че нищо така ... |
|
"Световната история на киното слави чехословашката Нова вълна (чешкото чудо) на 60 -те, хвали полската филмова школа, признава охотно приноса на унгарското кино, а от петнайсетина години румънската Нова вълна е все така на мода. Българското кино все още го няма на световната, на европейската, пък даже и на източноевропейската карта. А то, особено онова на 70 -те, на Георги Дюлгеров, Рангел Вълчанов, Методи Андонов, Едуард Захариев, Людмил Кирков, Иван Андонов, Борислав Шаралиев и още, и още, си е свършило работата и очаква своето международно разпознаване, признание и подобаващо място между големите ... |
|
Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София. Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, ... |
|
В Биография на моите филми - част 2, авторът Георги Дюлгеров започва и завършва с неслучили се проекти, които са му били и остават особено близки. Както и в първата книга, текстът е допълнен с подбрани видео откъси, които читателят може да гледа посредством QR кодове."Филмите на Георги Дюлгеров ни откриват истини за самите нас чрез съдбите на други хора, за народопсихологията, за сломените души, за въздигането и пораженията, за копнежите, мечтите, болката и пропилените чувства, за времето, социално и лично - и още много други неща. Дюлгеров започва писмената си епопея заради внуците, на които я посвещава. Но не е ... |
|
Винаги съм си давал сметка за рисковете, които поема всеки автор, когато говори само или предимно за себе си, а по дефиниция това е предметът на самия жанр спомен, мемоар. Такъв автор неминуемо се изправя пред Сфинкса: "А откъде знаеш, че онова, което е било интересно за теб, ще е интересно и за хората, които са до теб или ще бъдат след теб? Откъде знаеш, че онова духовно, което е било достойно и значимо за теб, ще бъде такова и за другите?" и тъкмо тогава на автора на спомени остава може би илюзорната, може би и малко суетната, но все пак обнадеждаващата утеха, че онова, което той е преживял, сега го преживяват ... |
|
"Биография на бездната e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство." Аксиния Михайлова "Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен." Силвия Чолева "В тази поезия забравата е родител, сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ... |
|
Създаването на НАТО след края на Втората световна война е следствие от ясното убеждение, че западните демокрации могат да избегнат глобален ядрен конфликт само ако работят в тясно сътрудничество. 75 години по-късно това е най-дълго просъществувалият военен съюз в историята, унищожителната война със СССР е избегната, а същевременно Атлантическият пакт се превърна в най-големия световен политически, стратегически и дипломатически фактор. И все пак това е история не само на триумфи, а и на страховити кризи, на постоянна борба за съществуването и функциите на съюза, която противопоставя лидери като Айзенхауер, Чърчил, Дьо ... |
|
Единственото, което може да надмине творчеството на художничката Фрида Кало, е нейният забележителен живот. Изпълнен с много страст, творчески възходи и непосилни физически страдания, той е увенчан и от необикновената ѝ жизнерадост. Още млада, Фрида претърпява катастрофа, с последиците от която се бори до края на дните си. Тя се посвещава на рисуването, прикована към леглото, а талантът и необикновеният ѝ стил я превръщат в един от най-разпознаваемите, влиятелни и скъпопродавани творци. Самата Фрида не се възприема за артист. По време на живота си тя е преди всичко посветена на брака си с Диего Ривера - ... |
|
По отношение на влиянието, което е оказал, Исус от Назарет е най-значимата фигура в човешката история. Неговата личност е и обект на най-много дискусии и описания. Най-ранният запазен документ, който се отнася до него (Първото Послание на Св. Павел до Коринтяните), е бил разпространен в писмена форма през петдесетте години от първия век след Христа, около двадесет години след смъртта на Исус. ... |
|
Биографии на писатели от Паисий Хилендарски до Петя Дубарова. В книгата на писателя и публициста Цанко Серафимов са представени автори, които със своето творчество градят фундамента на българската духовност. Проследявайки жизнения и творческия им път и водейки се от желанието добросъвестно да отрази най-важните събития в техния живот и да очертае най-значителните постижения в творческите им усилия, авторът се опира и на оценките на авторитетни български критици и изследователи. Цанко Серафимов не е спестил и някои щекотливи факти от живота и писателската дейност на обичани от българския читател автори, които в ... |
|
Тибетски будизъм, история и култура. ... Падмасамбхава (Роденият в Лотоса) е знаменит индийски будистки учител, пренесъл тантрическия будизъм Ваджраяна в Бутан, Тибет и съседните им страни през VІІІ век. В тези страни той е известен и като Гуру Римпоче ("Скъпоценният Учител"). В първата тибетска будистка традиция Нингма, чийто основател е Падмасамбхава, той се приема като втори Буда на нашето време. Падмасамбхава се ражда в Индия в страната Удияна, става известен учител, негова първа духовна съпруга е индийската принцеса Мандарава от царство Захор. По-късно бива поканен в Тибет от цар Трисон Децен (742-797), ... |