"И аз се смея, задето ти се смееш - и по този начин край няма смехът на този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд.""Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата." Елени Казандзаки Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър. Следват и романите "Христос отново разпнат", "Свобода ... |
|
Трето допълнено издание. ... Замисляли ли сте се какво точно знаем за историята си? Кои сме ние? Какви са нашите идентичност и произход? Учим и запомняме точни дати и имена, но доколко сме наясно, а и доколко ни е предоставена достоверна информация за причинно-следствената връзка? Тези и много други въпроси си задава Николай Колев, а в търсене на отговорите се ражда идеята за написването на книгата Българска история до XII век през погледа на старите автори. Окончателно завършена през 2014 г. и издадена през 2015 г., книгата пристига при читателя с твърди корици, облицовани с естествена кожа. Но специалността ѝ не ... |
|
Името, с което македоно-българите наричали себе си около трето хилядолетие преди Христа изглежда е било беласци, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината Беласица. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че пеласгите са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови), че са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът пеласги не е нищо друго освен фонетична адаптация на беласци в латинския език; гърците са пишели тази дума пеласгой. Наред с ... |
|
Класическите езици – латински, старогръцки – разкриват едно голямо богатство, положило основите на европейската литература и култура. Античната мисъл и мъдрост обогатяват и днес творците на науката и изкуството. Нейните носители – историците Херодот, Тукидид, Ксенофонт, Ливий и Тацит, философите Платон, Аристотел и Сенека, сатириците Лукиан и Хораций, с една реч гръцките и римските писатели, със своите вечни творби я предават и нам. „Изразът „крилати думи“ – ἔπεα πτερόεντα (èпеа птерòента), – вложен още от Омир в „Илиада“ и „Одисея“, е ... |
|
Съставител: Цочо В. Билярски. ... Генералната репетиция за гръцкия геноцид над Балканите."Борбата на българите от Костурския и Леринския край е продължителна и жестока. Там българите трябва да дават отпор не само на турския аскер и башибозук, но и срещу андартските чети, сформирани главно от критски гърци, които са на заплата на правителството в Атина. От Атина и от Цариградската патриаршия те получават и инструкции за извършването на злодействата си предимно сред мирното българско население. Главният ръководител на гръцките чети е Костурският гръцки митрополит Германос Каравангелис, който подробно и с гордост ... |
|
"Фаустино" е отличен с Националната награда за литература "Христо Г. Данов" през 2011 г. ... "Още в първия си роман "Фаустино", поетът Недялко Славов ни изненада със своя необикновен, мъдър и психологически проникновен свят, и талантливо, и мощно влезе в националната ни белетристика." Владимир Зарев "Кога божествената искра превръща съществото в човек? Как малкото момче става мъж? Как отделният човек стига до най-старата мечта на човечеството - да полети? Гилгамеш, Одисей, Ланселот, Фауст са герои на човешката фантазия, които отговарят на тези въпроси. Фаустино е техният ... |
|
"Това са разкази, действието на които се развива както в Гърция, така и в България. Нещата се представят с хумор и реализъм. Ритъмът е бърз, така, че читателят да не скучае. Нови моменти са намесата на Външни сили - екстрасенси с биополета, спомени от минали прераждания, промяна към Други форми, диалог с Анунаки, както и елементи харесващи се на привържениците на конспирационните теории. Не става въпрос за фантастика, а за художествена форма, авторско намигане, или усмивка, в услуга на реалистичното съдържание." Христос Хартомацидис Христос Хартомацидис е роден през 1954 г. в Казанлък, в семейство на гръцки ... |
|
Емилия Скарлатова е завършила българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и византийска-новогръцка култура в Атинския университет. Тя е дългогодишен редактор в БНТ с над 550 предавания в областта на образованието, литературата, изкуството, културата, религията. Нейна е идеята и инициативата за създаването на поредиците "Българско изобразително изкуство" и "Българска скулптура" с проф. Атанас Божков, филмът "Погановската икона" е носител на "Златна антена" за 1980 г. Автор е на много телевизионни филми, сред които "Сафо", "Демостен"/награден през ... |
|
В старобългарски превод. Двуезично издание. ... От златния четвърти век на гръцката патристика през златния десети век на старобългарската книжнина до нас достига Христологията на св. Атанасий Александрийски, отразена във "Второто слово против арианите", преведено от Константин Преславски. В научно обръщение е въведен за първи път транскрибираният текст на Второто слово по Новгородски ръкопис от двадесети век. Езиковите особености на този най-архаичен познат препис отразяват различни по-ранни диалектни черти при странстването на текста от Преслав през Константинопол до Новгород. Проведената редакция с цел ... |
|
21 юни 921г. - 12 май 922 г. Второ издание. ... "Драги читателю, през 921 г. от Багдат тръгва делегация (5000 души с около 3000 животни) към столицата на България на река Волга, наричана тогава Ител, град Булгар, с цел да въведе исляма по желания на царя на българите. Силната хазарска държава притеснява българите живеещи по река Волга и те се надяват, чрез приемане на исляма се получат подкрепата на Великия арабски халифат срещу Хазария, което в идните години не става. Секретарят на делегацията, Ибн Фадлан, прави изключително интересни записки за това пътуване, които за щастие са се съхранили до днес. Ибн Фадлан ... |
|
В книга 27 от списание Литературата темата на броя е Култура и пандемия."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. ... |
|
Книгата е първа част от научната трилогия Хеленика, посветена на най-забележителните аспекти от древногръцката цивилизация. Тя е опит за модерен прочит на някои теми и въпроси от античната древност, респективно от елинската цивилизация, в един по-широк балкански контекст и особено в динамиката на взаимоотношенията и с нейните балкански съседи – траките и други палеобалкански племена. С наименованието хеленика („За гръцките неща/дела“) античните автори често са озаглавявали своите съчинения, посветени на елинските древности. Самото заглавие подсказва, че усилието е насочено към излизане от формалния хронологичен подход ... |