Десислав Вълканов (1973) учи философия в СУ “ Св. Климент Охридски ” и политически и социални науки в Централноевропейския университет в Будапеща. Получава докторска степен от Института по философия в Католически университет в Лувен (Белгия). Преподава във Философско-исторически факултет на Пловдивския университет. ... |
|
|
С настоящото проучване се назовава двусмислената подбуда един теоретичен проблем, какъвто е проблемът за времето у Хайдегер, многократно обсъждан и обременен с противоречива изследователска история, да се оттегли за преразглеждането му като иманентно на текста времево измерение, към детайлния прочит на отделни, сравнително кратки текстове. Краткостта им иде да улесни обгледимостта на обстойното представяне, наложително, впрочем, и поради това, че досега не са превеждани на български език. Така проблемът за времето у късния Хайдегер следва да възвърне проблемността си, проследен в комплицираността на отделни текстови ... |
|
|
Записките по метафизика са непозната и неиздавана до момента част от творчеството на най-известния български философ между двете световни войни - Димитър Михалчев. Книгата е от интерес не само за историци на българската философия, но и за широк кръг любители на философски четива. Записките съдържат редица оригинални моменти, намиращи се в хармония с Михалчевата философия на даденото. Философските постановки и оценки в тях могат да пробудят критически размишления у днешните им читатели. Предговор към изданието: проф. дфн Ангел Стефанов. ... |
|
|
Късният Хайдегер и въпросът за преодоляването на метафизиката. ... След повече от двеста години на критики срещу метафизиката в съвременната философия настъпва метафизически обрат. Затова е необходимо най-мащабната визия за преодоляване на метафизиката в континенталната традиция - тази на късния Хайдегер - да бъде наново реконструирана и анализирана в основанията и прозренията си. Централна за изследването на Хайдегеровия опит за превъзмогване на метафизиката е дискусията на отношението на континуитет и дисконтинуитет с традицията на критическо философстване от Хюм и Кант насетне, която неговата концепция за истината ... |
|
|
От Имануел Кант до Рудолф Ото. Мирослав Бачев е теолог и философ, доктор по философия. Автор е на десетки статии в областта на философията на религията и философската антропология. Преподавател е по история на религиите, философия на религията и философска антропология във Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Научните му интереси обхващат още сравнителното религиознание, съвременната философия, аналитичната психология, диалога между философията и културата на Изтока и Запада. Настоящата монография е първи опит за по-цялостно представяне на творчеството на Рудолф Ото (1869 - 1937) в ... |
|
|
Карл Раймунд Попър (1902 - 1994) е австрийско-британски философ и общественик. Смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на XX век. Писал е също много за обществената и политическата философия. Еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от не-науката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за истина, а по-скоро се опитват ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"В настоящата книга са разгледани основни въпроси и понятия на Критика на чистия разум през призмата на водещия проблем за вътрешното сетиво. Той бива анализиран като изходна точка за разбирането на редица други важни проблеми, като например този за времето в качеството му априорна форма на вътрешния наглед, за трансценденталното единство на аперцепцията (самосъзнанието), за дуалния начин на разглеждане на човека като феномен и ноумен при Кант. Изследването би могло да представлява интерес както за специалисти, така и за хора, които се изкушават тепърва да навлязат в полето на Кантовата философия. Поводът да се ... |
|
|
Заглавието на тази книга се отнася изключително до нейната втората част. Първата част собствено има задачата да покаже, че има същностни и феноменологически релевантни аспекти на човешкото присъствие в света, които не могат да бъдат уловени от една локална или частна антропология. И че съответно не бива да се отказваме от проекта за една философска антропология. ... |
|
|
"Никое въведение не въвежда във философията: тя винаги е в нас като размишление за въпроси, отговори и всеобщи отношения със света дори тогава, когато е малък. Качествено той не се различава от големия, тъй като винаги е изпълнен с различни неща, към които е насочен стремежът за разбиране и единство. Този стремеж разкрива всеобщността в особености, чието представяне налага и систематичност, и рапсодичност в описанието и обяснението на класически и съвременни схващания за философията с основните ѝ теми и понятия, връзката им с езика, науката, религията, културата, идеологиите, общественото устройство, или ... |
|
|
Сборникът включва доклади от конференция в чест на шестдесетгодишния юбилей на проф. Александър Андонов, проведена през май 2006 г. Темата на конференцията е подбрана като израз както на спецификата, с която онтологичната проблематика се разработва във Философския факултет на Софийския университет, така и на една отвореност на философската онтология, разбирана не непременно като подредба и йерархизация на съществуващото. ... |
|
|
Монографията "Пътища на метафизиката: Кант и Хайдегер" е последната книга от трилогията на проф. Валентин Канавров за критическата метафизика. В първите две книги - "Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм" (2003) и "Критически онтологеми на духовността" (2006) - се теоретизира концептът "виртуалистки трансцендентализъм" и се разгръща неговата философско-историческа интерпретация. Зад тази наглед тежка терминология се крие философското фундаментализиране на чистото мислене и разкриването на неговата светоустройствена дейност. В монографията се ... |
|
|
Лидия Кондова е доктор по немска класическа философия и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Настоящата книга представя текста на дисертационния ѝ труд. Посредством комбинация от историко-философски и концептуално-съдържателни методи в текста се проследяват фундаменталните характеристики на органичното тяло с оглед на дисциплините онтология, динамика, телеология, физиология, етология и медицина. Основната теза е, че Лайбниц притежава завършено учение за органичното тяло, в рамките на което единството (или индивидуалността) и активността (или развитието) са гарантирани от реалността ... |
