"Апостолът на свободата" е една от най-вълнуващите книги, писани за Васил Левски. Английската писателка Мерсия Макдермот, при престоя си в България, остава пленена от делата на Апостола и ги описва по един романтично-поетичен, но същевременно достоверен начин. Книгата на Мерсия Макдермот излиза през 1967 година от авторитетното лондонско издателство "Джордж Алън енд Ъндин" на английски език. От 1970 година, когато е първото издание на български език, до днес "Апостолът на свободата" е преиздавана няколко пъти. Книгата е преведена на български от Иван Градинаров. "За мен Левски не е ... |
|
"Ако перифразирам Одън - "дъждът роди поет". Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга." Иван Ланджев "Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени... И с един късноромантически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени... Иронии и меланхолии да се застъпват пътем... ... |
|
Сборникът "Българско-руски срещи в литературата на XIX - XX век" представя новоиздирени ръкописи и архивни материали, както и автентични факти, останали неосветлени досега, потулени в гънките на общата картина. Читателят ще досегне първия преводачески опит на Неофит Бозвели за "антология на руската проза", ще вникне в оставения от Пантелеймон Рилец интересен пътепис из Русия, ще разбере кой е българинът, присъствал на погребението на Гогол, ще се запознае с данните за първата руско-българска научна сесия през 1870 г., с оригиналните "описания" на Славейков по време на Руско-турската ... |
|
Съставители: Владимир Станев, Светослав Живков. ... Сборник в памет на проф. д-р Тодор Попнеделев. Сборникът е посветен на отишлия си без време Тодор Попнеделев - колега и приятел от Историческия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Той бе най-големият радетел на ежегодната научна конференция, която се провежда в Кюстендил и на която се събират учени, преподаватели, докторанти и студенти на равни начала. Проф. Попнеделев винаги участваше в нейното организиране и провеждане в продължение на близо тридесет години. ... |
|
Летопис на ранното кино в София (1896 - 1915). ... Няма нищо твърде закъсняло в нашето приобщаване към седмото изкуство. Няма нищо закъсняло в приобщаването ни към цивилизования свят, от който сме били насилствено откъснати в продължение на пет века. Има нормално завръщане в лоното на европейската култура, неделима част от която в края на XIX век става и киното. И първите стъпки на кинематографа в България, и българското кино имат своята достойна история, която не се нуждае нито от разкрасяване, нито от изкуствено възхваляване. Ала се нуждае от пречистване - от изгребване на идеологическия нанос, от премахване на патината ... |
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това ново издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
Спомени, частни писма, шифровани телеграми и поверителни доклади. ... Акад. Михаил Иванов Маджаров е български публицист, дипломат, министър и политик, един от водачите на Народната партия. Роден е на 12 февруари 1854 г. в Копривщица. Той е племенник на революционера Георги Бенковски. Завършва Робърт колеж в Цариград. Запознава се с Иван Вазов и Константин Величков, с когото го свързва сърдечна дружба. Основава две списания: "Юридически преглед" (1893) и "Българска сбирка" (1894). Депутат в 16-ото Народно събрание и министър в множество кабинети. Маджаров е посланик на България във Великобритания и ... |
|
Историята на Източния въпрос, на съдържащите се в него сложни противоречия между Великите сили, на националноосвободителните движения, свързани с разпадането и наследството на Османската империя между края на XVIII в. и Първата световна война съставляват част от нашата народна история. В историографията ни няма по-пълно изследване и описание на този период от нашата история. Този труд се основава върху голям брой най-важни документи и реални исторически факти, характеризиращи онова време. Има основание да се твърди, че той е действителният и точен прочит на особено важна и близка до нашето време, предшестваща част от ... |
|
Съставител: Иван Атанасов. ... В ръцете ви е сборник със събрани кратки истории на големия американски писател Марк Твен, посветени на животинското царство и мястото на човека в него. Тук ще срещнете безопашат кон, хапещи камили, куче с опашка като спуснато наполовина знаме, магарешки заек, птиците кукабу и моа, рибата орниторинхус. Ще прочетете кучешки писма и записан разговор на гарвански. И не на последно място - ще научите важни азбучни истини: че сойката е човек, колкото и читателят, бълхата, строго погледнато, не е птица, а светът може да бъде спасен, ако го ръководи кралско семейство от котки. Всичко е така, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |