"И конят, и коларят съм, и камшикът, и юздата, и окото съм." Из книгата ... |
|
|
В книгата са представени част от стиховете на един от големите руски поети Владислав Ходасевич, литературен потомък на Пушкин по линия на Тютчев. Преводите са на Димитър Калев и Красимир Симеонов. ... |
|
|
"О въжа усукани от викове Звън камбанен ниско над Европа Викове висящи на въжето Релси свързващи народите В тоя свят сме само двама-трима души С нищо необвързани свободни Да си подадем ръка." Гийом Аполинер ... |
|
|
В "Сянката на хоругвите" Боян Ангелов продължава да разгръща и развива търсения, започнати още в предишните му стихосбирки - "Далнина" и "Поледица". И тук виждаме същите знакови думи, зад които стоят глобалните символи и метафори, емблематизиращи понятия като свобода, волност, непокорност, вярност и достойнство, подлост и храброст, дълг и чест, усещането за мимолетност и преходност на земното, както и предчувствието за вечността на духовното. ... |
|
|
Стоян В. Сгурев завършва Софийския университет и получава докторска степен по социология в Станфордския университет. От 2006 година е професор по организационни науки в Париж. Член на Управителния съвет на Галерия УниАрт в НБУ и член на Център Българо-Европейски културни диалози. Автор на научни и популярни статии в сферата на изкуството и културата, както и куратор на изложби. През 2023 публикува сборника с поезия Прорези. ... |
|
|
"Гранитски наистина мисли митопоетично, архетипно, а не просто заема от мита готови елементи и структури. Дали това се дължи на вече задълбоченото му познание за мита? Но Платон, като описва различните начини на придобиване на знание, казва, че поетите сами не разбират какво са написали, защото са придобили дара на Музите като вдъхновение, а не като познание. Така че лудостта (mania) на поетите предполага интуитивно откровение, несъзнателно докосване до архетипите. Гранитски често е споделял, че стиховете му сякаш са продиктувани или ги е видял насън, както се случва с фолклорните певци." Проф. Иван Маразов ... |
|
|
"В продължение на повече от двадесет години Валери Петров сътвори 14 сатирични поеми, които по-късно обедини под общия наслов Взето на смях и догдето посмях (1965 - 1987). За поета сатирата е скалпелът, с който художникът (а и мислещият човек въобще) прави дисекция на деформациите в обществото и в душата на индивида. Поемите ни убеждават, че скалпелът на Валери Петров извършва своите операции с любов, състрадание, разбиране и нежност. Незлобивият хумор, елегантната пародия, меката и умилителна дори закачливост са характерни за критическите дисекции на поета. Навярно върху човека може да се въздейства по-добре и по- ... |
|
|
Настоящата поетична книга Орисници се явява продължение на дебютната и стихосбирка Звездица, изд. Захарий Стоянов 2022 г. Тук темите са свързани с главните аспекти на човешкото съществуване, умело и мъдро обобщени до основополагащи истини, толнаността е оптимистична и жизнеутвърждаваща, стилистиката е прецизно премерена, а искреността на лирическите послания завладяваща. ... |
|
|
"Тази книга е талантлива контратеза на безбройните сладникави четива, заливащи днешната българска поезия, в които има много поза и суета, но няма и грам поезия. Случаят с "Anadromous", слава Богу, е съвършено различен. Тук ще открием истински примери на вълнуващи, неподправени, искрени, заредени с оригинална образност и метафорика поетически внушения. Почти всички творби от книгата са своеобразно енергетизирани и подчинени на две главни състояния, на които отговарят сакралните думи Любов и Свобода." Иван Гранитски ... |
|
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
"Познавам Атанас Звездинов като майстор на баснята, като поет, като преводач и съставител - посоките, в които житейските ни пътища обикновено са се пресичали. И винаги веднага се е откроявала неговата прецизност - при избора на необходимите, точните думи при структурирането на стиха - задължително изящен, при превода - верността му към оригинала, при съставителството - вътрешната споеност, защитеност на подбора. И се е откроявало изключителното му чувство за мяра, за съизмеримост. Особено в басните, където едно погрешно движение, една излишна дума, една непремерена емоция, един фалшив тон биха разрушили цялото ... |
|
|
"Камъкът отхвърлен от зидарите в глава на ъгъл се превърна Лице на древна кариатида обърнато навътре Той е Познанието И вратаря на загадъчната пирамида Тя е невидима И съвършена И тайната на Атлантида крие Човек е само апостроф който плахо пие от изворите на Вселената искри надежда и любов Ъгълът във себе си оглежда скритото лице на Бога Човек е чуруликаща вода и мислещ Огън Ъгълът - това са двете вежди на Светлина и Свобода" Иван Гранитски ... |
