Повече от шест десетилетия - от излизането на първата му книга през 1938 г., и възрастни, и деца се радват на огромната дарба на този изумителен талант. Поет, драматург, сценарист, преводач, сладкодумен разказвач на детски приключения, автор на куклени пиеси, пътеписи, поеми - вече няколко поколения се възпитаваха и израснаха с онова, което сътвори и сътворява мъдрото му перо. В него е и "В меката есен" - едно от най-значителните произведения в жанра през последния половин век в българската литература. Добрите писма Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във ... |
|
|
Животът със песен, без песен, и труден, и лесен минава. А после камбана, дълбоката яма, пръст, кръст, цветя и... забрава. И само доброто което, защото на някого сторил си всъщност отново те връща, със спомена също. Доброто безсмъртно остава! ... |
|
|
Василка Петрова - Хаджипапа е родена в София: По образование тя е филолог, завършва немска и английска филология в СУ. От няколко десетилетия живее в Никозия заедно със съпруга си Христос Хаджипапас, известен кипърски писател. Посвещава живота си на преводаческа дейност, ползвайки в работата си равностойно български, гръцки, немски, английски и руски език, занимава се и с литературна и театрална критика. Заедно със съпруга си Христос Хаджипапас превежда и публикува в Кипър и Гърция българска поезия и проза. По техни преводи биват поставени в Кипър "Опит за летене" на Й. Радичков, с режисьор Юлия Огнянова, и & ... |
|
|
"Машини" на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия. Зад провокативно баналното заглавие стои поезия от най-високо качество. Теренът на книгата е неравен, което прави още по-видими естествени образци като "Човекът-кукла", "Наброски върху любовта и времето", "Каприз"... Играта с езика, но игра на майстор, позволява през думите свободно да се сливат емоция и разум, стихийно да преливат едно в друго в една интелектуална страст, и - "Погледни: изкуство и природа са едно." Илко Димитров ... |
|
|
Едислав Стоянов Петров е роден през 1967 г. в София. Общопрактикуващ лекар. Авторът има интереси към театър, кино, музика, изобразително изкуство, фотография и спорт. Нощ в Царево В пристанище тихо с прибрани весла докосват се лодки любовно в нощта. Под тъмно небе скрита луна рибарските мрежи разказват сега. Унасят се бавно и всички заспиват морски пейзажи в съня им пристигат. В очакване скоро да вдигнат платна за утрешна среща на нови места. ... |
|
|
След почти десетгодишна пауза и предумишлено (по думите му) профилактично отсъствие от книжния пазар, 34-годишният поет и журналист издава втората си стихосбирка, озаглавена "Без упойка". Редактор на книгата е Елин Рахнев. Авторът подчертава, че включените в изданието стихотворения са остра реакция на упойващите сетивата на съвременния човек политически и медийни клишета във времето на продуктовото позициониране на образи и събития за еднократна или многократна употреба. Той споделя, че залага на внезапното и директно писане, което обаче не бяга от дълго утаяваните метафори и откровената ирония, с която по свой ... |
|
|
"В продължение на повече от двадесет години Валери Петров сътвори 14 сатирични поеми, които по-късно обедини под общия наслов Взето на смях и догдето посмях (1965 - 1987). За поета сатирата е скалпелът, с който художникът (а и мислещият човек въобще) прави дисекция на деформациите в обществото и в душата на индивида. Поемите ни убеждават, че скалпелът на Валери Петров извършва своите операции с любов, състрадание, разбиране и нежност. Незлобивият хумор, елегантната пародия, меката и умилителна дори закачливост са характерни за критическите дисекции на поета. Навярно върху човека може да се въздейства по-добре и по- ... |
|
|
"Оригиналното в поезията на Златозар Петров е нейната класичност. Той обаче следи и следва класическите параметри философски, а не маниерно. В стихотворения като "Раждане на снега" и някои други дори постига виртуозност. "Законът трябва да бъде преодолян, като бъде спазен" - тази стара мисъл на Бешков като че ли е основно правило в поезията на Златомир Петров - поет на естетическата носталгия." Ани Илков ... |
|
|
"Пламен Петров най-често описва себе си като Професионален Аматьор. Защото в България никой не си работи по специалността - а той е българин. Също и защото Титаник е бил построен от професионалисти, а Ноевият ковчег - от аматьори... Професионалният му път е лъкатушещ, но нито километър от него не е построен със средства от европроекти. А със собствени пот и други телесни течности... Както се вижда - обича да се прави на интересен. Понякога даже му се получава... Видно е също, че обича котки. Толкова много - че няма нито една котка. Жал му е да ги мъчи със себе си... Към жените не проявява чак такава доброта. ... |
|
|
"Стихосбирката на Ирен Петрова неслучайно носи заглавието Credendo Vides - вярвайки, виждаш, или виждаш чрез вярата. Тя представлява органична сплав от поезия, молитви, притчи, проповеди - една своеобразна родна Песен на песните, която няма тукашен аналог. Ирен не само смята, че живот, пропилян в поезия, не е напразен, но издига романтичния образ на твореца до фигурата на Христос - поетът е подобен на жертвен агнец, чрез който той ни говори. И тя ни говори. Нейният свят е място на истината, която свидетелства за божественото - едновременно и въпреки, и заради мрака, нещастията, самотата, страданието ни. Осъзнати ... |
|
|
Поетичната книга Жените след Ева представлява психологически разрез, дисекция на женската психика, която с точността на хирург разрязва най-фината тъкан на душевния живот на жената през всички векове - от Ева до съвременната жена днес - и показва какво се крие отвъд маската, която обществото вижда. Тя завършва с осъзнаване от лирическата героиня на своето грехопадение и желанието да се изчисти, да ѝ бъде простено, че е просто жена и по нищо не се различава от първата, както няма да се различава от последната."Жените след Ева е книга на бъдещето (на смисъла). Заглавието, както и високата художествена стойност на ... |
|
|
"Някой пита: Построи ли къщата? и дърво ли посади? Не! Нехранимайко бях! Назад в живота не се връщах. Понатрупах даже грях. Но ти не ме съди. Имах си пътека с много тръни за венец. И вместо къща - небесен дом с любов градих, с камъни от синьото небе. С крила на птици го чертах. Това е мойто битие. Там живее моята душа." Димитър Петров ... |
