Според официалната история на Византия император Константин XI Палеолог загива в бой при крепостните стени на столицата си, докато се сражава с меч в ръка срещу османците. Някои историци обаче твърдят, че в последния момент се е спасил от турците, качвайки се на борда на последния отплавал генуезки кораб. След падането на Константинопол тялото на императора не е намерено. 555 години след завладяването на Истанбул трима загадъчни мъже се свързват с млад университетски преподавател, живеещ в Галата. Те са членове на тайна организация, чиято цел е да изпълни волята на последния византийски император, починал в Италия през ... |
|
|
Исторически роман. ... Любовна история на фона на кървави преврати и терор. В романа оживява един размирен период в историята на Османската империя в края на XVIII и началото на XIX век, който започва с управлението на султан Селим III - личност с прогресивно реформаторско мислене и разностранни интереси, любител на музиката и поезията. Той остава неразбран от реакционно настроените водачи, които го свалят от трона с помощта на еничарския корпус. Когато султан Махмуд II поема държавните юзди, слага край на произвола на еничарите и поставя началото на европеизацията на държавата. На фона на тези драматични събития се ... |
|
|
Книгата "Джем Султан. Степното цвете" е част от хитовата поредица "Османската династия". ... Историята невинаги е справедлива! Облича един в тогата на победител, а друг осъжда като предател. Истината е забулена в тайните на миналото... Внезапната смърт на султан Мехмед Завоевателя, който се подготвя за завладяване на Рим, обърква живота в османския дворец. Принцовете Баязид и Джем се впускат в безжалостна битка за османския престол. Защо младият принц Джем, който никога не е проявявал жажда за власт, внезапно е обладан от желание да управлява? Дали не е подтикнат от някоя жена около него? Каква страшна ... |
|
|
Никъде по земята, от Лисабон чак до Япония, няма ястия като тези, които се готвеха в тази кухня за великия и всемилостив султан. Кухня на кухните, сборно място на хиляди и хиляди аромати, дошли от четирите краища на света. Четирима главни готвачи от четирите краища на света и четири различни религии готвят за султана в кухнята на двореца му в Константиние - града на градовете. В кухнята ври и кипи не само от екзотичните гозби, предназначени единствено за изтънченото небце на падишаха, но и от удивителни лични истории. Те се преплитат с вести за чудни изобретения, произведения на изкуството и непознати плодове и зеленчуци, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" на издателство "Анико". ... "Томът, посветен на Стефан Стамболов от спомените на Султана Рачо Петрова, е резултат на една близост, която продължава повече от едно десетилетие. Тя, като съпруга на генерала Рачо Петров, има възможността да се подвизава в средите и кръговете на тогавашното висше българско общество. Наблюденията и разговорите ѝ с личности като Стамболов, българските князе Александър Батенберг и Фердинанд Сакскобурготски, тогавашните наши политици и държавници, както и преките ѝ контакти с техните съпруги по ... |
|
|
Част от поредицата "Вълчан Войвода". ... В тази книга авторът отново преразказва записките на поп Мартин, който съпровожда Вълчан войвода, а диамантите блестят като любопитно и увлекателно четиво. Писателят Христо Красин е роден и израснал в Родопите. Родовият му корен е от Смолянско. Следвал е в Софийския университет във Факултета по славянска филология със специалности "български език и литература" и "история". Бил е кореспондент и сътрудник на множество периодични издания. Учителствал е за кратко в родния си край, но след това животът му протича бурно, като е сменил много професии - ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток - Запад". ... "Книгата "Султан Махмуд II и краят на еничарите" е класически труд по политическа история. Тя е документален разказ за първите осемнадесет години от управлението на тридесетия османски султан, който започва с драматичното му възшествие на трона през юли 1808 г. и завършва с "щастливото събитие", както било наречено ликвидирането на еничарския корпус през юни 1826 г. Фактологичното изложение подробно и точно следва хода на събитията. Дългият низ от проблемни ситуации чертае етапите и мащабите на ... |
|
|
Войно Войнов е роден в гр. Созопол в семейство на юрист и учителка с европейско образование и широки интереси. Завършва немската гимназия в град Варна с отлично владеене на немски език, богата обща култура и широк светоглед. Юрист по образование и професия, която изисква безупречно боравене с езика, той е изкушен от изящното слово. Интересите на Войнов са насочени към историческата тематика от по-далечното и по-близко минало. Написва няколко новели, които не стигат до печат, тъй като не отговарят на критериите на социалистическия реализъм. Войнов оставя една недовършена пиеса за Индже войвода, първите няколко глави от ... |
|
|
На 9 май 1875 г. Ботев пише във в. "Знаме": "В руската литература са се появили две знаменити и важни за нас съчинения под заглавие: "Турците и техните жени, султанът и неговият харем“ от майора Осман бей и "Тридесет години в турските хареми“ от майка му Мелек ханъм. [...] Тия съчинения са написани с един лек, жив и пикантен език и имат пълно право на гражданственост и в нашата бедна литература. Мелек ханъм е била жена на едновремешния велик везир Къбръзли Мехмед паша и е играла твърде важна роля в турските дипломатически и политически кръгове, а синът Осман бей, Фридерик, като офицер в генералния ... |
|
|
|
|
|
Две големи и твърде важни събития от втората половина на XV в. са изиграли и продължават да играят изключителна роля за историята на Европа: завладяването на Цариград от турците през 1453 г. и откриването на Америка през 1492 г. Тяхна персонификация са и двете личности - техни двигатели и причинители: султан Мехмед II Завоевател (1451 - 1481) и големият мореплавател Христофор Колумб (1451 - 1506)... ... |
|
|
"Веднъж, когато се разхождаше между черкезките и грузинките, девойките, чиято красота в Стамбул се смяташе за класическа, султанът изведнъж се спря пред едно мило и нежно лице. Той сведе поглед към дигнатото срещу него лице, лице без видима красота, но с изкусителна усмивка, зелените очи, засенчени от дълги ресници, го гледаха не само закачливо, но и дръзко. И той, който беше виждал толкова погледи, изпълнени със страст, мъка и унижение, неочаквано се поддаде на тези смеещи се очи на момичето, което в харема бяха нарекли Хурем. Кърпичката, лека като паяжина, остана на нежното рамо на онази, която целият свят скоро ... |
