"Глухата неприязън на Фернан към майка му е ужасяваща, и още как! От нея той беше наследил пламъка, но ревнивата нежност на майката беше направила сина безсилен да подхранва непознатия огън у себе си. За да не го загуби, тя бе пожелала той да бъде слаб, беше го задържала само защото го беше подлагала на лишения. Беше го възпитала в дух на недоверие, на глупаво презрение към жените." Франсоа Мориак ... |
|
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |
|
|
Терез Дескейру не знае защо е отровила мъжа си и аз не знам защо написах "Терез Дескейру". От какви елементи се формира в нас битието, което внезапно усещаме, че оживява и надава своя вик? Това е като мистерията на зачеването; мистерия, която може би не е толкова непроницаема, колкото си мислим, но която, за да бъде решена, изисква огромно и недискретно изследване. Романът "Терез Дескейру", смятан за шедьовъра на Франсоа Мориак (1885 - 1970), поставя началото на поредица, с която Фондация "Комунитас" иска да запознае читателите с творчеството на един от най-големите християнски автори на ... |
|
|
"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?" Франсоа Мориак "В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."Ирена Кръстева ... |
|
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
|
|
"Нямаше да остана сам, знаех, че е така. Знаех, че някой ще се влюби в мен. Но предварително бях решил да не прехвърлям своето бреме върху никого. Достатъчно си бях изцапал ръцете и не исках да влизам в нови грехове. Не знам какво Бог нарича грях срещу духа, който според него е непростим, но знам и винаги съм знаел какво е грях срещу плътта... Но аз, Господи, каквото и да направя, съм отговорен пред Теб. Ще положа всички усилия отново да придобия предишната си чистота, защото не мога да се лиша от Теб - о, да, така е! Знаеш, че дори и да бях роден в друга среда, пак бих могъл да се лиша от всичко друго, само не и от ... |
|
|
Изданието съдържа две творби на Франсоаз Саган - Обичате ли Брамс? и Добър ден, тъга. ... Добър ден, тъга разказва за едно горещо лято, за една прекрасна вила на Средиземно море и за седемнайсетгодишната Сесил, която прекарва почивката си заедно с баща си Реймон и приятелката му Елза. Тримата се забавляват, нямат нужда от никого, щастливи са. Всичко това до пристигането на Ан. Ан е различна от жените от обкръжението на Реймон, цени културата, добрите маниери и високия морал. Начева се подмолна битка между трите жени, Ан взема надмощие, интригите на Сесил накланят везните в полза на Елза, напрежението нараства, а след ... |
|
|
"Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му." Тези думи на автора на Малкият принц Антоан дьо Сент-Екзюпери в пълна мяра могат да се отнесат и към героите на тази книга. Защото сред нас винаги е имало достатъчно хора, чиито мечти и упорството им да ги осъществят правят живота ни по-смислен и добър. Големите и малките им открития варират от закона за гравитацията до това на ципа. Но всички те, освен че улесняват битието ни, ни дават надежда. Надеждата, че в тъмната вселена ние не сме слепи изпълнители на слепи правила. А че с вяра и труд можем да си доставяме вълшебната радост, подобна на тази на ... |
|
|
Сред стихотворенията ще откриете "Надежда", "Завръщане", "Посоки", "Импресия", "Пътуване", "Писмо до мама", "Зелена светлина", "Жестокият път" и други. "Истинският писател не желае да бъде писател. Точно той най-добре знае, че книгите се пишат от човека. И едва след като творбата бъде сътворена, човекът става автор, а това си е суета. Може би заради това истинският писател усърдно се крие в някаква друга професия, в някаква земна съдба. И ближни да са тези, които остават в съзнанието на читателите тъкмо с човешкия си образ, с професията ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Публикуван в 18 части от 1844 г. до 1846 г. във френския вестник "Journal des Debats", по-късно вече с изцяло отпечатана книжна версия, а днес популярен по целия свят и смело определян за класическо произведение - така изглежда пътят към успеха за романа "Граф Монте Кристо". Създадена от френския писател Александър Дюма - баща, още от самото начало историята грабва читателите, а с хода на времето се превръща в един от най-интригуващите варианти, разглеждащи вечната тема за престъплението и наказанието, ... |
|
|
"Този мой живот си беше хубав" не е просто още един мемоар, а проекция на вътрешния дискурс на автора със своя свръх - аз, разигран в типичния за творчеството на Д'Ормесон стил - с малко тъга и меланхолия и непоколебима вяра в човешкото и доброто. В "Този мой живот си беше хубав" Жан Д'Ормесон е едновременно обвиняем в съда и прокурор на собствения си процес. В този сбит, налудничав и завладяващ диалог авторът проследява забележителните моменти от своя живот, започнал между края на Първата световна война и Голямата депресия. Притиснат от своя строг и милосърден, на моменти безпощадно ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
