Хавана. Екзотика, латино, слънчеви дни. Хора от всички краища на света идват, за да се насладят на нестихващото кубинско лято, но накрая винаги си отиват. Какво следва обаче, когато летният флирт се превърне в нещо повече? Едно момиче от Хавана, прелистващо модните списания късно нощем и мечтаещо за света отвъд океана. Един моряк, добре познаващ този свят на възможности, но забравил какво е да имаш свободен дух. Ще бъдат ли те достатъчно смели, за да се протегнат към звездите и към любовта? Стефана Белковска е автор на трите успешни романа "Чаках точно теб", "Завинаги ти" и "Остани", ... |
|
|
"Внимавай! Гепи идва в големия град и я връхлита за екрани страшен глад! Тя много иска весело занимание, ала никой не ѝ обръща внимание. Но щом екраните изчезват вдън земя, най-сетне се намира време за игра! И теб те чакат забавления любими в тази малка книжка, пълна с рими!" Из книгата Малката и симпатична Гепи пристига в големия град. Тя иска да намери нови приятели, с които да играе и да се забавлява. Но никой не ѝ обръща внимание... Всички са твърде заети да гледат екраните си, за да я забележат. И тогава Гепи открива, че обича да похапва... точно екрани. Какво ли ще се случи? И дали животът в ... |
|
|
Това е разказ за един свят, или по-точно, за въздишката по един свят, непознат за мнозина. Всъщност за всички, освен за потопените в него, ясно съзнаващи своята различност, но стремящи се към големите пътища. Зад оградата на недоверието и предразсъдъците има един безкраен коридор, в който любовта и омразата вървят ръка за ръка. В който болката и радостта си делят един краешник и кроят планове как ще живеят, когато го напуснат. И никой от тях не знае, че младостта им е отпечатана на всяка врата, на всеки прозорец, на всяка плочица от този безкраен коридор, прибрал стъпките им, за да им начертае посоките и да им изплете ... |
|
|
Стихосбирката Бяла светлина е дебютна за двете сестри - Светлана Стоянова и Албена Стоянова. Сън Сънувах, немного години... Връщам се до дъба с форма на сърце и до другото дърво с най-странната кора. Очи на жълти кръгове, кънти шумът на хиляди човешки небеса. Трудът все пак ще ни помогне да оцелеем. Говорят насън възклицанията на топлината. Светлана Стоянова Вълк През дългите самотни зимни вечери аз чувам твоя глас, пронизващ тишината и знам, че с избора си сме обречени - да бъдем с теб пазители на Свободата. Проблясват две очи във мрака и някъде отвъд небето и земята аз знам - отдавна ти ме чакаш да бъдем с ... |
|
|
"Ние сме от този свят и живеем в него. И естествено - бихме искали да го променим според собствените си идеалистични представи и мечти. В този свят обаче живеят и рибите, и птиците, и зайчетата, и патенцата, и всякаква още фауна. Живеят също и жабите. А както знаем не от кого да е, а от самия Йордан Радичков, жабата е мрачно животно. Ето затова: Ако светът внезапно стане добър и справедлив, ако се стори на празнична новогодишна елха и потъне до ушите в домашен уют, то това ще означава, че сме го променили ние, хората. И обратно - ако се преобърне на безбрежен, тъмносин океан и над върха Арарат заплискат палави ... |
|
|
Книгата включва романите "Мариел", "Студентът по хармония" и "Hispania". ... Една действителност, която вече изглежда недействителна."Името му ще остане завинаги до това на Виктор Пасков. Не защото "студентът по хармония изпя "Балада за Георг Хених" на неговото лозе край Варна и му я посвети, а защото самият той написа страници, които времето превърна в класика. Роден разказвач, Красимир Дамянов ни остави образци, чиято езикова пестеливост, чувство за детайл и съдбоносна тайнственост днес трудно можем да си обясним. В същото време той създаде и свой лирически епос, ... |
|
|
"В ръцете си държите моята втора стихосбирка. Тя закъсня с цели 15 години. Някои от стиховете в нея вече са текстове на хубави български песни, други бяха отличени в различни поетични конкурси. Всяка дума е отделна вселена и около нея гравитират сезоните, височините, равнините и полюсите на всяко раждане. Самата аз съм родена в една дълбока зима, от онези, които вече не съществуват. Била съм кротко бебе, но станах емоционална, темпераментна, свободолюбива, изискваща (от себе си), искаща (от другите), дълбока... като преспите сняг по време на раждането ми. Обичам високите предизвикателства, високите върхове и, не ... |
|
|
"Доброто. Аз не носех добро в себе си. Не носех нищо, а душата ми, вечната ми душа, беше прокълната." Фейра оцеля от хватката на Амаранта и се завърна в Двора на пролетта, но трябваше да плати висока цена. Въпреки че вече притежава силите на Върховен елф, сърцето ѝ остава човешко и не може да забрави ужасяващите дела, които е извършила, за да спаси народа на Тамлин. Не е забравила и за сделката си с Рисанд, Великия господар на страховития Двор на нощта. Но докато се опитва да се пребори с мрачната плетеница от политика, страст и заслепяваща сила, заплашваща да я погълне, по-грандиозно зло се задава и тя ... |
|
|
Ти си това, което правиш!"Тази книга няма никакво значение за теб. Всъщност никоя книга, знание, звание или признание няма значение. Единственото, което има значение, е какво правим. Само действията, с които променяме себе си и света около нас, имат значение. Тази книга ще има значение за теб само ако ти помогне да предприемеш някакво действие, с което да подобриш своя живот или този на близки и познати. Иска ми се това да е книга, която самият аз бих желал да прочета преди 40 години. Книга без празни приказки, за реалния живот, която да ми помогне да изградя навици и да предприема малки, но значими в дългосрочен ... |
|
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
|
"Кеносис" е отказът от всичко, намаляването на живота, изтощаването до смърт. Това е процес на себеизпразване, самоизчерпване, себеотнемане, то е протяжното изтощаване на смисъла, призивът обезслави се. "Кеносис" е и точката, в която залозите са празни и нищо не може да се промени. Който претърпи този момент, без пустото в себе си да зарази пустотата навън, може да види как времената се преобръщат. "Кеносис" е опразване на високите редове, при което те остават високи, но празни. Прозрачни, без съдържание, те са вече чист жест с облик на послушание: остави се и се оставям. Метафизично късо ... |
|
|
Една история, която взривява и разума, и сърцето! ... В ранното утро на един пролетен ден Виола, една доста небрежна и разсеяна майка и съпруга, получава тревожно телефонно обаждане от съпруга си Карло. Трябва да отиде в болницата по най-бързия начин. В този така драматичен момент обаче Виола се намира в чуждо легло. Облича се набързо, опитва се да се свърже отново с Карло, за да разбере какво се е случило и къде точно да отиде. И така, с първите слънчеви лъчи за деня и по пустите улици на града тя пристига там, където е трябвало да бъде часове по-рано до болничното легло на дъщеря си. И Виола започва да разказва, без ... |
