Мостовете са мисли реализирани в пространството, както мислите са мостове в съзнанието. Идеи и мостове преодоляват умствените и социални ограничения, улесняват, а понякога и създават социалните транзакции. Инфраструктурата е разглезила обществото със своето постоянство и то я забравя, както забравя основните принципи, които го движат. Публиката ползва мостове и мисли на готово, а те не служат, ако се забравят. Това, че днес са в сила не е гаранция за утре. "Инспекторът не се качва на покрива на катедралата за молитва и не слиза под моста за почивка. Той търси нетрайното зад вечната форма на паметника и постоянното ... |
|
|
"Черен Прилив" е първата книга от трилогията на Божидар Янев. ... Испания, началото на 16 век. Двама млади мъже, приятели от ранно детство, решават да направят най-обикновено пътуване до Сицилия. Нещата обаче съвсем не потръгват така, както са очаквали и скоро ги сполитат неприятности. Междувременно, лошият късмет не подминава и други членове от семействата им. Дали ще успеят да се завърнат у дома... живи? ... |
|
|
Оркестър „Млади Тракийци” е създаден в края на 1992 г. от Божидар Стрехин и Николай Карлакашев. След двегодишна работа на двамата музиканти в оркестър „Тракийски извор” те решават да се отделят и да направят оркестър с нов облик и звучене. Както всяко ново нещо, така и създаването на нов оркестър е трудно. След първоначално лутане те решават да поканят Мария Пашева за певица. С много труд и желание успяват да осъществат първите си записи в студиото на известният цигулар Георги Янев. Така през 1994 г. е осъществен и първият албум на оркестъра „За теб Мария”. През оркестъра са минали доста именити млади и талантливи ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Симаргал" е вторият роман на Иван Янев след завладяващия "Феникс". И този път се срещаме отблизо с Ян. Запознаваме се с неговото алтерего, което изплува, когато приятелят му Стайко е мистериозно блъснат от камион. Тогава Симаргал се ражда от тъмнината, за да се бори за светлината. Тогава трансформираният герой започва отново да търси справедливостта. Междувременно се разкрива другата страна на Ян, която копнее за дълбока връзка. Вероника ли е жената на живота му, или Лейла завинаги е оставила следа в сърцето му? Тогава как Ян възтържествува, размахвайки черното наметало на Симаргал, и докога, ... |
|
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея. Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото ... |
|
|
Известният афоризъм "За децата трябва да се пише като за възрастни, само че по-добре" отнасят към Толстой, Чехов или Корней Чуковски. По-важно е, че е безспорно верен и нарушаването му е обидно тъкмо за децата. Но кой би могъл да пише по-добре от народния гений? Няма такъв автор, който независимо от таланта си, може да надскочи мъдростта на народните умотворения! Защото те са филтрирани през столетията до кристална чистота на смисъла и съвършенство на езика! В богатството на народните мъдрости към кратката форма на гатанките се прибавя и творческото съучастие на детето, което трябва да отгатне верния отговор ... |
|
|
За робското в робството и свободата в разлома. ... Главната цел на тази книга бе да покаже въстанието от 1876 не в неговите триумфи и възторзи, нито в паденията и разгрома, както е правено многократно, а във вътрешното, психично изживяване на свободата - свободата като способност да поемеш отговорност за свободата на другите и най-важното като способност да намериш ключа към психичния статус на своя народ. Тук идваме вече до същностния проблем, сърцевината на целта - робското, преодоляването на което е самата свобода. Ако в изминалите от 1876 насам сто и четиридесет години имаме натрупана огромна литература - научна и ... |
|
|
Тази книга разказва за едно от многото експедиции и издирвания осъществени от вестник Поглед в периода 1966 - 1971 година. Тя е и най-драматичната. Тръгвайки по следите на едно писмо от тогавашна Югославия, разкрихме събития, човешки съдби, драми, прояви на човешка солидарност и на престъпления в нацистки стил. На страницата на вестника обаче се появи малка част от разкритията, колкото и да изглежда днес странно - дори само в част от тиража на вестника. Действаше инерцията на минали вражди, идеологическото противопоставяне и политическата мнителност. И все същата глупост. Потребни бяха четири десетилетия, за да стигнем до ... |
|
|
"С трепет посвещавам "скромний си трудец" на един такъв достоен читател. Когато бях студент, възкликнах по повод предложен от него анализ: "За красотата трябва да се говори красиво!" Асистентът замислено изрече: "Колегата може би има право... За красотата трябва да се говори красиво?! Това означава ли, че за кръга трябва да се говори кръгло?" Просто си размишляваше на глас. Четири десетилетия оттогава, много кръгли глупости потънаха в кръговете на забравата (за да отворят място на други окръглености), а размишляващият глас на Никола Георгиев продължава да звучи - научно и... наистина ... |
|
|
Трето издание. ... Това е книга за: творци мъдреци философи оратори държавници воини Сборникът с анекдоти и истории от Древна Гърция е съставен въз основа на гръцки и римски източници, на творбите на Херодот, Тукидид, Диоген Лаерций, Плутарх и Монтен, на изследвания от прочути някогашни и съвременни изследователи. Писаното от тях е представено съобразно изискванията на анекдотичния жанр - с лаконична сюжетност, остроумно, твърде често сентенциозно звучащо. В различните раздели са обособени анекдоти за отделните творци - от Омир и Хезиод до лириците и художниците на Елада; за прочутите седем мъдреци; за ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Цел на настоящото проучване на проф. Симеон Янев са пародията и пародийното с присъствието и изявите им в една смятана за непародийна литература - българската. Като непародийна априори можем да определим оная литература, която не притежава не само достатъчно пародийни творби, но и достатъчно проучвания върху тях. Но ако за доказването на първото са необходими многобройни и изискващи специализирана подготовка уговорки, то второто е проблем, отнасящ се изцяло до библиографска информираност. Веднага може да се каже - в повече от двестагодишната си нова история българската литература не познава ... |
|
|
Критическа проза. ... Тази книга е посветена на новопроявени тенденции в българската литература от 60-те - 80-те години на XX век и по-специално на т.нар. инфантилна проза. В теоретичен аспект тя разглежда тази проза в качеството ѝ на начален етап в смяната на господствуващия тогава литературен код, а именно катафатичното (в аристотелианския смисъл) с апофатично слово - колебаещото се, нееднозначно слово, възпалително в катафатичната тъкан, схванато в онова време като силно субектно, подменящо и изместващо епическите нагласи, а днес напълно изместило ги. В този смисъл тя е реплика срещу примитивните тълкования на ... |
