През 1992 година напуснах театър "Сълза и смях". Блага Димитрова ме помоли да оглавя все още неучредената "Агенция за българите в чужбина". Нямаше как да й откажа. Уважавах дълбоко Блага, а през последните години бяхме се сближили чрез общия ни и незабравим приятел Стефан Гечев. Съзнавам, че сглупих, намесих се в политиката и това впоследствие ми донесе само огорчения. Набедиха ме, унизиха ме, проверете в Интернет - Уикипедия за Георги Данаилов - там пише, че съм получил световно признание за творчеството си, и накрая, на нов ред с червени букви, че съм бил агент на Държавна сигурност. И двете ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Книгата включва пиесите Нощта е майка на деня, И ни дай сенките, Анданте. ... Настоящият сборник от три пиеси представя три значими теми в творчеството на Нурен: Нощта е майка на деня (1982) е семейна драма с конфликти, заимствани от личната съдба на Нурен. И ни дай сенките (1988) е биографична пиеса за Юджин О'Нийл и се явява продължение на неговия шедьовър Дългият път на деня към нощта. Анданте (2015) е пиеса на абсурда, първата от трилогия за старостта. Героите на Нурен търсят отговор - в семейството и извън него - на вечните екзистенциални въпроси: кой съм аз, откъде идвам, къде отивам. Отличават се и с ... |
|
Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |
|
"Честно казано, някак си нахално е да обсъждам великите умове, но да се опитам да размишлявам за техните схващания ми се струва по-почтено, отколкото цял живот да се доверявам на готови формули. В края на краищата подобни занимания са полезни поне с оглед атеросклерозата! Откакто свят светува, на хората се предлагат и налагат различни картини за тяхното бъдеще. Утопични или измамно реалистични. Натрапвани чрез слово и молитви, с огън и меч. Религиозни фанатизми, национализми, фашизми, социализми, комунизми и всичките те, без изключение, се опитват да подчинят нашето мислене на представите за някакво предполагаемо ... |
|
"Отдавна не бях чел ръкопис на български писател с такъв жив, изразителен, естествен слог... За мен тази книга е културно събитие!" Тончо Жечев "Тя просто трябва да се прочете, за да "проникне" до свидните кътчета на душата. "Къща отвъд света" е архибългарска." Георги Величков "Рядко един толкова вдълбочен и остър ум, умее да бъде и толкова толерантен към несъвършенствата на живота и човешките слабости. С много любов, с великолепно чувство за хумор и с ярък български език писателят е успял да създаде произведение, което, сигурна съм, българските читатели ще обикнат." ... |
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
"Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните. Сигурно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и отнесъл далеч навътре. Сега със сетни сили тя летеше съвсем ниско над водата. Всеки миг се опитваше да кацне, като навярно разчиташе, че ще срещне някаква опора за телцето си, но усещаше морето под себе си, издигаше се и пак се спускаше... На нейно място никоя пеперуда нямаше да смогне да стигне до брега, но тази продължаваше да лети, защото възприемаше всяка идваща вълна като място за избавление. Всеки следващ миг и се е струвал спасителен и тя щеше да го очаква, докато загуби ... |
|
Сборник "Пиеси" съдържа нашумялата "Да се провреш под дъгата", която се играе в София и Пловдив и която е била спряна от комунистическата власт след 13 представления през 1967 г. Тук е включена и "Комунисти" - документална творба, разказваща истинските истории на български партизани и комунисти, която не е била допусната до сцена, защото гласовете на идеалистите от 40-те години не са се харесали на властниците от 60-те. Знае се, че отношението на държавата и цензурата към драматургията на Георги Марков става основна причина той да напусне България и да продължи кариерата си в Лондон, ... |
|
Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
Проф. д-р Георги Петков е роден през 1961 година в Габрово. Завършил е Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство Проф. Асен Диамандиев в Пловдив. В периода 1986 - 1998 година работи като диригент на народните оркестри в Държавния ансамбъл за народни песни и танци Добруджа - Добрич и Националния фолклорен ансамбъл Филип Кутев, както и като главен диригент на професионалния фолклорен ансамбъл Габрово. От 1999 до 2018 година е художествен ръководител и диригент на женския хор Български гласове - Ангелите, с който печели престижната награда на Amazon.com Гостуващ артист на САЩ за 2000 година. Диригентските ... |
|
"В този сборник с радиоколежката Валентина Михайлова събрахме част от вечното радиотворчество на Василски, всекидневните му коментари, излъчвани в продължение на три години в ефира на програма "Христо Ботев" в рубриката "Коментар на деня в 300 секунди". Тези есета са образец за журналистическата находчивост, професионална позиция и принципност, на гражданска смелост. Включихме най-добрите му коментари, които се излъчваха миг след края на обедните новини. И винаги се пишеха от Георги в последния момент, най-много час преди да започне осведомителният бюлетин. И за това те бяха винаги хипер актуални, ... |
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |