"Дими над дърветата бялата пара, лисицата малките вънка изкара, трепти синевата дълбока, дълбока и шушне в тополите и ясена сока, пчелата грижливо прашеца събира - не ми се умира, не ми се умира..." ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Днес няма никакво съмнение, че Димчо Дебелянов е името на най-големия наш лирик след Ботев. Единият - ехо на най-високите подеми на българския дух, другият - гласът и музиката на най-дълбоката ни елегична същност. ... |
|
|
Джулай Знам - полунощ отдавна мина. Росата се сипе по пясъка. Вятърът свири на празна бутилка от вино, изпито с приятели. Скоро ще съмне и първият луд във очите ви ще съм аз - посрещачът на Слънцето. Скоро ще съмне и първият дрезгав звук ще е този... Някой ще викне сърдито в просъница: Мани го тоя - пее на вятъра! И ще прегърне жена си. А аз - тази гола китара. Красимир Йорданов "Томче лирика - скромно и талантливо заглавие, от сорта нищо по-малко и нищо повече. Но ти разбирай, скъпи читателю - томче с ударна доза поезия, с ударна доза живот и с контрапункта му - ударна доза смърт. Гранична е тази поезия, на ... |
|
|
Димчо Дебелянов е един от най-обичаните ни национални поети. И тази любов не произтича от институционалното му налагане и ситуиране в българската литературна класика, а от естественото невероятно въздействие на прекрасната му лирика. Той е сред малцината ни големи поети, които създават висока поезия, която е както за избрани читатели, така и за по-широката публика. Това е така, защото със стиховете си той докосва най-нежните струни на българската ни душевност. Дебелянов навлиза толкова дълбоко в националната ни българска психология, че го приемаме за един от нас, независимо къде се намираме, и се прекланяме пред ... |
|
|
Пасторално Ще разтвориш забързана малкия плик, долетял в утринта като птица, и сърцето ти, спряло да бие за миг, ще погледне през твоите зеници... А от думите прости на белия лист ще те лъхне познатия мирис на тревите, които среднощ окосих за постеля на двама пастири. Тези двама пастири - луната и аз спят сред билките, в сребърна люлка, и щурчетата пеят им с трепетен глас и танцуват им малки светулки. Тук в зеления скут на планинския склон чакам твоето ново завръщане. И, каквото да бъде - добро или зло - любовта ми остава все същата. Иван Дочев Иван Дочев е роден на 21.09.1925 г. в село Мечка, Плевенско. ... |
|
|
Съставителство и коментари: Дияна Николова. ... Коментари и анализи. Книгата Старогръцка лирика представя всички поети от античността, преведени на български език. Повечето произведения, включени в антологията, са от периода VII - IV в. пр. Хр. - времето на възникването и разцвета на старогръцката лирика. Книгата представя и някои основни автори и жанрове от елинизма, както и от римската епиграматична поезия. Теоретичната коментарна част от Дияна Николова проследява еволюцията във всички жанрове до късния V в. сл. Хр., включва биографични данни за авторите, хронологическа таблица и приложения - за музикални инструменти, ... |
|
|
"Дали да не опитам аз вълшебникът да бъда между нас..." В столицата всички очакват пристигането на непознат вълшебник за предстоящия черешов празник. В разгара на юни е, пролетните дъждове не искат да си отидат, но във всеки дом ухае на билки и трепетни надежди. Така ухае и в едно кафене, в което старият търговец на помади и мехлеми разказва на гостите как в неговата младост вече е идвал този вълшебник и е обърнал живота му с главата надолу; защото след като си e заминал, сестрата на търговеца също изчезнала безследно. Дали вълшебникът, когото всички очакват сега, е същият, дали е друг, и можем ли да ... |
|
|
Лиричната книга "Дръвче" избягва задръстванията по друмищата на съвременната ни българска поезия. Създадена в Италия, където нейният автор Румен Иванчев живее вече четвърт век, тя има дълбоки български корени. Поетът е събрал в нея най-хубавите си творби от своя дебют със "Сянка на река" (Народна младеж, 1983) до обширното му представяне в престижния римски периодичен сборник Paigne/Страници през 2017 г. Поместени са и три неизвестни писма, които също представляват интерес за изискания читател: от Валери Петров, Александър Геров и Кирил Топалов. Корицата и графичното оформление са дело на ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. Думите му светят. Чудесии До вчера гола бе гората, но вейна топлият южняк, реката чу, че птиче пее и млад април нетърпеливо развя зеления си флаг. Наднича слънцето и сварва във утринната ведрина прозрачна, още не успяла да се търкулне зад скалата до снощи златната луна. С ... |
|
|
"Чета, защото обичам. Чета с наслада. Чета, защото искам. Чета, защото обожавам. Чета го в очите ти. Чета го в мислите ти. Чета, защото изписвам. Чета, защото пиша. Чета, за да заспя. Чета, за да сънувам. Чета, за да те забравя. Чета звездите. Чета скришно. Чета задълбочено. Чета във влака. Чета на плажа. Чета, защото имам време, Чета, защото съм подранил. Чета ранен. Чета, за да не нараня. Чета бързо. Чета на обратно. Чета с грешки. Чета до край. Чета на глас. Чета, за да порасна. Чета, защото мога. Чета, защото съм жив. Чета бъдещето ми. Чета и подчертавам. Препрочитам я... Чета!" Ерик Евтимов Мое детство ... |
|
|
Стихосбирката предлага класически поеми и песни, в които читателят бива хванат за ръка и поведен от авторката в света на нейното сърце - свят на близост до Бога и неговото слово. Красимира Верен Ненова е родена през 1944 г. По професия е машинен инженер. Пише стихове, музика и текстове за песни. "Слушай! Ах, ти нищо не можеш да чуеш, та тя говори със своя небесен Баща! В миг дори и щурците престават да пеят. Вятър спира да шушне в леса."откъс от стихотворението "Молитвен час" ... |
|
|
"Писането на стихове прилича на игра на гатанки с душата ми. Първоначалното въодушевление долита от нея, а после замълчава и трябва аз да отгатна как ще продължи. Финалът на някои от стиховете не веднъж ме е изненадвал. Например Вихрен бяг. Писах го по снимка, която случайно ми попадна и харесах. Започнах го без ясна идея накъде върви, нито как ще завърши, но емоцията беше силна. Горска фантазия също е един от тях. Каня ви да надникнете в третата ми стихосбирка, която обещавам ще ви зареди с пролетно настроение, а на книжната си рожба пожелавам да ви вдъхновява!" Евгения Михалска Гатанка Погледът ти щом ... |
