Зрелостта на книгата, както и изграденият вече стил, са наистина много отчетливи и правят от Калоян Христов поет, чието име няма как да бъде подминато. Достойнствата на книгата са в овладения индивидуален почерк, в играта с формата (от хайку до сериозни философски стихотворения), в разширения тематичен обхват, в намерените запомнящи се и много нестандартни и красиви метафори, в продължаващото все по-фино проникване на природното в разказа за света и аза. На пръв поглед книгата е за любовта и любимата, с познатите теми за недостижимостта и изплъзващата ѝ се същност, реплики към канона на българската поезия. Но ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
Портретът на мълчанието е роман за непреходните екзистенциални тревоги на човека. От страниците му изплува образът на лутащ се в чувствата си, търсещ и неудовлетворен от средата си виртуозен музикант, който отчаяно се стреми към осъществяването на своите желания - дори и с цената на загърбване на любима и семейство и отказване от блестяща кариера. В началото ясни и определени, постепенно тези желания избледняват и го оставят да извърви мъчителния път към себепознанието сред суровата и красива природа на Света гора, в послушание и търсене на вътрешен мир. Няколко съдбовни срещи в манастира го карат да прозре човешката си ... |
|
|
1937 година. Катя Комаровски учи медицина в Глазгоу и няма търпение да започне своята кариера на лекар. Но когато разточителните ѝ родители остават без пари, тя трябва да ги издържа, започва работа като гувернантка във Виена и мечтите ѝ се изпаряват. Катя е гневна и се държи враждебно със своя богат работодател Тор, защото смята, че е откраднал бъдещето ѝ. Трябва да се грижи за дванайсетгодишната му дъщеря Гретхен, дете с огромни проблеми и невероятен музикален талант. Катя мобилизира цялата си сила и състрадание и скоро открива, че е започнала да изпитва любов както към дъщерята, така и към бащата. Но ... |
|
|
Австрия, 1978 година. Млада жена пристъпва прага на Училището - мистериозно място, сгушено сред алпийските хребети, които крият тъмните му тайни. Там тя ще се изправи пред съвестта си без да подозира как решенията ѝ ще повлияят на бъдещите поколения... Италия, днес. Покрайнините на идилично селище в Алпите на границата между Италия и Австрия се оказват сцена на жестоко убийство. Главен комисар Тереза Баталия е нагърбена с разследването, заедно с млад инспектор, на когото все още не е сигурна, че може да се довери. Близо четири десетилетия Баталия се бори, за да спечели уважение в италианската полиция докато води ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Животът е пътуване към Първоизточника. Това е универсална истина на индивидуалното самопостигане. Пътят е един, но предизвикателствата по него - различни. Всички хора притежаваме едно общо качество - създадени сме по Единия образ и подобие, което е привилегия, но и отговорност да бъдем генератор и проводник на творящата жизнена енергия. Тази книга съдържа стихове, които внушават тишина, но и такива, които нарушават тишината. С тях се обръщам към Създателя, към Човека, към Природата, към Родината, към Твореца и към Творението, към Битието и към Вечността. Към Себе си. Към цялото, от което всички сме част. Към Вас.& ... |
|
|
Росица Ангелова е родена на 15 януари 1970 г. в гр. Перник. Завършва ДБИ гр. София и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност - българска филология. Автор е на поетичната книга "Неизбежни души" 1998 г., съставител на Антология на пернишката поезия "Насаме с времето", 1999 г. Нейни стихове са превеждани на руски език. Публикации има в местния и централен печат - списанията "Струма", "Птици в нощта", "Жарава", "Везни", "Мисъл" и др. Наградена е с грамоти от националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе, 1998 г. и от ... |
|
|
Действието ни връща през 90 -те години в провинциален град, представляващ умален модел на България. Сюжетът въвежда читателя в обществено-политическите процеси, където високопарните слова и обещания цинично се разминават с престъпните дела, а истината - с общественото лицемерие. Историята проследява животът на няколко семейства, произхождащи от различни социални и политически кръгове, чиито съдби се преплитат трагично във времето на незаконното забогатяване чрез измами и мошеничество. Един сигнал за корупция в районната болница, свързан с продажбата на извънбрачни деца, отприщва гнева и отмъстителността на ... |
|
|
"Казвам се Росен. На 20 години и осем месеца. Харесвам числото 8. Осем – като безкрайността. Лекарите твърдят, че имам детска церебрална парализа. Зная,звучи страшно, звучи дори ужасно. Сигурно много от четящите ме сега ще оставят тази книга настрана и няма да дръзнат да я фиксират с поглед до следващото годишно време. За онези от вас, които притежават необходимата доза смелост да ме прочетат, ще разкажа... Откакто се помня съм въдворен в своята месингова карета, която аз много мразя и много обичам. Едно е сигурно – това е моят начин да се придвижвам, да потъвам и да се отдръпвам от реалността, да се радвам, да пея, ... |
|
|
Чудовище, което яде спомени и живее в килера под стълбището, се освобождава от оковите си; сомалийско момиче в училището ѝ в Донегал се оказва по-силно, отколкото изглежда; под жасминовия храст в Андалусия жена очаква откраднатия ѝ преди 33 години син; на края на града двама братя несъзнателно се замесват в игра, която завършва със смърт. Всеобхватността и разнообразието на тези разкази са безгранични, като се простират между реалното и въображаемото. "Онемяла тишина" представя свят от неочаквани ъгли, където обикновеното се превръща в необикновено, а необикновеното се възвисява до сюблимно. Това са ... |
|
|
"Как се лъжат хората, мислейки, че тишината е непременно пустиня, празнота, отсъствие на всякаква деятелност и съзидание, с една дума - нищо! Всъщност има тишина... и Тишина... И като цяло, може да се каже, че съществуват два вида тишина: тази на смъртта и тази на Висшия живот. Именно тази Тишина, на Висшия Живот, е, която трябва да разберем и за която говорим тук. Тази Тишина не е инертност, а работа, интензивна деятелност, която се извършва в недрата на една съвършена Хармония. И това вече въобще не е празнота, не е отсъствие, а една Пълнота, сравнима с онова, което изпитват Съществата, обединени от една Велика ... |
|
|
Жизнерадостни събирания със звън на китара, гласовити певци, ситни танцови стъпки и задължителна доза кичозност - това е перуанският валс, който Марио Варгас Льоса възпоменава с поклон в този роман. Той възкресява все още малката, етнически разнородна, но мирна Лима, различна от разрасналия се и разединен от терористични акции град през 90-те години на XX век, превърнал се във фон за перипетиите на главния герой Тоньо Аспилкуета, неоценен от интелектуалния елит експерт по креолска музика. Вдъхновен от концерт на мистериозен китарист, чийто талант събужда чувство за единение и братска обич, Тоньо решава да му посвети ... |
