Една смела жена разказва на изчезналата си дъщеря епичната история на родното им село. Днес на мястото на китния Курон в Южен Тирол, Италия е останала само камбанарията на църквата, която се издига над водите на езерото Резия. Идилична картина, която е потопила в себе си спомена за срещата на "малкия" човек с разрушителната мощ на политиката, войната и прогреса. Когато настъпи война или потоп, хората бягат. Хората, но не и Трина. Упорита като Курон, малкото село в Южен Тирол, където е израснала, тя знае как да се противопостави на фашистите, които се опитват да ѝ попречат да бъде учител. Не се страхува да ... |
|
|
Всички тези разкази заедно съставят не само една обща биография, те са също и картина на едно отминало време, на развитието на българската сцена, на компромисите и радостите, които носи изборът да бъдеш музикант. Не на последно място, това е и книга за всяка история за Остава, която започва с аз и която е лично ваша. Ще дойдеш ли с мен? Книгата е част от поредицата Scribens Acoustic от издателство Scribens. ... |
|
|
Остава: Думите е книга с текстовете на група Остава, представени в поетичен формат. Заглавията на песните са написани на ръка от Свилен Ноев и Георги Георгиев. Изданието допълва биографията Аз. Остава. Книгата е част от поредицата Scribens Acoustic от издателство Scribens. ... |
|
|
"Залезът, свечеряването, прегръдката на здрача... Танцът на светлините и сенките... Това са тоновете и боите, с които често борави Василен. Озоваваме се в места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля, реем се между света на живите и мъртвите, между тялото (излъчването) на жената и ръката (томлението) на мъжа, който иска да го извайва отново и отново, стремейки се да получи, ако не самата жена, то поне усещането за нея, но от един момент нататък вече само за себе си и завинаги. Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата, но тяхното тълкуване и съпреживяване ... |
|
|
Елиза - жена, която сякаш има всичко. Но празнотата в сърцето ѝ я кара да се осмели на промяна. Между надеждите за истинска любов и обещанията за щастие тя е принудена да направи най-трудния избор - да се изгуби в чуждите очаквания или да остане вярна на себе си. Историята на Елиза показва, че не мислите, а изборите ни определят кои сме. Всяка стъпка, всяко да и всяко не изграждат пътя, по който вървим. А този път винаги води към най-важното откритие – срещата със самите нас. Само когато изберем себе си, можем да открием истинската любов и свобода. Романът преплита съдбата на една жена с мъдростта на Таро, където ... |
|
|
Книга трета от тетралогията неаполитански романи "Гениалната приятелка". Над 5.5 милиона продадени екземпляра от поредицата. ... От книгите на Елена Феранте, издадени на 42 езика, са продадени над 5,5 милиона екземпляра и цифрата продължава да расте. Два от романите ѝ са филмирани. По тетралогията е създаден и 32-сериен телевизионен филм с главен сценарист писателят Франческо Пиколо. А за опитите да бъде разкрита самоличността ѝ, Елена Феранте казва: "Веднъж написани, книгите нямат нужда от своите автори". "Тази, която си отива, и тази, която остава" е третата книга за Елена и ... |
|
|
Изследвания в чест на доц. д-р Ани Леви ... Книгата съдържа статии и бележки на български и испански език. От 2004г. до днес доц. д-р Ани Леви е преподавател в Департамент "Чужди езици и литератури"(днес Департамент " Романистика и германистика") в Нов Български Университет, където е титуляр на редица дисциплини в областта на теорията на превода и испано-американската литература: Увод в общата теория на превода(от 1997г. до днес); Обща теория на превода(от 1994г. до днес); Спецкурсове по превод(от 1995г до днес); Испаноамериканска литература (от 1995г. до днес); Фразеология(1996г.); Симултантен превод( ... |
|
|
През 1977 година светът узряваше за края на студената война. Индия, преди тридесет години получила независимост, се развиваше неудържимо и вървеше напред с исполински стъпки. Въпреки своето едномилиардно население, изповядващо най-значимите религии на света, част от които родени в нея, говореща на триста шестдесет и четири езика, скоро щеше да стане една от най-влиятелните страни в света. В Индия се събираше елита на световната духовна мисъл. Там бяха още съвсем пресни спомените от незабравимата Елена Блаватска, дала на света Учението за Теософията. Помнеха и неповторимия български художник Борис Георгиев - единственият ... |
|
|
"Започнах малко плахо и неуверено, но постепенно работата ме увлече и когато всичко беше привършено и Левски се напечата в Летопис на Панагюрския край, П. Шопов беше първият, който ме приветства за монографията. След това се получиха благодарствени писма, рецензията на проф. проф. Ефрем Каранфилов. Не мога да не бъда признателен и за оценките на Мерсия Макдермот, на акад. Иван Дуйчев, на Ив. Унджиев, на акад. Хр. Христов, акад. Мих. Димитров и на други. Особено свидно остава за мене писмото на Симеон Радев по повод на първото публикуване на материалите за Панагюрище и ролята му в Съединенито на България през 1885 г. ... |
|
|
Пиеса. ... "Алкатраз е хубаво име. Представям си някога да замина за там, за някакъв остров с толкова звучно име. Исла де Алкатраз. Островът на пеликаните. Това би ми харесали. Там ще мога да видя пеликаните. Ятата птици. Чувам шума им. Представям си как седя на някоя близка скала и ги наблюдавам. Как ятата се вдигат във въздуха. Как пеликаните прелитат над главата ми. Как пеликаните отлитат. Аз оставам да седя. Докато повече не мога да ги видя. Докато последният пеликан изчезне на хоризонта, оставам да седя. Просто оставам само да седя." Из "Островът на пеликаните" Осемнайсетгодишният мексиканец Каве ... |
|
|
След 20 години едно емблематично име за българската музика - Лия, се завръща с авторска музика, създадена специално за нея. В албума "Това остава" певицата е изпяла балади, за които е мечтала. Дискът включва още две по-шлагерни мелодии и три инструментала. "Вече съм пораснала и съм готова да оставя нещо наистина мое след себе си", споделя Лия. ... |
|
|
50 знакови интервюта с политици и интелектуалци."Валерия Велева е между малкото жени, чийто образ човек вика и когато е зле, и когато е добре. Когато е зле - да му светят, когато е добре - да им се радва. Една странна жена, която е можела да построи живота си върху красотата и очарованието си, а го е построила върху труда и вдъхновението си. Трябва да ѝ бъдем благодарни първо, че ни осиява със светлината на очите си и светлината на духа си. Второ - това е човек, който е писал много. Винаги е писал храбро, което в България е доста страшничко. И бидейки невероятно женствена, тя всъщност ни дава уроци по ... |
