Включените във втората книга текстове са посветени както на познати, така и на редица слабо известни и полузабравени събития и личности: "Татко" Новак, Георги Пеячевич, въстаническия "крал" Карпош, въстанията през 1737 и 1841 г., както и на интригуващи факти и последствия от войните през XIX и XX в. Струва си да проследим съдбите на легендарни войводи - Индже, Хаджи Димитър и поп Харитон, на народни будители - поп Пунчо, Кирил Пейчинович, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и емблематични възрожденски даскали, на титани на националната революция - Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Гоце ... |
|
|
Курт-Бунар, Кочмар, Карапелит, Тутракан, Сарсънлар, Добрич. ... Книгата на Красимир Узунов "Епопеята на Добруджа" е посветена в памет на героите, паднали за свободата и обединението на България по Добруджанските полета през 1916 г. "Епопеята на Добруджа" е написана въз основа на малко известни факти за тези героични времена и събития. Огромната част от фактическата информация е добита и обработена от неизползвани архивни източници, фронтови сводки,протестни ноти, лични дневници на различни по ранг командири и обикновени войници, фронтови донесения, анализи на редица наблюдатели и стратези към онова ... |
|
|
Съгласно Букурещкия договор от 1913 г. Румъния отнема от България Южна Добруджа. Скоро там започва политика по забрана на родния език, затваряне на училища и църкви, прогонване на учители и свещеници. Терорът продължава до първите дни на септември 1916 г., в разгара на Първата световна война, когато полковете на генерал Тошев освобождават старите български територии след няколко решаващи сражения. Сред тях са превземането на Тутраканската крепост и отбраната на Добрич. Ураганен огън е разказ за тези събития. Авторът използва богат набор от източници, които позволяват на читателя да се пренесе в това отдавна отминало ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Говорейки за Епопея на забравените, Вазов съобщава на проф. Иван Шишманов, че бил чел за шведския поет Рунеберг, който написал оди за шведски патриоти. Пряк повод за написване на стихотворенията обаче му дал Захарий Стоянов, който непосредствено след Освобождението описвал в един румелийски вестник как са загинали повече от главните дейци на Априлското въстание - Вазов отбелязва още, че патоса и формата на Епопея на забравените дължал на големия френски поет Виктор Юго, чиято сбирка La Légende des siècles чел с голямо внимание и възхищение. От революционните дейци, на които е посветил творбите си, Вазов не ... |
|
|
"И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!" Иван Вазов Епопея на забравените е поетичен цикъл състоящ се от 12 оди, които говорят за делата на знайните ни герои и дейци като Левски, Бенковски, Каблешков, Раковски, Панайот Волов, Стефан Караджа, Паисий и други, както и незнайните от Априлското въстание и боевете при Шипка. Книгата е част от поредицата Златна класика на Фама+. ... |
|
|
Свобода или смърт! Книгата е пантеон на безсмъртните. ... "Бъдете българи, синове на своя народ, чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа." Иван Вазов "Ако има книга, която трябва да се чете всякога, която буди най-благородни пориви в съзнанието на младежи и възрастни, която завладява със своите живи поетични образи, това безспорно е "Епопея на забравените". Мария Бейнова "Това е една от най-хубавите книги на Вазов, защото тя ни връща към най-светлите страници на нашето минало - към една мъчителна, ... |
|
|
Иван Вазов пише "Епопея на забравените" в периода 1881 - 1884 г. в Пловдив. В този поетичен цикъл той включва 12 оди, с които възпява избрани личности от българската история. Чрез подвизите на Левски, Бенковски, Паисий Хилендарски, Раковски и други Патриарха на българската литература призовава към събуждане на колективната памет, защото тъкмо тя е върховен гарант за историческото ни съществуване. "Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му ... |
|
|
"Епопея на забравените" напомня гигантските фрески на Микеланджеловия "Страшен съд". Перото на поета оживява батални сцени - геройството и подвига, краткотрайното опияняване от свободата, ужаса на насилието, отчаянието и покрусата, саможертвата и почти есхатологичната вяра във върховния смисъл на тази жертва пред усещането за бъдещия слънчев лъч на Освобождението. С "Епопея на забравените" Вазов не само разискря пламъка на националното ни самочувствие и гордост, но и галванизира вярата ни в историческото бъдеще на нацията, тласка духа в други, по-високи орбити. ... |
|
|
Настоящата книга е искрен и изстрадан разказ за страдания, надежди, тежки житейски уроци, написана увлекателно, без излишни претенции. Спомените на д-р Влахкинов са ярки, живи, емоционално пресъздадени, оставят усещането за приказни, невероятни приключения в чужди земи, но с горчивия привкус на познатата ни пошлост и невежеството на овластени некадърни чиновници и "дипломати". И най-важното - това не е книга, написана с омраза и високомерие към България. По-скоро е изповед на човек, който иска да представи своята истина, да "снеме" от плещите си вината на незавърналия се блуден син, защото по-високо от ... |
|
|
Стихосбирката на Недялко Йорданов влиза в диалог с Вазовия цикъл оди "Епопея на забравените". Озаглавена е "Епопея на незабравимите" и представя 30 наши поети и творци през погледа и творческата муза на най-обичания съвременен български поет. В авторските му интерпретации оживяват не само знакови строфи от оригиналните творби, но и интригуващи детайли от личното съприкосновение на Недялко Йорданов с автентичния гений на всяка от представените личности. Томчето е задължително за всички патриоти, учители и будители, преподаватели, литератори, радетели на българската култура и изкуство и, разбира се, ... |
|
|
"Зловещ е цвета на кръвта кога се плисне. Не е красив, не е поезия кога кипне. Кога тялото бърза през пробив да напусне, кога съхне, или навътре се пръсне. Не е цвета на гората, ни на морето, не е цвят на радост, а е нещо зловещо. И единствено тази обич силна към родина и към отечество, утеха едничка е за всина. Че без тази обич силна и всепоглъщаща към справедливост толкова могъща, към единство, чест, житие щастливо. Само така в този цвят има нещо красиво." Из Черният полк "Гледайте, очи, и нигвга не забравяйте робията и гнета нивга не прощавайте. Широко отворени, изтръпнали от гледката, пълни с гняв, не ... |
|
|
"Ето, че тук, при Добрич, перла на Добруджа, настъпи критичният момент на истеричната "страшна легенда": ще се бие ли българина срещу някогашния си освободител русин и може ли със скромната си световна бойна известност български воин да победи руския солдат, който се ползваше със славно световно име, за когото Фридрих Велики бе казал "Не е достатъчно само да убиеш руския войник, но трябва още и да го блъснеш да падне"! Настанал бе решителният момент в който "страшната легенда" щеше, пакостно за независимостта и свободата на родината, да възтържествува за всякога или да бъде провалена на ... |
