Инж. Илия Минев е един от най-дългогодишните политически затворници в България, символ на саможертва за отечеството с 25 години в комунистическите затвори, от които 1890 дни в карцер, и други 8 години принудително установяване. Общо над 480 дни е бил в гладна стачка. От средата на 70-те години Илия Минев започва борба срещу комунистическия режим за спазване на човешките и гражданските права, а в началото на 1988 г. основава първата правозащитна организация в България, която дава началото у нас на легалната съпротива срещу комунистическия режим. Книгата на д-р Иван Гаджев съдържа автобиографичния разказ на Илия Минев и ... |
|
|
Спомени като участник в борбата за свободата на Македония. ... Интересна, интригуваща и много сърдечна е изповедта в тази книга на политическия емигрант Никола Гушлев, записана на магнетофон от д-р Иван Гаджев на 5 октомври 1985 г. в Торонто, Канада. С много болка Никола Гушлев разказва за противоречията в македонската революционна организация в резултат на борбата на Иван Михайлов за овладяване на ръководството на ВМРО. За да запази живота си, посъветван лично от генерал Протогеров, той заминава за Торонто, където и загива на 90-годишна възраст. Благодарение на д-р Иван Гаджев и на неговото семейство, през 1976 г. в ... |
|
|
Из архива на Иван Михайлов, вожда на ВМРО, последния от великите революционери."Читателят за пръв път ще научи за разговорите между Тодор Александров и Иван Михайлов; истината за Дъбнишките събития през 1925 г., когато комунистическите и левите елементи в македонското движение се опитват да ликвидират базите на ВМРО в Пиринска Македония и да подчинят Организацията на Коминтерна; за т.нар. "македонски убийства", прекратени след тайна среща срещу Иван Михайлов и министър-председателя на България Никола Мушанов; за финансовата дисциплина в Организацията и запазването на революционните тайни; за революционния ... |
|
|
Или как истината за Македония отваря очите ни. Тази книга на Цанко Серафимов ни изненадва преди всичко с проникновеното вглеждане в текста на светилника на Българското възраждане История славянобългарска от македонеца Паисий Хилендарски. Не може да не се съгласим с неговата дефиниция за значението на този труд като Българска Библия, като Манифест на Новото време, като българската Национална доктрина. За пръв читателят ще се запознае и с една личност от новата българска история, която тепърва ще осветява духовния ни мир - Антон Н. Попов, най-близък съратник на вожда на ВМРО Иван Михайлов, с който през последните три ... |
|
|
Иван Михайлов в продължение на 66 години ръководи борбата на макдонските българи за свобода и народност. Той е в пълна нелегалност и у нас, и в емиграция - в Турция, Полша, Унгария, Хърватия, Австиря. В Италия, където оценяват величината му като историческа личност от европейски мащаб, той живее в продължение на 42 години под името Иван Атанасов. Тайнственият му дом се превръща в Йерусалим за македонските българи под робство - в свещено място. Г-жа Вида Боева-Попова, личен и политически сътрудник на Иван Михайлов в Рим, направи необичаен жест към публициста Цанко Серафимов, като го въведе в духовното пространство на ... |
|
|
Сборникът може да се чете като антология с 51 стихотворения, коментирани от 51 съвременни български философи, историци, писатели, журналисти, художници, изкуствоведи и литературоведи. Но може да се чете и като сборник с 51 визии за това как се чете стихотворение, всяка от които има стихотворение за илюстрация. Обединява ги на първо място общото историческо време и едва след това - обстоятелството, че стихотворенията са на един и същ поет, навършил 50. ... |
|
|
Тридесет и осем текста пресичат изследователските полета на сценичното, визуалното и словесното изкуство, търсейки общ диалог; тридесет и осем текста подхващат вечния диалог между словото и образа, като се фокусират върху знаковите отношения между тях; тридесет и осем текста доказват, че днес никое знание не може да бъде затворено единствено в дисциплинарните си граници. ... |
|
|
"Между образа и текста" е сборник, посветен на доц. Ружа Маринска. Той е замислен не само като конкретно почитане на личността с текст, но и като признание и израз на приятелско чувство. За участниците в осъществяването на тази книга Ружа Маринска има статут на специален човек. Познанството и общуването с нея не винаги е лесно. Но който се е опитал да разбере философията ѝ за човека и изкуството, черпи от нея знания не само в областта на изобразителната изкуства. Разбрали това ценно нейно качество решихме, че съдържанието на този сборник трябва да излезе извън рамките на камерната колегия на изкуствоведите, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
