"Поезията на Крум Филипов по някакъв начин напомня на дъхав, прясно изпечен хляб. Носи в себе си интуиция за конкретно родовото, но в дълбочината ѝ има и нещо много повече - интуиция за родовата свързаност на всичко с всичко в света. В най-добрия смисъл на думата това е поезия с основание. С онтологично основание. С основанието да замесиш утрешния ден, след като си нахранил вчерашния." Кръстьо Раленков "Името на момчето е Крум Филипов, а стиховете, посветени на баща му, са събрани под заглавието Затръшнато небе. Щастлив съм, че улицата ми подари тази млада поезия. Сред днешната политическа гмеж, ... |
|
|
Молекули любов е нежна и искрена човешка изповед. Тук творбите се движат по фината граница между самота и обич, между разпад и събиране, между тъгата на думите и утехата в тях. Гергана Куртакова разказва истории, които всеки от нас носи в себе си. Ще се откриеш, повярвай. Може би в кутия с чувства, скрита под леглото. Може би в химичната формула на нечия любов. Може би в стиха, който си премълчал, но винаги си чувствал. Отвори тази книга с отворено сърце. Останалото ще те намери."За теб - когато мълчиш и светът не те чува. За теб - когато обичаш така, сякаш никога не си бил нараняван. За теб - когато събираш себе ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
"На долапа има прахче, ей такова, като грахче. А, за лапане ли? Не, за спане. Но една мушица, истинска гладница, хич не се стърпя, лапна прахчето за сън. Излетя навън, но ѝ се доспа. Както я сънят обзема, с прахче-грахче във корема я намери дрозд. Дълго той не зяпа, ами я излапа и навири нос. После в жиците гладника кацна и зачурулика. Както пееше тогава, почна да се свечерява. Както си стояха, всички се прозяха. Сънчо полетя след птиците, по лъките и гориците, също и по жиците. Тъй например слона вдигна телефона, от пиукане приспан, се зави с ухо-юрган. Легнаха чорапки свити, сън замрежи им очите. ... |
|
|
"Едно мъжко момиче на Марко Видал е изпълнено с живот, който в основата си не е чужд, въпреки век и половина алафранга или тъкмо поради нея. Марко Видал прави на български това, което естествено се прави на всички световни литературни езици - да пишеш на тях, без да си етнически свързано лице. За български това изравняване с големите езици е уникално. Другото уникално в тази книга с оглед на българския поетически идиом е бруталисткото дефлориране на тукашния вечен свенлив реализъм с голямата паламарка на хомосексуалното и лявото в тандем." Владимир Сабоурин Марко Видал Гонсалес (1995, Санлукар де Барамеда, ... |
|
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. ... Няколко думи от автора: "Читателю, бъдещ приятел,обръщам се към теб с молба! Предавам в ръцете ти десетгодишен свой труд. Десетгодишен свой син. Представи си нощите, в които не съм спал, замислен, уплашен или измъчен от съмнения или измъчен още повече от възторг, защото и възторгът понякога измъчва... Представи си вълненията, които съм изпитвал, представяйки си как всеки разказ от тези тук ще попадне при теб - и ще бъде оценяван. А ти си друг човек - тоест друг космос! И аз не знам болен ли си, здрав ли си, обичлив ли си или мразител, снизходителен ... |
|
|
Поколения български деца са закърмени със стиховете на Петко Славейков. Любовта към родината, възхищението от красотата на българската природа, спомена за майчина ласка и бащини заръки, трудолюбието, преклонението пред знанието и родния език – всичко това любознателният читател ще намери в тази малка книжка. В нея са събрани едни от най-красивите и популярни стихотворения за деца на великия български писател: "Татковина", "Войници", "Кукувица кука на зелена бука. Горо ле, зелена, водо ле, студена,ти, Стара планино!", "Майка", "Мале, мила майчице, златна моя сенчице", & ... |
|
|
Ти, Който можеш всичко и грижиш се безспир за мъничките птички, за целий земен мир, о, Боже, бди над мене! От Своя слънчев свод прати ми благословение над моя млад живот! Да расна в Твойта благост под Твойта светла шир, да се събуждам с радост и да заспивам в мир! ... |
|
|
"В българската поезия няма закъснели дебюти, има отчаяно подранили. Силвия Недкова ни показва, че стиховете не само трябва да се преживеят и запишат, но и да се изчакат да прекосят реката на времето. Всеки неин стих е войник, който е преминал своя маратон, умирал е хиляди пъти върху седлото, преживял е вихрушки и порои, но е пренесъл поверената му вест. Стиховете в книгата са писани над 30 години. Не много често литературата ни се изправя пред подобно личностно хладнокръвие, пред такъв старателно поддържан респект към писането на стихове и издаването на поетични книги. Умението да се чува истинския ек на думите през ... |
|
|
"Кажи ми, за какво мечтаеш ти? е своеобразна разходка в света на животните и техните мечти. Написана и вдъхновена от любопитството на 3-годишния ми син, историята запознава малките любители на книжките посредством благозвучни стихове с горските обитатели и техните наглед обикновени, но в същото време често непостижими мечти. Защо таралежчето мечтае да е без бодли? А вълкът да бъде нежен и добър? Защо мечето иска да будува през зимата, а зайчето да има по-къси уши? Всяко животно мечтае за нещо толкова простичко, ала неосъществимо. В същото време има и мечти, които са смели и изглеждат толкова далечни. Но точно те ... |
|
|
"Покаянието е такова чудо, което превръща човека от враг в приятел Божий, от отхвърлено създание - във възлюбено чедо, от наемник - в син. Каещите се излизат от морето на своите беззакония, за да се потопят в блажените бездни на Божията прошка. При покаянието те се възраждат, обновяват, свличат дрипите на греха и се обличат пак в светлата дреха на кръщението. С тях става чудото на духовното възкресяване, изразено с такава сила в думите на любвеобилния баща при връщането на Блудния син в бащиния дом: Тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери (Лука 15:24)." Из книгата Архимандрит Серафим ( ... |
|
|
Средновековният философ Пиер Абелар (ХІІ век) в автобиографичното си съчинение "История на моите нещастия" описва подробно своята "забранена" любов с ученичката си Елоиза. След като роднините ѝ го наказват жестоко с кастриране, двамата се разделят и отиват в манастири. Свързва ги само кореспонденцията им. В нея тя споделя любовта си към него, а той - любовта си към Бога. Внимателният прочит на произведението му създава впечатление за твърде субективна изповед, която не оценява и дори пренебрегва чувствата на Елоиза. Любовната им драма е представена изцяло през неговия поглед, докато гласът на ... |
