Тази световноизвестна книга е преднамерено "погрешно" озаглавена: Тя не е само за надарените деца; не е само за децата; не е и само за онези възрастни, които отглеждат деца. Тя е за всеки възрастен, който поне веднъж е бил разтерзан от търсене на причините за своите болезнени преживявания. Алис Милер, терапевт, експериментатор и теоретик, пише, че когато използва думата "надарено" в заглавието, има предвид всички нас, които в детството си сме се научили да си служим с природния си "дар" да се приспособяваме към начина, по който се държат с нас - често злоупотребявайки с чувствата и ... |
|
|
Как невинни деца могат да станат завършени чудовища. ... "Онова, което се случва на детето през първите години от живота му, неминуемо се връща върху цялото общество. Психозите, наркоманията, престъпността са шифрован израз на най-ранния опит. Това познание най-често се оспорва или се приема само с интелекта, докато практиката (политическата, юридическата или психиатричната) все още остава водена в много висока степен от средновековни представи, богати на проекции на злото, тъй като интелектът не стига до емоционалните сфери". В тази книга Алис Милер ни показва опустошителните последици от възпитанието - което, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Казват, че той е чудовище. Казват, че тя е знаела. Няма съмнение, че Бет и Том предизвикват завист с перфектния си брак и идеалната си къща. Но именно на тяхната врата почукват полицаи. И Том е арестуван. Бет остава сама с детето. Животът ѝ рухва за един миг. Сега трябва да се изправи и някак да продължи. Пред ужасените очи на съседите. И пред любопитните погледи на жадните да научат всичко зрители. ... |
|
|
Книгата е продължение на "Мастило". Искрата пламва някъде там, на границата между Бледите и Белязаните. Границите съществуват някъде тук, начертани понякога само с мислена линия. А корените си търсим вечно... Алис Бродуей все още пие повече чай, отколкото е необходимо, и обича да пише в жълтата си каравана. ... |
|
|
Не много отдавна, преди век само, мастилото е разказвало истории върху хартия. В света на Леора обаче, мастилото изплита нишките на живота ни върху кожата завинаги. Всяка наша стъпка, независимо дали е добра или лоша, бива прилежно татуирана върху тялото ни. В света на Леора книгите не липсват. Но не какви да е книги, а книжници от кожата на близките ни, сглобени от татуировките на живота на хората като памет за добрите им дела. Ами ако делата им не са били достатъчно достойни? А мастилницата сякаш е била редактирана? И защо книгата на най-близкия може да се окаже конфискувана... "Мастило" е една история за ... |
|
|
Трябва ни "Мастило", за да напишем история. Търсим "Искра", за да ѝ вдъхнем живот. Остава словото, за да ни жигоса с... Белег. Белег, който Леора носи още от люлката си. Изкована е от огъня на любовта между два коренно различни свята - на Бледите и на Белязаните. Една забранена любов, която не бива да се повтаря. Дали точно тази греховност може да излекува раните и белезите, които дълбаят съдбите на два свята? Може ли все пак една отхвърлена Леора да се превърне в мост между минало и бъдеще, заблуда и истина, вяра и безверие... Алис Бродуей е родена в земите на Оксфорд през недотам далечната ... |
|
|
Вече повече от двеста години жените от рода Оуенс са обвинявани за всичко лошо, което се случва в малкия град в Масачузетс, където живеят. Джилиан и Сали не са подминати от съдбата на прокълнати: още от малки са били аутсайдерки - подигравани, сочени с пръст, шепнели зад гърба им. Възрастните им лели сякаш дори поощрявали слуховете за вещерство със старата си къща, странните отвари и глутницата черни котки. А всичко, което Джилиан и Сали искали, било да избягат. Едната ще го направи чрез брак, другата - чрез бягство. Но магическата нишка, която ги свързва, ще ги върне отново една при друга... почти сякаш по магия." ... |
|
|
Семействата са като отпечатъци от пръсти: няма два еднакви и всички те оставят своите следи. Дейзи Даркър е родена с дефектно сърце - присъда, която помрачава детството ѝ и я прави заложница на семейство, в което никой никога не я е обичал. С едно изключение - баба ѝ, саможива, ексцентрична авторка на детски книги, за чийто 80-и юбилей роднините се събират в навечерието на Хелоуин. Чудатата готическа къща обаче е малка и за членовете на семейство Даркър, и за всичките им мрачни тайни, но нямат избор - приливът и бурята ги откъсват от останалия свят. А точно в полунощ Дейзи и семейството откриват трупа на ... |
|
|
Ник и Чарли се обичат. Двамата най-сетне са си казали тези две думички и връзката им е по-силна от всякога. Но и двамата са изправени пред още трудности. Дали фактът, че през следващата година Ник заминава да следва в университет, ще промени всичко? Как ще се отрази това на взаимоотношенията им? Предстои да разберем. Пети том на поредицата Сърцебиене от Алис Осман. ... |
|
|
В сборника Пътят на любовта няма нито един слаб разказ и това съвсем не е преувеличено твърдение. Единайсетте изключителни истории, събрани тук, са представителни за творчеството на Алис Мънро, като много ясно и нагледно подчертават едно от най-ценните ѝ качества - да показва, вместо да казва. С непрекъснато прескачане във времето, редуване на гледните точки, загатване отвъд очевидността и съшиване на смислите тези текстове подпечатват запазената марка на авторката и заслуженото ѝ място сред най-големите майстори в жанра. С шедьоври като Майлс Сити, Монтана, Молитвен кръг и Лошо семе нобеловата лауреатка ... |
|
|
Спасението идва под неочаквани форми."Наистина не мислех, когато застрелях двамата си похитители. Беше избор на живот и смърт, в който печелившият е само един. Бяхме ние или те. Да избягаме в Гърция изглеждаше като единствената ни възможност, докато не разбрах по трудния начин, че винаги си плащаме за стореното. Така че освен вината, която разяжда отвътре, идва и наказанието, което ни е отредено. И дори тук - в живописните средиземноморски градчета, сред улиците със старинни каменни зидове, на брега на кристалното море, изкуплението чака своя час. Не можем да се скрием от съдбата си. Аз опитах, но това, което се ... |
|
|
Продължението на "Всичко, което не сме били" от Алис Келен. ... Изминали са три години, откакто Лиа се сбогува с Аксел. Макар мечтата ѝ за собствена изложба да е на път да се сбъдне и да заспива в прегръдките на друг, тя все още чертае насън контурите на любовта си към Аксел. Когато пътищата им отново се пресичат, Лиа трябва да вземе решения, които могат да преобърнат живота ѝ. Защото въпреки всичко, случило се помежду им, спомените са все още там - безценни, непокътнати, красиви. Просмукани в пукнатините на душата ѝ, в рана, която все още кърви. Защото той е момчето, което тя не може да ... |
