Както е известно, националната ни правна система до момента няма свой граждански кодекс. Всеки български юрист обаче признава кодификационната роля на Закона за задълженията и договорите. Някак си неусетно през 2021 година този важен за правната ни система закон отбеляза 70 години от влизането си в сила. Текстовете му са претърпели над 20 изменения и допълнения. В сравнение с поправките на други основни нормативни актове броят им не е голям. От тази гледна точка ЗЗД се радва на известна стабилност. Дали до следващата си кръгла годишнина той ще устои на поредните изменения и допълнения? Или пък ще сме свидетели на ... |
|
|
Сборник с доклади в чест на 95-годишнината на проф. д-р Емил Георгиев. Съставители: проф. д.ю.н. Екатерина Матеева, проф. д.ю.н. Иван Русчев, гл. ас. д-р Венцислав Л. Петров. ... Сборникът съдържа текстове от национална научна конференция в чест на 95-ата годишнина на проф. д-р Емил Георгиев, организирана от катедра "Гражданскоправни науки" на Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", 15.12.2016 г. ... |
|
|
"Вселената Йосиф Фаденхехт. Българската правна общественост има нужда днес да ѝ бъде представена тази необятна личност, многообразна Вселена от интелект, чувства, творческа мощ, съпричастност, политически морал, всеотдайност, появила се на този свят преди 150 години. И през половинвековния си съзнателен творчески, професионален живот сътворявала чудеса за тези, които имат очи и сетива да ги видят; за тези, които имат душа и сърце да ги усетят; за тези, които имат мъдростта да я възприемат." Иван Русчев ... |
|
|
В сборника се съдържат докладите на участниците в научната конференция, организирана от Катедрата по Теория и история на държавата и правото и Катедрата по Наказателноправни науки в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", посветена на 50-годишнината от смъртта на двамата изтъкнати учени юристи. Сборникът представлява интерес за преподаватели, студенти и практикуващи юристи на няколко основания. На първо място, в него се съдържат редица интересни материали на водещи юристи с вкус към научните изследвания. Достатъчно е да посочим имената на професорите Пламен Панайотов, Лазар Груев, Момяна Гунева, Иван ... |
|
|
"Поколения български юристи получиха чрез професор Попов знанията си, професионалното си възпитание и израстване, а и тръпката да се съмняват и да откриват по-вярната истина. Той беше дългогодишен лектор по облигационно право, по гражданско право (обща част) и други цивилистични дисциплини. Изнасяше лекциите си полемично, със заразяващ патос и запомнящи се примери. Моето поколение университетски преподаватели, а със сигурност и следващото, а в значителна степен и предишното, израснаха под неговото крило, при това не само цивилистите. Професор Попов имаше дарбата да създава учени, да ги стимулира към израстване, да ... |
|
|
Съставител: Ивайло Костов, Димитър Стоянов. ... Този сборник е посветен на три личности, без които българското право нямаше да е същото: на университетските професори Димитър Силяновски, Живко Сталев, Витали Таджер - три особено значими фигури, три изключително богати и многопластови личности. Титанични фигури, тласнали науката и юриспруденцията до небивали висоти в една трудна, често враждебна спрямо независимия талант, епоха. Разностранни и богати са измеренията, в които те категорично и по неповторим начин присъстват - в преподаването, в науката, в обществения живот - като писатели, учени, общественици, като ... |
|
|
Съставител: доц. д-р Ива Пушкарова, гл. ас. д-р Дилян Начев. ... Сто и тридесет години от историята на висшето юридическо образование в България са повод да бъде направена равносметка на изминатия път. И ако трябва да се върнем назад, към онзи далечен 2 ноември 1892 година, когато са проведени първите лекции по право пред двадесет и двама студенти, чийто брой само в рамките на същата академична година нараства до деветдесет и четири, или приблизително половината от студентите, обучаващи се в Софийския университет, то трябва да бъде отбелязано, че юридическото образование и днес продължава да привлича вниманието на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
