Идеята да се публикува второ и допълнено издание на "Атиловите империи - триумф и срив" възникна на фона на серията от избори за народно събрание и в контекста на задълбочаването, разширяването на обхвата и претенциите на руския управляващ елит за възстановяване на империята на съветското пространство от времената преди 1997 г. Фронтовата линия на рускоукраинската граница, около която се "завъртяха" неформалните и формални дипломатически похвати, показа жизнеността на "архаичните" сили в първата четвъртина на 21-то столетие от новата ера. България отново е на граничната зона върху спиралата ... |
|
|
Прогресисти и консерватори предлага концептуално осмисляне на процесите в българската литература от края на 40-те до 70-те години на XX в. през призмата на проблема за времето. Книгата извежда два основни темпорални модела - линеарен и цикличен, като проследява техните трансформации в литературата и литературната критика на изследвания период. Въведената изследователска перспектива открива възможности за нов, задълбочен прочит на писатели като Йордан Радичков, Николай Хайтов, Васил Попов и на критици като Тончо Жечев и Кръстьо Куюмджиев. Бойко Пенчев е поет, критик и литературен историк. Научните му изследвания са ... |
|
|
В новата си книга, Васил Проданов, опирайки се на големите закономерност на философията на историята и огромен емпиричен материал, анализира основните посоки, в които върви съвременния свят и какво можем да очакваме, че ще е бъдещето на човечеството. ... |
|
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
|
|
Контурите на един нов светоглед. ... С типичната за задълбочен западен мислител страст, Ричард Тарнас ни предлага своята книга, която много учени - от Джоузеф Камбъл до Хюстън Смит - смятат за една от най-забележителните истории на западния разум и дух, написани досега. "Космос и душа" оспорва фундаментални представи на съвременния светоглед с неопровержими доказателства, които биха довели внимателния читател до съвършено ново разбиране за ролята на човека в космоса."Космос и душа. Контурите на един нов светоглед" хвърля светлина върху разгръщащата се драма на човешката история, особено в нашата ... |
|
|
Можеше ли българският път да бъде друг? Този въпрос възниква непрестанно, когато представителите на различните революционни парадигми сблъскат тезите си в директен или задочен дебат. Въпросът е подвеждащ, защото предразполага не към отговори, а към хипотези. А хипотезите, макар и истинни, не произвеждат факти. В шума, породен от подобни въпроси, остават нечути редица отговори, които биха допринесли за осъзнаването на качества и дефицити на колективната българска идентичност. Осмислянето на тези отговори би дало далеч по-голям принос за настоящето отколкото преповтарянето на хипотези и линейни констатации. В книгата си & ... |
|
|
Опити върху политическия радикализъм на XIX в. ... Книгата Опасни умове е изследване в областта на историята на политическите идеи и е фокусирана върху шестима радикални европейски мислители - Жозеф дьо Местр (1753 - 1821), Хуан Доносо Кортес (1809 - 1853), Артюр дьо Гобино (1816 - 1882), Хюстън Чембърлейн (1855 - 1927), Макс Щирнер (1806 - 1856) и Жорж Сорел (1847 - 1922). Те никога не са принадлежали към "канона" на политическата теория. Техните опасни умове ни отвеждат до предела на политическото мислене, към който бедната фантазия на "традиционните класици" никога не е смеела да пристъпи. Д-р ... |
|
|
Един призрак броди из развитите страни: куиър джендъризмът. След като през последните десетилетия станахме свидетели на големи социални завоевания, свързани с уважението към правата на хората, които не съответстват на традиционните полови роли, в наше време се появи нов трансактивизъм. Той руши социалните достижения, възстановява ретроградни концепции и практики и създава проблеми там, където преди е нямало такива. Този активизъм не почива върху медицинската, психиатричната или психологическата наука. Не съществува и здрава философска основа, която да оправдае възгледа, че е възможно човек да се роди в грешно тяло. ... |
|
|
Конвергенцията - исторически казуси с глобални проекции. ... |
|
|
"Гръцката цивилизация" на Ригас се разглежда през призмата на трите различни свята, които се срещат в неговата епоха: държавният деспотизъм на класическия османски тип и на европейската действителност на прехода; "антропоцентрическата" динамика, която бележи развитията от този период, особено в западноевропейското пространство, и показва посоката на прехода; и накрая - гръцката "антропоцентрическа" парадигма, която следва коловоза на следдържавоцентрическата, или икуменическата, фаза на гръцката космосистема."Гръцката демокрация" на Ригас цели, от една страна, революционно решение ... |
|
|
По традиция българското слово е нашата родина и хранилище на историческо ни битие. Неслучайно още през 1842 г. в пробната книжка на сп. Любословие Константин Фотинов посочва, че периодичните издания са "повече потребни, нежели хляба". Ето защо словесното изкуство е най-ярката форма на българския дух и чрез него може да бъде проследена философията на националната ни съдба. Животът в нашата страна доказва, че демократичното общество без свободна, алтернативно говореща преса винаги може да се изправи пред своя антипод: деформираната демокрация. А оттам до налагането на диктатурата крачката е само една. Поради това ... |
|
|
Бъдещето се е устремило към нас като товарен влак, но това става по релси, които ние трябва да изградим. Може би все още имаме време да отклоним този влак или пък да построим мост, по който той да премине безопасно покрай нас. Глобалното затопляне е факт и вече променя живота на милиони по земното кълбо. Причина за него безспорно е човешката дейност. Хората имат възможност да повлияят на промените, да ги забавят и да се адаптират към тях, но първо трябва да признаят съществуването им. Това доказва прочутият популяризатор на науката Лорънс Краус в настоящата си книга. Авторът не прибягва към алармизъм. Той предпочита да ... |
