"В памет на двете ми розови пъпки, чийто живот бе прекършен в разцвета на младостта им. Мир на праха им." От тяхната любяща майка ... Група приятели се събират всяка неделя в един бар, където пият кафе, пушат пури, разговарят за незначителни неща и четат вестници. Всичко е спокойно, дори скучновато, до момента, в който прочитат необичаен некролог. Текстът, над който има Давидова звезда, се появява неизменно всеки месец и възбужда любопитството на приятелите, които си поставят за цел да проучат какво се е случило с "двете розови пъпки". Разследването им изважда на бял свят история, изпълнена с ... |
|
|
Истории с приятели писатели, някои с паметници, други без..."В тази си книга Тодор Костадинов ни се представя във върхова форма на доказаното си разказваческо умение, като в същото време е обогатил повествователния си похват с една тъжна, любвеобвилна мъдрост, която е особено пленителна. Докато четях ръкописа, нарочно го споделих с млади българи, които нямат никакви спомени от описаните времена и личности, и бях приятно изненадан от ентусиазма, с който те посрещнаха вълнуващите истории и портрети. Книга, предизвикваща носталгия по невидяното и неживяното, ще си позволя това парадоксално определение за техните реакции. ... |
|
|
Христо Фотев (25.03.1934 - 27.07.2002 г.) е не просто един от най-даровитите ни и лирични поети, но е истинско явление в изящната ни словесност. За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самият той - синоним на понятия като "море", "любов" и "Бургас". Още дебютната му стихосбирка "Баладично пътуване" (1961 г.) му отрежда почетно място сред галерията с шедьоврите на любовната ни поезия, а всичките му по-късни творби са обвити в ненадминат бохемско-романтичен ореол. Биографията му е пълна с парадоксални обрати - роден в Истанбул, живял в бежанската ... |
|
|
Българската следа на Димитър Кенаров събира литературни репортажи и есета, вече публикувани в някои от най-престижните американски периодични издания като Ню Йоркър, Нейшън, Бостън Ревю и други. В текстовете читателят ще срещне Георги Марков и Георги Господинов, Юлия Кръстева и Иво Димчев, соцпаметниците и некролозите. Книга за България и българското, и за противоречивите следи, които оставяме след себе си."Фактологически добросъвестно, с необходимата аналитична дистанция и с последователно критичен и самокритичен поглед, Димитър Кенаров разказва за своята страна на чужденците. Постепенно, неочаквано и някак ... |
|
|
Факти, смисли, послания."Сериозно достойнство на Смърт в Брунате, както и на предишните изследвания на Емил Димитров, е отличната библиографска осведоменост на автора и привличането на множество непубликувани архивни документи. Това му дава основание да проблематизира и ревизира наложени представи за значими фигури. Книгата задълбочава познанието ни за Пенчо Славейков; ценни са и наблюденията на Е. Димитров върху изграждането на мита за поета. Убеден съм, че за най-значимите фигури в българската култура като Пенчо Славейков подобни детайлни вглеждания в житейския им път (в случая дори последните 10 дни) са необходими, ... |
|
|
Анти-некролози. Разкази против забрава. За хората в тази книга. В тези весели и смешни, тъжни и трогателни, но до една напълно истински истории, ще срещнем имената на писателите Вера Мутафчиева, Давид Овадия, Добромир Тонев, Дончо Цончев, Красимир Дамянов, Любен Дилов, Николай Хайтов, Рашко Сугарев, Янко Станоев, а също и на исторически личности като Илия Минев и Петър Дертлиев."Тази книга съдържа лични спомени и преживявания с всеки един от героите ми. Някои от тях са обикновени хора, други са изключителни личности, трети са вече класици в литературата. Много от тези разкази пресъздават събития, които са се ... |
|
|
"Поезията тук се изправя като гранитна статуя. Ронеща се, твърда. Фигурата на жена с воля за оцеляване. Мислиш ли и ти понякога, че може би сме едно от последните поколения хора на Земята? Книга, която изрича милост за тялото." Петя Хайнрих На Мартин Съботното пране обявява примирие на делника. Деца с раници бързат от тренировка за обяд. Съседки бавно се изнизват покрай входовете, окичени с некролози, за да се върнат с торби, пълни с топли клюки. Старият квартал, където царува тишината на долапа, а улиците правят по няколко завоя, за да отпъдят нахалниците отвън, и се протягат на припек. Тук трябва ... |
|
|
"От Полярната звезда - през Южния Кръст - към Слънцето""Пътят е един за Изтока и Запада. Неговото име е Различаване. Веднъж попитаха Господаря на Смокиновото дърво: "Как се постига различаване?" "С взиране" - отговори той. "Взира се онзи, който има чисти очи. И тъй, братя, пазете чистотата на очите си. Пазете очите на сърцето си от кал, прах и сенки. Пазете ги от мрежа, вихър и отражения." Попитаха Пазителя на Скрижалите: "Какво е това, Господи? Не можем да разберем словата на Твоята мъдрост! Обясни ни смисъла на тия загадки!" И рече тогава Пазителят на Скрижалите: & ... |
|
|
"Изключително ценни материали из живота на българите са побрани в двата тома на "Княжество България", а също и в "Страданията на българите и освобождението на България през 1877–1878 година" от Георги Димитров. Повече от век книгите му са познати предимно на специалистите. Името на този автор няма да откриете в българските енциклопедии. Съдбата на "Княжество България" е драматична, такава е ориста и на автора. Неотдавна открих кратко съобщение във вестник "Вечерна поща" от 10 юли 1906 г., от което се разбира как е умрял Г. Димитров. Той постъпва на 5 май същата година в ... |
|
|
Дейл Карнеги (1888–1955) е пионер в онова, което днес наричаме развитие на човешкия потенциал. Неговите лекции и книги са помогнали на хора от цял свят да станат уверени, представителни и влиятелни личности. През 1912 г., когато откривал първия си курс по говорене пред публика с теоретична лекция, Карнеги бързо забелязал, че участниците са се отегчили. Тогава той избрал напосоки един мъж и го поканил да се представи накратко. Когато курсистът приключил, той помолил още един да стори същото и тъй нататък, докато всеки не получил възможност да направи кратко изказване. Накрая, насърчавани от своите съкурсници и ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Книгата е първи том от поредица, в която са включени некролози, дописки, надгробни и помнени слова и стихове за починали обществени дейци, извлечени от българските възрожденски издания до 1878 г. Изключително богатата информация на този извор материал досега е неоползотворна. Тя предлага големи възможности за проучването не само на манталитета на модернизиращото се българско общество, стремящо се да се приобщи към европейските образци, но и на социалното разслоение, на бита, на нравствеността, на промените в мирогледа, на родствените връзки и генеалогията на българските възрожденци. Докторът на историческите науки Румяна ... |
