Ежедневната рутина е много важна за малките деца. Книгата Един мой ден в песнички описва с песни как протича денят на детето от ставането сутрин и измиването на зъбките до заспиването в прегръдките на мама - вечер. В книгата са включени весели песнички за добрите навици - измиването на зъбките, самостоятелното обличане, закуската, игрите в детската градина и прибирането вкъщи след дълъг ден. Илюстрациите са дело на Теодора Станиславова и Мишела Димова, а музиката на Венелина Миланова, ДВГ Палави нови. Към изданието са включени батерии, които могат да се сменят. Батерии и инструкции за смяна Използвайте 3 бутонни ... |
|
Музикална книга с песнички за любимците. Животните, нашите любимци са най-добрите приятели на всяко дете. В книжката са включени жизнерадостни песни за всяко любимче - кученце, коте, зайче, хамстерче и папагалче. Текстовете на песните описват приятелството, грижата и силната обич на децата към своите любимци. Книга с песнички за едно силно и споделено приятелство. Илюстрациите са дело на Мишела Димова, а музиката на Венелина Миланова, ДВГ Палави нови. Към изданието са включени батерии, които могат да се сменят. Батерии и инструкции за смяна Използвайте 3 бутонни батерии, тип LR1130. Батериите да се сменят само ... |
|
Поетът и художник Циприан Камил Норвид (1821 - 1883) е последната голяма фигура на Полския романтизъм. За разлика от по-възрастните Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки и Зигмунт Красински, той трудно попада в канона на литературата. Голямото му преоткриване се случва едва в последните години на XIX век, а през 1907 година Норвид е вече наречен първият полски символист. Настоящото издание с творби на тъмния голям класик на полската литература предлага преводи, дело на големия полски българист Войчех Галонзка и на мъдрия български поет Петър Първанов. Родна реч Мълнията да сме първо - гърмът е бреме, Вече цвилят конете ... |
|
Ти, Който можеш всичко и грижиш се безспир за мъничките птички, за целий земен мир, о, Боже, бди над мене! От Своя слънчев свод прати ми благословение над моя млад живот! Да расна в Твойта благост под Твойта светла шир, да се събуждам с радост и да заспивам в мир! ... |
|
"Снежната царица" - една от най-красивите детски книжки с илюстрации на Владислав Ерко, удостоена с наградата "Андерсен" за най-добра книга в САЩ за 2006 г. "Герда пак седна да си почине. Насреща ѝ върху снега скачаше един голям гарван. Гледа я дълго, като клатеше глава, и най-сетне заговори: — Га! Га! Добър ден! Беше му домъчняло за момичето и го попита къде е тръгнало тъй самичко по широкия свят. Герда разказа на гарвана всичко от игла до конец и го попита дали не е виждал малкия Кай. Гарванът поклати важно глава и рече: — Може би, може би! — Как? Истина ли? — извика радостно момичето и ... |
|
Някога, някъде, в едно градче живеели задружно симпатични хора. Всички те много си приличали. Само едно същество се различавало от тях - Хоботчо. От всички жители на градчето единствено то имало хобот. Всяка сутрин той отварял вратата си, излизал на прага и запявал своята песничка. "Моята първа среща с Хоботчо беше в едно българско село до реката Осъм - Александрово, където нощем изгряват огромни звезди, а сутрин рано те събуждат бодри гласове на птици. Където все ти се четат, слушат ти се и дори ти се съчиняват истории. И ето как една вечер, в която не ми се искаше да повтарям някоя от любимите стари приказки, за да ... |
|
Тези великолепно илюстрирани сборници са събрали най-хубавите български стихотворения и песни за деца. Техни автори са любимите на няколко поколения българи: дядо Славейков, Иван Вазов, Елин Пелин и други. Всяко дете би се радвало да ги получи като най-желан подарък. Дядо Коледа Сняг на облаци се вдига. Дядо Коледа пристига в златна хубава шейна чак от Стара планина. Дзън, дзън, дзън. Звънци звънят. В сладък сън децата спят. Но да знаят той що носи, ще наскачат голи, боси и ще вдигнат шум безкрай."Дай на мене, дядо, дай! На мене кукла, на Стоян топка или барабан!" Гео Милев ... |
|
Избрани стихотворения, сред които ще откриете "Продавачът на гевреци", "Краен квартал", "Къща с градина", "Сто години самота", "Писмо до непоискване", "Депресия", "Лунапарк" и други."И в дрехата пъстра, скроена за празник, минавам сред всички сергии кресливи: тук - кон за кокошка, там - смет срещу сливи; очите ми пълни, ръцете ми - празни. Отколе гладът този свят управлява (гладът е делител, душата е кратно), но не да прежѝвям и не да се жалвам дошла съм на него, макар и за кратко." Надя Попова ... |
|
Съставител: Гергана Димитрова. ... "Ритай топка, карай лодка, сутрин, вечер на разходка, плувай, карай колела, пущай пъстри хвърчила, конче яхай или пеш в планините горе беж!" Елисавета Багряна Илюстрации: Пенко Гелев. ... |
|
"Малко непривично съм събрал тук сатирични стихотворения и не толкова сатирични песни. Сатирата винаги ме е привличала, още от студентските години, от оня легендарен стенвестник "Трън", в който ние, десетина студенти, пишехме под псевдонима Трендафил Акациев...""Возят ме днес с мерцедеса по Руски два бодигарда и всеки с пищов Гледам отсреща продава закуски моята първа голяма любов. Беше момиче с богата фантазия, пълна отличничка, суперталант десетокласничка в осма гимназия, а аз бивш затворник и хулиган. Ваня се казваше. Казвах й Ваничка. Носеше дънки и къси поли. Тя във сърцето остави ми ... |
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
"Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия - Бургаския - напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните ... |