Каква е тази врява. Стихотворения за деца

Елисавета Багряна Времетраене: 1:48 мин. Гледачката на таро от Версай Аня Бергман Времетраене: 1:05 мин. Анатема Кери Лейк Времетраене: 1:10 мин.

Съставител: Гергана Димитрова.

"Ритай топка, карай лодка,
сутрин, вечер на разходка,
плувай, карай колела,
пущай пъстри хвърчила,
конче яхай или пеш
в планините горе беж!"
Елисавета Багряна

Илюстрации: Пенко Гелев.

Елисавета Багряна е българска поетеса и преводач, автор на детски книжки, известна още като "грандамата" на българската литература. Нейните стихове са преведени на 30 езика и са издадени в страни, като Франция, Русия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Тя е носителка на златен медал на "Международната асоциация на поетите" в Рим (1969 г.) и е удостоена със званието "Герой на Народна република България" (1983 г.). Багряна е новатор в българската литература - тя е първата поетеса, която чрез стиховете си изразява най-съкровените интимни и душевни преживявания на жената, с което оставя пареща следа в литературната ни история.

Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април 1893 година в София в чиновническо семейство. Една година живее заедно със семейството си в Търново, където пише и първите си стихове. През 1910 година завършва гимназия в София, след което в продължение на една година работи като учителка в селското училище в Афтане (дн. Бургаска област), където получава и непосредствени впечатления за живота на селската жена. В периода 1911-1915 година Багряна изучава славянска филология в "Софийския университет". По това време се запознава с много бъдещи писатели и културни дейци на България, сред които са Димчо Дебелянов, Г. Райчев, Константин Константинов, Христо Ясенов, Йордан Йовков и др. Насърчена от последния през 1915 година тя публикува стихотворенията "Вечерна песен" и "Защо" в списание "Съвременна мисъл". В продължение на 3 години работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил.

В българския литературен живот Елисавета Багряна навлиза след Първата световна война, когато господстващата в предходното десетилетие символистична поезия се измества от един нов поетичен свят - реален и земен, раздвижен от тътена на социални сблъсъци и устрема към всестранно освобождаване на човешката личност. През 1921 година тя се връща в София, където започва да преподава българска филология в "Софийския университет", както и активно да се занимава с творческа дейност. Сътрудничи на вестниците "Вестник на жената", "Лик", в списанията "Съвременник", "Златорог" и други, същевременно се изявява и като детска писателка и преводач. Едни от най-хубавите ѝ детски стихотворения са събрани в сборниците "За вас деца любими", "Стихотворения за деца", "Звездички" и др. По-късно сътрудничи на вестник "Литературен фронт", списанията "Изкуство", "Септември", "Пламък" и др. "Вечната и святата" е първата стихосбирка на Багряна, която е публикувана през 1927 година. Тя ѝ носи широко признание и популярност, отваряйки ѝ много врати към литературния свят. Дългият творчески път на Багряна преминава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това най-ясно си проличава в сборниците "Звезда на моряка" (1932 г.) и "Сърце човешко" (1936 г.), които са изпълнени с неудовлетвореност от заобикалящата действителност, вид протест срещу унижението на женското достойнство в условията на буржоазното общество. Стилът на поетесата е съчетание между народнопесенната фолклорна лексика и модерни поетични средства - съчетание между традиция и модерност. Лириката на Багряна покорява с първичната стихия на пориви и чувства, с размаха на младостта и волността. Нейните творби са огледало на живота ѝ, потвърждение и утвърждение, но и прозорец към личния ѝ свят, отвъд догматичните присъди на обществото и сухите факти за постъпките ѝ. Те ни разкриват мотивацията зад тях, движещата ги стихия и само чрез тях се достига до пълнокръвния образ на една жена, която може би първа застава като творец срещу патриархалните порядки и условностите на обществото - една жена, която се осмелява да разобличи привидността. Душевността на лиричната героиня на Багряна непосредствено прелива от облика на съвременната жена към чертите на жената от народа, което силно е застъпено в цикъла "Старонародни образи". Образът на родината е неотменима част от душевния свят на поетесата и този мотив присъства в "Моята песен". Образът на силната жена в литературата, която отхвърля обществените принципи като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята сила, търсеща и изискваща своята свобода, е не просто нов. Този образ е почти антагонистично противопоставен на познатите ни лирически героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и др. При тях силата на жената като ценност е насочена само към родовото, към общото и неговото добруване.

Багряна е една от първите поетеси, заедно с Дора Габе, която си прокрадва път в българската литература, която до тогава е била изцяло мъжки свят. Интересно е да се спомене, че двете дами са били вечни съпернички не само в поезията, но и в личния живот. И двете "прими" на българската поезия са били влюбени в един и същи мъж, съпругът на Габе - професор Боян Пенев. Около отношенията им се вдига доста шум и техният любовен триъгълник остава емблематичен за литературните ни среди. Странно са преплетени съдбите на тези велики творци - Дора остава завинаги негова съпруга, а Елисавета - любима! След Освобождението на България поетесата активно участва в създаването на нова национална литература и култура. Сборникът ѝ със стихове "Пет звезди" (1953 г.) е посветен на строителите на социализма, българо-съветската дружба и братството между народите. Животът на Багряна е изключително интересен и вълнуващ, нейният образ е крайно противоречив - тя е обичана или мразена, осъждана или разбрана. В книгата "Играещата със стихиите Елисавета Багряна" известният литературовед Катя Зографова проследява живота на великата поетеса, като изважда на показ и премълчани, изопачени или малко известни факти за нея и живота ѝ.

Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 година в София месец преди да навърши 98 години.

Буук Тренд ЕООД
София, 1000
ул. Ген. Йосиф Гурко 49 Б
office@listbooks.bg

Скача хоро мецана

• Дете и мравка
• Коледен гост
• Щърко мили
• Дете и лястовичка
• Миша историйка
• Катеричка-сестричка
• Вярно другарство
• Манго и мецана

Много съм послушна, много съм добричка

• За Вас, деца любими
• Цвете
• Пожарникари
• Самичък
• Сбогуване с Балкана
• Ученик
• Ленивко
• Първият учебен ден
• Първи звън
• Хор
• Ученици
• Първите уроци
• Янко Мързеланко
• Добруджанче
• Астрономия за деца
• Нашият учител
• Сбогом
• Ден на детето
• Нашата къща
• Дете и майка
• Ти, майко
• На мама
• Люлчина песен
• Ковач
• Веселите зидари
• Малкият рибар

Ритай топка, карай лодка

• Вълшебната касичка
• Звездички
• Радост В снега
• Ha ски
• Ckuop
• Шейна
• На пързалката
• Малкият спортист
• На море
• Туристи
• Към върха
• Градинари
• На люлката
• Мечти
• Слънцето и книгата
• Книгите
• Крилато писмо
• В родната къща на Йордан Йовков
• Малкият цветопродавач
• Кавалче
• Два облака - двама братя
• Самолети
• Гатанка
• Кой съм аз?
• Влак

Ветре, ветре, я духни

• Трудът на село
• Обичам те, родино
• Река Вардар и Шар планина
• Тъй, както всяка година
• Срещу първи март
• Зимата, пролетта и детето
• Духни, ветре
• Мартенски пратеници
• Весел, весел развигор
• Пролет
• Пролет
• Пролет В Рила
• Добре дошла!
• Април
• Майски пратеник
• Славният художник
• Майски дъжд
• Месец май
• Лято
• Работно лято
• Кооперация
• Радост
• Лятото се свърши
• Септември
• Родна есен
• Приказка за есента
• Сиромашка песничка
• Есен
• Сбогом
• Златна есен
• Сиротинска песничка
• Тополата
• Първи сняг
• През прозореца
• Снежинки
• Зима
• Декември

Много се измина, мъничко остана

• Малък Сечко и Баба Марта
• Добрата Баба Марта
• Мартеничка
• Мартеничка за бате
• На Цветница
• Великденски помагачи
• Великден в Тракия
• Великденска нощ
• Великден
• Великден
• Майски Великден
• Приказка
• Бъдни Вечер
• Коледна елха
• Коледарски песни
• Коледарска песен
• Божа елха
• Мъничко остана
• Молитва

Елисавета Багряна, биография
Библиография