Българският офицер На България той беше гордостта и със смелостта си я прослави, с обич живота си ѝ обеща, че за нея всичко ще направи. С високия си дух и вяра в Бога, на войниците опора беше, те идваха при него с тревога, победителят пред тях стоеше. Тъй славата му се прочу навред, по родната земя и вън от нея, често сърцето бе парче от лед, но вечна жар от славна епопея. Добринка Михайлова ... |
|
|
"Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия - Бургаския - напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните ... |
|
|
"Красиви образи на неудобството да живееш - това откривам в стихотворенията на моята някогашна студентка Илияна. Виждам как от близостта думите ѝ цъфтят и узряват. Виждам я как расте." Марин Бодаков "когато нощта завърти колелата си на пълни обороти и в безсънието си обърнем гръб един на друг зашивам устните си зад които напират обвинения завивам мълчанието на топло и галя косата ти наум." Илияна Генова ... |
|
|
"Тук, в райската градина на детството, ние отново чуваме родилния вик на майка ни, облизваме засъхналата по устата ни лютеница, събираме орехи и опитомяваме змии. В тази градина едно момиче става жена, непрестанно потъва и изплува като кораб. Кораб, помнещ, че който играе на Господ, е невъзможно да потъне. Аз пък знам, че който пише със сърцето си, не може да не отведе читателите си горе. Тихомира прави именно това: помага ни да докоснем небето." Рене Карабаш "Стиховете на Тихомира Панайотова притичват от една близост към друга и така напипват живота. Думите в тях се постигат хищно, създават ферментиращи ... |
|
|
"За да четеш и разбираш поезията на Мария Славова, мисълта ти трябва да умее да се хвърля в най-дълбокото и да изкачва най-високите върхове. Няколко вида последователност не е лесносмилаемо четиво, а книга, която би могла да те преведе през теб самия по няколко различни пътеки, обръщайки хода на времето и посоката на собственото ти световъзприемане. Последвай я без колебание!" Ива Спиридонова "Философска, но не философстваща, поучителна, но не назидателна поезия. Скъпи читателю, не зная дали това поетично пътешествие през Няколко вида последователност ще те направи по-последователен, но със сигурност ще ... |
|
|
Цанко Серафимов е роден на 7 декември 1951 г. в гр. Гоце Делчев. За вършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като кореспондент, редактор в младежки и литературни издания, както и в областта на културно-историческото наследство. Автор е на стихосбирките "Река", "Пътуване към камъка", "Събуждането на тревата", "Дъждът на буквите", "Врата към светлината", "Съдът на мъртвите", "Отвъд оградата на самотата", "Почти сбогом", на пиесата "Лето 1014-то", на историко-публицистичния труд "Енциклопедичен речник ... |
|
|
Лирика изтъкана с положителен заряд и поглед към живота. Дебютната книга Домът на феите на младия творец Евгения Михалска съчетава картини и поезия, които тя създава и ни поднася с артистичен привкус и неповторим житейски акцент, пречупен през личната ѝ история."Действителността ми прилича на кардиограма на силно развълнувано сърце, каквато вероятно съм самата аз. В противен случай не бих имала дързостта да живея по начина, по-който го правя. Когато погледна назад, си давам сметка, че можеше и по-смела да бъда. Предизвикателствата на битието ме изваяха, а животът ме научи да го цена и обичам... безусловно.& ... |
|
|
"Поезията на Данка се чете и възприема в тишина. Стиховете ѝ са стихове-съзерцания, дори когато се задъхват. Не бих ги определил с клишето "тук ще намерите отговори на вашите духовни въпроси" - защото те самите са продължения на въпросите, спускания към дълбокото, възлизания отвъд очевидностите; отказ от въпроси всъщност; поетична апофатика и едва изказана исихия. Поезията на Данка се чете и възприема бавно, на глътки. Не препускайте през тази книжка. Обхождайте я както се обхожда подножието на връх - внимателно, будно и умно - защото онази тясна и единствена пътека нагоре е скрита между редовете и ... |
|
|
Стихосбирката на Георги Константинов носи поетичното заглавие "Роднина на дъжда". Заглавието ни връща към известната чудесна песен, сътворена по негово едноименно стихотворение. Ала творбите в стихосбирката, над 80 на брой, ни водят напред - към днешния творчески ден на поета. Почти всичките от тях са писани в последните 2 - 3 години... И навярно те ще зарадват читателя със своят оригинален, образен и остроумен стихопис. Достатъчно е да споменем някои цикли в книгата: "Последната четвърт на луната", "Болка за утре" или "Пейзаж с луна"... Особено място сред тях заема цикълът " ... |
|
|
Съставител: Александър Шурбанов. ... "Обхватът на антологията е голям и във времето, и в пространството. Тя започва със самото зараждане на съвременния английски език и неговата литературна битност през XIV век с творчеството на Джефри Чосър, за да стигне до произведенията на поети, които творят и днес. Разпростира се от Англия през Уелс, Шотландия и Ирландия до Америка и Австралия. При този широк размах, естествено, немалко заслужаващи внимание автори и творби ще останат извън подбраните, но изчерпателността в едно подобно начинание едва ли е възможна и при най-добро желание. По-важно е да кажем дали е достатъчно ... |
|
|
С керамични пана от Венелин Пенчев."Заглавието Смъртта на татко и други работни материали съдържа в себе си код, който отключва смисъла на малката по обем, но не само поради тази причина запомняща се съвсем цялостно стихосбирка. И стихотворение по стихотворение, и като енергетика на цялото тя е някак паметна, намерила единствено точните думи, за да разкрие обрано откъм емоции, почти лапидарно болката от загубата. Парадоксално, но тъкмо в липсата (на пръв поглед) на емоция е скрита самата емоция. Чувството, подобно точката сингулярност, във всяко едно от тези кратки стихотворения предизвиква свой отделен взрив на ... |
|
|
Кое е за предпочитане, да живееш със спомените и миналото или да тънеш в мъглата на забравата и да гледаш само напред? Възможно ли е един човек, цял един народ, да забрави поуките от преживяното, които освен болка, носят мъдрост и сила? Римляните са си тръгнали. Британия тъне в разруха. Но поне войната, опустошила страната, е останала в миналото. Въпреки опасностите, едно възрастно семейство поема на пътешествие в мъглата с надеждата да намери сина си, когото не е виждало от години. Ала открива забравените истини за паметта, за любовта, за войната. Силни, разтърсващи, безпощадни. След 10 години мълчание Казуо Ишигуро, ... |
