Проф. д.и.н. Радослав Мишев е завършил ВТУ Св. св. Кирил и Методий, специалност История през 1972 г., а от 1974 е редовен асистент по нова и най-нова обща история. Получава всичките възможни научни звания и степени. Сега е професор по нова и най-нова обща история в катедра Нова и най-нова обща история при Историческия факултет на ВТУ. Чете лекции по задължително избираеми дисциплини и в 7 магистърски програми. Канен е като лектор в други университети. Сега води лекции по нова обща история и в ШУ Епископ Константин Преславски. Ръководител на катедра Нова и най-нова обща история (1990 - 1991 г.) и от 2003 г. досега. ... |
|
|
Доклади от научна конференция посветена на 80-годишнината от рождението на доц. д-р Георги Плетньов. ... |
|
|
Учебно пособие."Разбирането на някои от възловите исторически църковни събития може да бъде улеснено благодарение на материалите във второто учебно пособие, съставено от д-р Росен Русанов, със заглавие Сборник с четива по история на Църквата. То е предназначено преди всичко за студентите по богословие и история, защото повечето от включените теми (особено тези за Вселенските събори) влизат в учебната програма по Обща история на Църквата. Материалите в сборника са лекции, научни доклади и статии (публикувани и под печат) по обща история на Църквата и осветляват два типа основни църковни проблеми. Първият изисква ... |
|
|
Настоящото учебно помагало по увод в историческото познание е предназначено за студенти-първокурсници във Великотърновския университет. Тематичният кръг от проблеми е съобразен с основната насоченост на въпросите, разработени в учебника на проф. дфн Желязко Стоянов ( СУ Св. Климент Охридски ) в издаваното няколкократно пособие под това заглавие и в труда му Идеите за историята. Освен тях сме застъпили и непредставени от този автор теми, които намираме за необходими в базисната подготовка на студентите преди да навлязат в необятното море на историознанието след първи курс и които имат силни валентни връзки с политологията. ... |
|
|
Интернет като една от най-влиятелните технологии на XX век промени начина, по който хората се обучават / учат (електронно обучение). Електронното обучение е резултат от иновативното развитие на образователните институции (а и на много други организации). По-специално висшите училища се интересуват от възприемането на тази иновация, за да се преодолеят ограниченията във времето и мястото на традиционното (присъствено) обучение. Електронното обучение по същество се различава от традиционното, тъй като изисква промени в педагогическите подходи. Едни от най-често посочваните опасения относно електронното обучение са чувството ... |
|
|
Сбогом на традиционната естетика! Все по-очевидно става, че естетиката в досегашния си вид губи позиции и се разтваря в културологията и социологията на изкуството. Неконвеционализмът (крайният авангард, неоавангардът, трансавангардът, антиизкуството) доказва това по безспорен начин, след като отваря широко врати за деестетизацията и обезхудожествяването. Да сте чули за тези термини при традиционното (конвенционално) изкуство? На никой автор не би му хрумнало да говори за такива явления просто защото не ги и имало до към средата на миналия XX век. Но след като границата между изкуство и живот вече е отстранена ( ... |
|
|
Авторът Йордан Петров е възпитаник на Историческия, Юридическия и Стопанския факултет на ВТУ Св. св. Кирил и Методий. Повече от 10 години е изучавал задълбочено исторически, правни и управленски науки в специалностите история, право и стопанско управление. Непосредствено след придобиването на съответните образователни степени (2002 г. - бакалавър по история с професионална квалификация учител; 2003 г. магистър по българска история; 2005 г. магистър по право) постъпва в редовна докторантура в ВТУ Св. св. Кирил и Методий. По време на докторантския период активно участва в международни конференции и други научни прояви, ... |
|
|
Образователната система в Търново 1878 - 1912 г. от Юлия Симеонова на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Настоящата монография е посветена на един от най-активните български архиереи през последните три десетилетия на XIX век - Климент Браницки и Търновски. Утвърдил обществения си авторитет като Васил Друмев - писател, публицист, един от основателите на Българското книжовно дружество (БКД), през втората половина от живота си Климент се изявява като държавник, хуманист, истински духовен пастир и наставник, дълбоко свързан както с християнската нравственост, така и с духа на столетието - националната идея. На основата на публикувани източници и оригинални документи от няколко национални и регионални архивохранилища (Научния ... |
|
|
Съдържанието на сборника не изчерпва включените в него теми. В някои части той по-скоро допълва достъпните документални публикации. Дори в дяловете, които досега не са представяни документално, не може да се говори за всеобхватност, стремежът е по-скоро за задоволяване на интердисциплинарни интереси. Едно от предимствата на сборника е, че част от документите са издирени и включени в научна употреба именно от съставителя, други са открити в отдавна изчерпани и почти недостъпни за широката аудитория библиографски източници. В много от текстовете, особено на често цитирани и ползвани документи, се правят важни уточнения в ... |
|
|
Александър Василиевич Колчак е популярна личност от руската история в края на XIX и началото на XX век. Неговият житейски път преминава през едни от най-тежките и смутни времена не само в национален, но в световен мащаб - военни сблъсъци, смяна на вековен държавен строй. Не е възможно да се повдигне темата за нарушения граждански мир в Русия в началото на XX век, без да се спомене името на Ал. Колчак. Адмирал Колчак е сравнително разпознаваем, но степента на познанието за личността е твърде недостатъчна. Тежестта, която носи фамилията му е свързана с превратностите на времето, в което живее, и длъжността на временен ... |
|
|
"Хилядолетната история на света впечатлява със своята събитийна динамика. Огромните ѝ амплитудни пулсации, вариращи от наситени с войни, природни катаклизми и мракобеснически идеологии времена до периоди на бурен икономически, технологически и културен възход, пораждат векове наред множество въпроси. Могат ли ясно да бъдат дефинирани силите, които направляват развитието на човешката цивилизация? Каква е ролята на географския фактор в този процес? Какви са неговите съдържателни параметри? Възможно ли е да разберем съдбата на народите, без да се вгледаме във взаимовръзката общество - околна среда особено в ... |
