Вечер край Струма В разгара на топлата вечер край малкото южно градче застанах на моста, под който Струма кротко си тече. Острият контур на планините се сменяше с акварелни стени и ставаше все по-прозрачен, докато мрака бавно го покри. Започна да се спуска от небето черната завеса от нови звезди. Светлинките шареха в реката, ухаеше на билки и треви. Владимир Гюров ... |
|
|
"Зловещ е цвета на кръвта кога се плисне. Не е красив, не е поезия кога кипне. Кога тялото бърза през пробив да напусне, кога съхне, или навътре се пръсне. Не е цвета на гората, ни на морето, не е цвят на радост, а е нещо зловещо. И единствено тази обич силна към родина и към отечество, утеха едничка е за всина. Че без тази обич силна и всепоглъщаща към справедливост толкова могъща, към единство, чест, житие щастливо. Само така в този цвят има нещо красиво." Из Черният полк "Гледайте, очи, и нигвга не забравяйте робията и гнета нивга не прощавайте. Широко отворени, изтръпнали от гледката, пълни с гняв, не ... |
|
|
На Майка България е сборник от поетични опуси, посветени на България, българския народ и българската нация. Включва творби като На Иван Вазов, На Свети Княз Борис Първи, На Христо Ботев, На Цар Симеон Велики, На Свети Климент Охридски, На Димчо Дебелянов, заглавното На Майка България и още четиринадесет стихотворения - посвещения на бележити личности от българската история и литература. Стихотворението На Майка България печели първо място на Международния литературен конкурс Небесни меридиани, Израел, а в Италия е издадено в сборника L'attesa / Очакване."Седя сред Родопите, гледам към Рила - в слънце окъпани ... |
|
|
В книгата са включени 200 стихотворения за България, за национални светини и българския език, както и за онова, което трябва да направим, за да държим гордо изправени главите си. Моя Българийо! Златна моя Българийо - лете пшеничено руса. Есен с туптящо сърце - с грозде, замайващо вкусно. Зиме - принцеса добра - топло завива земята. Пролет - градина с цветя - пак се завръщат ятата. Дунав и Черно море като сестри те прегръщат, а планините навред свойта прохлада разгръщат. Бързат реки, покрай тях малки поточета тичат. И в долини, в равнини ражда земята обична. Моя родино, за теб колко юнаци умряха? Легнаха те във ... |
|
|
Протестантското малцинство у нас има своята палитра на богословски идеи, литературно творчество и естетически критерии, които го отличават (но не и противопоставят!) на останалите християнски вероизповедания. То бележи близо двувековна история в България. Изградило е свои християнски традиции. Има специфичен аромат на духовните възприятия и богопоколение. Притежава особен афинитет към поезията и музиката. Не е за пренебрегване историческият факт, че при първия български превод на Библията, която е основата на протестантската вероизповед, взема активно участие възрожденският поет Петко Рачов Славейков, а за текстове на ... |
|
|
"Не, не се нагърбвам да уточнявам кога и точно как се е родила в литературознанието идеята за плавността на преходите, за органичните преливания между епохи, стилове, за неизбежното вместване на "традиционното" и "модерното" (с недостатъчната му изясненост в литературен и обществен смисъл) в едно "вечно" и "трайно" - за което говори още Пенчо-Славейковият жрец и воин за нови поетически хоризонти. Дори за симпатизантите на идеята за литературна история като разположение на "шедьоври" и пътешествия "по върховете" днес е ясно, че съществува естествен ... |
|
|
Настоящата антология на средновековната поезия включва общо 161 преведени (изцяло или частично) на съвременен български език творби. Те са сътворени в периода IV - XV век (с изключение на народните епически песни, записани значително по-късно). Най-внушителен в тома е броят на произведенията на византийската поезия, след тях по численост се нареждат старобългарските, латинските, немските, френските, италианските, норвежко-исландските, арабските, арменските, сръбските, османотурските и холандските. Това са творби преди всичко на светската поезия и отчасти на църковната химнография и народната епика. Предназначението на ... |
|
|
Баладична поема за България, за Русия, за Възкресението. ... "По всичките посоки на света въздишките на ветрове вековни неизтребими семена разпръскват. И тези пръски неуморни на замислените в студ вселени възкръснали селения създават. Една от тях ли през прозорците усмихнати на моя дом, завинаги отворен, като мироздание най-трайно в мене се пресели. Лети Глухарчето - на вест, на труд, на бъдеще обречено, през угаснали и будни ери - към обичта, на кръстопът замръкнала сред нощи черни." Лъчезар Еленков ... |
|
|
"Лус. Седем песни и една любов. Книга за преодоляването на страховете, за превръщането на камъка в плодородна почва, за прераждането, за силата на човешкото, книга за търсенето, която търси теб. Недописана, за да я завършиш ти. Ако си Лус и можеш да обичаш. Словесна изящност, оставяща усещане за докосване на древен пергамент по ръцете ти и напомняща болка от белези на вековна мъдрост, дълбаещи в душата ти. Думи, като арабски коне, като черни щъркели, разкъсващи с полет пустинята на самотата, сред която мъжът е само точката до буквите, а жената е мъдростта в текста на живота. Лус не е просто книга, не е само поезия, ... |
|
|
"Още древногръцкият философ Хераклит е казал: In idem flumen bis non descendimus или Не влизаме два пъти в една и съща река. Но с тази книга е възможно да оборим това му философско твърдение. Защото дебютната стихосбирка на Марияна Влахова, Вода, наистина е точно това - извор, който тече през сърцето, необятен океан от чувства, вълна и капка едновременно. Думи, които рушат всички прегради пред себе си, също като водната стихия. И които остават следи в теб като след порой или те завличат като библейски потоп, за да изплуваш нов и прероден от бездната на душата си. И понеже поезията и езикът изобщо имат свойството да ... |
|
|
"Поетичната колекция Предзимие. Избрано на Спаска Гацева е съкровищница от живи думи, убежище от зимата на битието, песен за живота като есенно листо, обречено да полети и да се преражда във всяка следваща пролет като стих. Една необикновена и специална книга, носеща светлината и доброто в себе си, скътала ги като послание, че човекът е толкова голям, колкото са високи думите и мечтите му и толкова вечен, колкото са неизтриваеми следите му. А думите на Спаска Гацева оставят дири и стигат небето, за да погледнат света и хората от висините на непреходната поезия с онази обич, за която човешкото сърце е твърде мъничко ... |
|
|
"Поезията на Ивона Иванова е писък. Сваля маската от красивото лице на света и крещи в него. Разрушава стереотипите на заобикалящото ни ежедневие и го оголва до абсолютна празнота. В книгата оставаме сами със сетивата си, готови да попиват образите на собственото ни съществуване, от което изходът е само мираж. Светът е с нарушен ритъм и пулс и ние не сме готови да го спасим. Или пък сме?" Александър Иванов Силвия Плат под стъкления похлупак слънце плочки кучета усещам че ще свърша с глава пъхната във фурната или ще скоча в реката щом напълня джобовете си с камъни Ивона Иванова ... |
