В един слънчев ден Фийби Стоун пристига в луксозен, старинен хотел на морския бряг сама, без никакъв багаж. Преживяла поредица от загуби, тя сякаш вече няма повече за какво да живее. Винаги обаче е искала да посети точно този хотел, да хапва стриди, да седи в джакузито, да се вози на яхта и да види за първи път океана. Само че в мечтите ѝ винаги е присъствал и нейният съпруг, а сега е съвсем сама. Е, ако не броим изненадващо големия брой сватбари, които чакат на опашка за рецепцията пред нея. Без дори да подозира, Фийби се е озовала в разгара на приготовленията за разкошна сватба. И e единственият гост на хотела, ... |
|
|
Лятна отпуска. Почивка. Подготовка за морето. Двамата сме със жена ми, само двама, без детето. Колко ли багаж е нужен? - бански, джапанки, гащета, две-три блузи, плажно масло... и летим със самолета. Огнян Герджиков Една неочаквана книга от известния български политик и юрист Огнян Герджиков. Хумористична поема с цветни колажи-илюстрации от известния български художник Симеон Спиридонов. ... |
|
|
Във втората си книга, "Иракският Христос", Хасан Бласим (1973, Багдад), събира 13 разказа в стила, познат ни от "Лудият от площад "Свобода": трескави построения на преситен от разруха ум; срещи на народната разказваческа традиция с експресионистичната поезия в репортажен декор; чудновати картини, нахвърляни със средствата на искреността, болката и екзалтацията. И в този сборник по непредвидими начини живее и умира съвременен Ирак: разговор с джин в пролука на време-пространството; лов на скорпиони с лъжица; един Христос, който се жертва заедно с другите в името на майка си; яйце от заек, което ... |
|
|
Опазил Бог да чакам на Атлас небето с рамена да ми подпира! Отде ще знае старец беловлас небето докъде ми се простира! Изобщо... накъде ми се лети... И колко надалеко ще отида... Дано не ви звучи от този стих, че хвърлям към титаните обида, но, всъщност, колко здраво го държи? Защо е непосилно да се диша? Егати опашатите лъжи! Че даже в Уикипедия ги пишат! Не знам какво си мислите за мен... Навярно, че съм опака и дръзка... Аз мисля, че Атлас е уморен. Не вярвам в здравословната развръзка. Не казвам, че е лесно... Ако бе, защо сме си измислили титани... Но който има собствено небе, е най-добре самичък да го хване! ... |
|
|
"За да четеш и разбираш поезията на Мария Славова, мисълта ти трябва да умее да се хвърля в най-дълбокото и да изкачва най-високите върхове. Няколко вида последователност не е лесносмилаемо четиво, а книга, която би могла да те преведе през теб самия по няколко различни пътеки, обръщайки хода на времето и посоката на собственото ти световъзприемане. Последвай я без колебание!" Ива Спиридонова "Философска, но не философстваща, поучителна, но не назидателна поезия. Скъпи читателю, не зная дали това поетично пътешествие през Няколко вида последователност ще те направи по-последователен, но със сигурност ще ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
От векове Тибет е познат като убежище на древни тайни и мистерии. Много е писано за неговото скрито от света знание, но малцина автори са били толкова потопени в тибетската култура и будизма, колкото Александра Давид-Неел, френска пътешественичка и изследователка, която живее в Тибет повече от 14 години. Книгата Тибет - магия и тайна пресъздава историята на нейния живот сред ламите и магьосниците. Това не е пътепис, нито автобиография, а проникновен разказ за окултните теории и практики на ламаизма, за велики мъдреци и магьосници, за тибетските учители и техните ученици, за реинкарнация и спомени за предишни животи, за ... |
|
|
"Да пиша ми беше мечта още откакто се научих да чета, никога не съм била добра в показването на чувства, но ако като дете умеех поне малко да го правя, то в последните години съвсем загубих и малкото, което умеех. За сметка на това, успявах да опиша на лист всичко, което премълчавах на глас. Тинейджърството ми не беше покорно, ако мога да се изразя така, решенията, които взимах дадоха отражение и ми създадоха купища истории за разказване. Пристигнах осемнадесетгодишна в Лондон с малко багаж, лаптоп и никаква идея как ще протече животът ми занапред. Идеално си спомням кога осъзнах, че вече не мога да съм искрена дори ... |
|
|
В малкото планинско градче Лиувил, недалеч от курорт Вечност, барът, книжарницата и хотелът уютно съжителстват в една стара къща с подозрителен интериор, още по-подозрителен комин и крайно странна табела. Управител на Х като сапун е Тори Мой (почти бивша) писателка с повече проблеми, отколкото последователи. Причината? Последната ѝ книга, официално временно спряна от разпространение, неофициално - забранена, защото в нея твърде много хора разпознават един високопоставен, но обичан, и очевидно неочарователен господин. А когато властта се припознава като злодей, за Тори започва мрачно забавление: от онлайн линч до ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
Историята, лагерите, комунизмът, любовта и стремежът към свободата, престъплението и наказанието, равносметката и прошката. През зимата на 1946 г. Димо Костурков, доктор по право от Сорбоната, пътува към опустошената от войната България. Изпълнен е с надежди и идеали, а във влака среща и красивата Ана, която се прибира да погребе баща си. Още на перона у дома ги чака сблъсък с жестоката реалност - комунистите са заграбили властта и няма да я пуснат. На двамата млади им предстои да опознаят истинското лице на строя - насилието, издевателствата, лагерите, изселванията... Десетилетия по-късно режимът се люшка в предсмъртна ... |
|
|
7000 km с кану от Отава до Арктика. ... Суровата и необятната Канада, прорязана от кануто на един самотен пътешественик. Ким Хафез поема по водните артерии на втората по големина страна в света към арктическия полярен кръг. Без специални тренировки, без основни умения, дори без лична карта французинът се отправя към своето предизвикателство от 7000 km със 130 kg багаж, 1000 долара и с една-едничка цел: не физическото, а духовното пътуване, докосването до свободата на безбрежното усамотение, където човекът се слива с пулса на заобикалящата го среда. Захранван от "тайната алхимия на природата", прословутото ... |
