Основни понятия Характерни особености на морфологичната система на съвременния български език Части на речта - лексико-граматична характеристика Морфологични категории Настоящото издание е съвместимо с учебната програма за 2025/2026 г. Ако имате нужда от подвързия за различни формати учебници, тетрадки и учебни помагала, посетете нашата специална секция Подвързии. ... |
|
|
Теорията на съвременния български език във всичките му дялове е представена от известните български езиковеди професорите Тодор Бояджиев (Фонетика. Лексикология и фразеология. Словообразуване), Иван Куцаров ( Морфология ) и Йордан Пенчев (Синтаксис), и отразява най-новите тенденции в изучаването на езика ни. Рецензенти са проф. Петър Пашов и д-р Владимир Жобов. Учебникът е предназначен за студентите от филологическите специалности на университетите, педагогическите факултети и институтите. Съдържанието му е съобразено напълно с учебната програма на дисциплината "Съвременен български език" и с научните и ... |
|
|
Доклади и статии за ХІV Международен конгрес на славистите. ... |
|
|
Граматично изследване на концептуалната категоризация на предметността. ... В книгата се изследва отношението между концептуалната и езиковата категоризация на предметите като когнитивен процес, отразен в граматичните класове и категории на съществителните имена в съвременния български език. Изграденият теоретичен модел на граматична категоризация обхваща въпросите за именните класификации (семантична, функционална и граматична), за концептуалния компонент на граматичните категории род, число и определеност/неопределеност и за семантичното взаимодействие между лексика и граматика и между граматика и граматика в именната ... |
|
|
"Има дати в националният ни военно-исторически календар, на които целият български народ прекланя глава в знак на признателност към делото на най-великите свои синове - просветители, революционери, пълководци, герои. Но цялостната история на един народ се пише от делата на самия народ. И в това отношение нашият български народ има в своята история епопеи, които обръщат хода на историята, от които се ражда ново начало. Измерваме ги с колективния героизъм, наричаме ги чутовен подвиг. Именно като такива те влизат в страниците на историята ни, за да държат будна съвестта ни, съвестта на цял един народ, за да бъдат пример ... |
|
|
"Поредната част от книгата представя 69 генерали от Третото българско царство, участвали в градежа на Българската армия, в петте войни за национално освобождение и обединение във времето от 1878 г. до 1946 г. и в обществения и политическия живот на България. Позовавайки се на огромен обем от документи - от архиви или публикувани научни издания, спомени, мемоари, периодика и пр., започнахме това амбициозно изследване с желанието да извадим от забравата имената на повечето от генералите, останали встрани от научния и обществения интерес поради факта, че не са били на високи позиции, когато участват във войните от ... |
|
|
Творци, учени и политици за себе си във времето пред Виолета К. Радева. ... Виолета Костадинова Радева е завършила българска филология, а после и философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В Института по философия при БАН е защитила докторска теза за идейно-естетическите възгледи на д-р Кръстю Кръстев. Работила е като журналистка във вестниците "Дунавска правда" - Русе, "Кооперативно село", "Земеделско знаме", "Подкрепа", "Родна реч", "Философска мисъл", "Общество и право", "Жената днес", "София", " ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
