В книгата Без обувки. Истинската история на радостта на народа Искренов разказва за случките и хората в богатата си кариера, но и за футбола, събитията, играчите и треньорите в тези забележителни 16 години, смятани от мнозина за най-златния период в историята на великата игра."Гибона, на когото се възхищавах като дете, ме накара да обичам футбола, да го гледам и да търся в него гениалното. Ако не бях гледал Искренов, едва ли някога щях да боготворя Марадона. Разменял съм няколко думи със самия Пеле, но никога един играч не е предизвиквал у мен такова страхопочитание към таланта. Запознах се с него късно за футболен ... |
|
|
Правила за светско и делово общуване. ... Всичко за етикета е всеобхватен пътеводител в света на добрите обноски. Написана с много хумор и без скучни нравоучения, тя ориентира читателя в различни ситуации. Тази книга е всеобхватен пътеводител в света на добрите обноски. Написана с много хумор и без скучни нравоучения, тя ориентира читателя в различни ситуации. От официалния прием, всекидневието в офиса, обикновения телефонен разговор, подготовката за празника, до бизнес етикета и имиджа на деловия човек. Книгата е подходящ подарък за всеки, който желае да обогати представата си за правилата на изисканото общуване. ... |
|
|
Виолета Пенушлиева представя новата си книга Глава в облаците. Това е юбилейната ѝ - 20-а поредна стихосбирка. Отново се редуват стихове и хайку. За нея краткият стих е ключът на поезията. Обсебва я хайку мигът, който трябва да се улови. Хайку определя като Дъха на Природата. Може би за това критикът академик Марин Кадиев отбелязва: "Поетесата търси неуловимото зад видимото, търси вътрешните измерения на нещата." А приживе големият поет Димитър Стефанов беше казал за нея: "Стихът на Виолета Пенушлиева е ярко съвременен и ни казва нещо ново." Виолета Пенушлиева е редактор в раздел Поезия на ... |
|
|
Ниша се радва на привилегирования живот на съпруга на заможен и влиятелен бизнесмен, с когото обикалят целия свят. Неочаквано той подава документи за развод и я лишава от бляскавия ѝ лайфстайл. Ниша буквално остава без нищо, но е твърдо решена да си върне онова, което ѝ се полага. Саманта просто се опитва да оцелее - мъжът ѝ изпада в депресия, след като загубва баща си и работата си, и прекарва дните си пред телевизора. Сам се опитва да му помогне, макар самата тя да се нуждае от подкрепа. Не се чувства комфортно и на работа, където се превръща в мишена за новоназначения ѝ шеф. Бъдещето ѝ в ... |
|
|
Неразказаната истинска история за инцидента при прохода Дятлов. През февруари 1959 година група от деветима опитни планинари загива мистериозно в планината Урал на възвишение, известно като Мъртвата планина. Свръхестествените аспекти на инцидента - необясними наранявания, следи, които сочат, че участниците в експедицията са разрязали палатката си, за да избягат от нея и то без подходящо облекло или обувки, странната последна снимка, направена от един от тях и следи от радиация по част от дрехите им, предизвикват безброй спекулации за случилото си, които продължават десетилетия. Тази вълнуваща документална книга навлиза ... |
|
|
В този роман, макар че е с цветни илюстрации, царства мъглата. Сред мъгла се събужда Ямбо след инцидента, при който е загубил паметта си. Не паметта, която невролозите наричат семантична (Ямбо помни всичко за Юлий Цезар и може да рецитира всичките стихотворения, които е чел през живота си), а автобиографичната си памет: не помни името си, не познава жена си и дъщерите си, не помни нищо за родителите си и за детството си. Като му помага в бавното му връщане към себе си, жена му го убеждава да отиде в селската къща, където са запазени книгите и вестниците, които е чел като дете, ученическите му тетрадки и грамофонните плочи, ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... Вечер той покачва нивото на морето, без да иска разрешение от Луната. По собствено желание спира въртенето на Земята, утрото закъснява и хората също закъсняват за работа. Прехвърля слънцето от картината на стената върху тавана на стаята, за да му грее и нощем. Стърже по стените и казва, че картините живеят и извън рамките. Скача от покривите на сградите и се надсмива над гравитацията. Твърди, че не ни убива височината, от коята скачаме, а нашата собствена тежест. Осмелява се да каже "Душата ми е по-лека от перце, а ... |
|
|
Списание "360 градуса" обобщава най-интересното в света на приключенията и пътешествията, без да загърбва важните каузи на нашето време. Преглед на най-стойностното в света на екстремното: парапланер, алпинизъм, планинско колоездене, скейт, сърф, зимен фрирайд, както и градска и аутдоор култура. Специално място е отделено на алпиниста Людмил Янков и написаните преди трагичната му смърт през 1988 г. страници. Важен е погледът и към пожарите през изминалото лято и случващото се на Витоша, както и акциите с кауза, които през последните години промениха представите за гражданското общество в България. И още: ... |
|
|
"Тъга с обувки подпетени" е третата лирическа сбирка на Людмила Грозданова. Още когато се появи първата ѝ книга "Спомен за тромпетиста", критиката посочи, че става дума за силен и ярък дебют, който откроява оригинални лирични пластове в многозвучния хор на съвременната българска поезия. Началните тласъци на поетическото вдъхновение на Людмила Грозданова идват от магнетичното влияние на Борис Христов, който между другото преди повече от три десетилетия бе поощрил младата тогава поетеса в първите ѝ опити. И очевидно е имал основание защото сега, когато разгръщаме страниците на третата &# ... |
|
|
Кучето е единственото същество на земята, което те обича повече от себе си. Няма по-верен и предан приятел, който безкористно ще те приема такъв, какъвто си. Когато в един дом влезе куче, влизат и ударна доза веселба и щастие. Място за скука вече няма. Кучетата ни обичат и защитават, пазят ни и ни служат. А те обичат силно и умеят да покажат любовта си без думи - гледат те в очите, въртят опашка от радост, когато се прибереш у дома, скачат на раменете ти за прегръдка, ближат лицето, ръцете, че дори и обувките ти. Е, понякога могат да бъдат много досадни - хвърлят се в леглото ти в неделя в ранни зори, защото ужасно им ... |
|
|
"Светът се проектира вътре в нас и ние така го опознаваме. Но без да си даваме сметка за този важен факт. Писателите са тези, които ни обръщат внимание върху него. Върху мелодиите на вътрешните ни струни, върху взривовете зад клепачите ни. Добрият писател обикновено не си измисля, а просто прибавя необходимата доза въображение, за да успеем да изминем тази космическа крачка между вън и вътре. Георги Б. Геров прави точно това." Деян Енев "Георги Б. Геров съумява да превърне случката, дребната историйка в сюжет и да удържи този сюжет без разпиляване. И най-важното - успява да намери най-точната поанта. ... |
