За ценителите на поезията автобиографичната и есеистична проза на поета Георги Борисов е истинска изненада. Дори повече - откритие и ключ към стихотворенията и поемите му. За читателите на легендарното списание "Факел" обаче, чийто редактор е повече от три десетилетия авторът, "немерената реч" е естествен резултат от усилията му да ни поднася години наред образци на съвременната проза, публицистика и есеистика от цял свят. Подобни образци той ни представя и в "Откаченият вагон". Вагонът, който ту спира или забавя ход, ту се носи по коловозите на общото време, без да се съобразява с ... |
|
|
"Случи се чудо. Успях да изповядам натрупалите се в душата ми идеи и чувства благодарение на съкровените ми разговори с говорещите български и преводни книги, появили се през една от най-трудните в живота на всички ни тягостни мигове - времето, когато пандемията ни отнемаше скъпи близки и приятели. Вложих в есетата, които ви предлагам, познанията, натрупани през годините, но и премълчаното, откровенията, подсказани ми от поети, белетристи, документалисти: понякога в яростни спорове, понякога във вълшебна хармония. Летописът на книжния живот от юни 2020 до август 2021 не е досаден справочник, а го оприличавам на ... |
|
|
"Вирхов е повече от име, Вирхов е парола за бунт, взрив в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада - всичко в едно, както беше възможно през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят внезапно над ръба на поносимото и позволеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и посред тях едно оголено "аз", убийствено добре знаещо накъде се е запътило: "ти имаш мечта / а мен смъртта ме мечтае". В мрачното вълшебство на този свят има драстично познание за долните рафтове на живота, за неговия кратък срок. Този том е първи опит да съберем и ... |
|
|
Избрани стихотворения. ... В стиховете на Лео Бутнару органично и щастливо съжителстват две несъвместими качества - метафоричното мислене, емоционално-образното възприемане на света с една хаплива ирония и дори сарказъм. Лео Бутнару е и класик, и авангардист. Накратко казано, дяволски талантлив. Той обича не толкова себе си в литературата, колкото самата литература, при това безрезервно, всеотдайно. Когато четете тези стихове, бъдете готови да срещнете неочаквани обрати, редки находки, занимателна игра и доста сериозни въпроси. Любов Сърцето на мъжа и сърцето на жената се приближиха толкова, че между тях остана само ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Времето и мястото, в което живеех, ме научиха да заключвам стиховете си. Да пренасям мислите си в куфари с двойни и тройни дъна. Така най-обикновени човешки чувства придобиваха висш мистичен смисъл. Започнах да се раздвоявам и разтроявам и поезията за мене стана единствената приемлива форма на живот. Пишех все по-бавно и мъчително, натоварвах думите с различни значения и ги разполагах така една до друга, че да придобиват смисъл, понякога обратен на първоначалния. По този начин получавах свободата, без която не можех да съществувам и която ми се отнемаше ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Богоявление Очаквах да се появиш, когато видях за пръв път дете да излиза от майчината си тъмнина. Когато пукнах черупката на ореха, с клещите от бабиния шкаф очаквах, че си в гънките на тоя звук, че ще разпънеш срещу мен, както преди тия, които те познаваха най-добре. И ще замижа срещу светлината ти, нахлуваща през прозорците като юмрук, като развързан кон. Вместо това получих бележка под вратата с думите - Ела с мен да берем ябълки, времето става все по-студено, не отлагай. Велимир Макавеев Велимир Красимиров Макавеев е роден през 1996 г. във Враца, работи и живее в София. Публикуван е в Литературен вестник, ... |
|
|
"Приятелката на един поет забременя от друг поет. Жената на автомонтьора поетът заобича и умра. Затова аз казвам: най-добра написаната с дим жена е. Ирина - примерно, Ирина - от Тютюн." ... |
|
|
"Облачен архив" e изследване на облаците в историко-културната традиция, започвайки от появата им в Библията и през Античността до съвремието ни. Вече двайсет и девет века облаците грациозно и възвишено валсуват в изобразителни и словесни произведения на изкуството. Те пронизват цялото творческо пространство, функционирайки ту като материал, ту като авторски похват или своеобразна конструкция, осигуряваща преход от земния регистър в небесния. Облаците способстват и за фигуративните и пластични ефекти, както посочва изкуствоведът Юбер Дамиш. И ако Дамиш излага дръзкото твърдение, че история на живописта може да ... |
|
|
"Блажо Николич е един изключителен, един забележителен човек. Това е точно така, но по този начин ще ми е трудно да продължа... Някак ми е клише. А самият Блажо е обратното на клише. Затова в особени белези мога да отбележа: особен талант - да общува с всеки и с всички - от клошари до политици и самовлюбени творци; особено призвание - да свързва хората, да извиква доброто в тях; особена страст - готов да подхване всичко, което може да направи хората истински радостни, животът им смислен, може би по-красив, по-щастлив, дори по-лек... и света по-добър." Велимир Велев Блажо Николич (1952) е роден в село Ранилуг, ... |
|
|
Юлия Огнянова е театровед и режисьор. Родена в град Варна на 22 февруари 1923 г. Учи медицина и завършва през 1953 г. ГИТИЗ-Москва, специалност "Театрознание" при проф. Павел А. Марков. В периода 1957 - 1960 г. е драматург в драматичния театър в Бургас, след това става режисьор в театър "Трудов фронт" (1960 - 1964), а от 1972 до 1975 г. работи в Театър 199. Между 1975 - 1978 г. е в драматичния театър в Пловдив. Поставя в Италия, Франция, Латвия, Кипър. Прави драматичен театър на базата на колажно подбрани от нея литературни материали. Слага акцент на кукления театър за възрастни, стъпва на народните ... |
|
|
Книгата "Ракурси" е опит за житейски и творчески автопортрет на една личност с голям авторитет и много последователи - проф. Юлия Огнянова. Юлия Андреева Огнянова е български режисьор, родена е в град Варна на 22 февруари 1923 г. Завършва през 1953 г. ГИТИЗ-Москва, специалност "Театрознание" при професор П. Марков. Първата ѝ постановка като режисьор е "Всяка есенна вечер", представена в Драматичния театър в Бургас през 1959 г., когато тя, Вили Цанков, Леон Даниел, Методи Андонов и привлечените от тях актьори, художници, композитори и поети създават славния театър "АБ", ... |
|
|
"Азъ обичам своето отечество!..." Предсмъртните думи на Мара Бунева "На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония. След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си ... |
