"Литургия за Илинден е крайъгълният камък на нейния творчески път на опознаване на собственото си духовно родословие като "борец срещу времето си" по израза на Ницше. В конкретния случай тя смяташе Македонския въпрос за първопричина на трагичната политическа история на България през ХХ век, а и на революционния опит и неговите братоубийствени последствия. Тя не се обръща към историческото минало да изпълни дълг, но като писател и творец "да не остави свят човешки опит неоплакан и непредаден на наследието", което трябва на свой ред да отстоява човешкото достойнство с истина и дух през безброй ... |
|
|
Владимир Кондарев е роден през 1959 г. в Чирпан. През 1978 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък. От 1982 г. до 1986 г. специализира скулптура в гр. София. "Този художник е магически привличан от загадката, наречена Човек. Той сякаш отрано е разбрал върховното значение на Сократовия съвет "Познай себе си". С това можем да си обясним десетките му твърде интересни автопортрети. Един от тях като че ли ни препраща към автопортретите на Гео Милев с едно око, друг сякаш ни говори за бохемските състояния на художника, трети е обвит в странна меланхолия, тъга и резигнация, четвърти като че ли пресъздава ... |
|
|
Образът има душа. Художествените произведения създават образи, които получават самостоятелен живот извън създателя си. Те живеят дълго или по-кратко според степента на своята жизненост и обаятелност. Тези образи притежават собствена душа. А в своя диалог Федър Платон твърди, че всяка душа е безсмъртна, защото е безсмъртно всяко нещо, което се движи само. Творците усещат и човешката, и природната душа и се стремят да разгадаят нейната неуловима и вечно изплъзваща се същност, повече интуитивно, отколкото съзнателно, представят си я и се опитват да я уловят в различните ѝ ипостаси, мечтаейки да я изобразят, изразят ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Най-после, след толкова мистични поеми в други издания на поредицата „Мнемозина“, Иван Гранитски се срещна с мистериите на древността: на Залмоксис, Аполон, Хермес, Дионис, Орфей, Митра, Изида и Озирис. Той влезе в техния свят с почитание към сакралната им същност и психологическа роля: те обещавали безсмъртие или поне правели идеята за Края по-поносима. Всеки химн към божество започва с призоваване – да се яви пред почитателите си. Следват изложение на мита и молитвите, отправени към бога и завършват с благодарности за вероятната му помощ. Гранитски спазва обичайната химнична структура и това създава единство на ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
|
Луксозно двуезично издание на български и английски език. ... Албум с репродукции на Иван Милев. В изданието са включени 80 от най-представителните творби на художника, като внимателния подбор е направен от Аделина Филева, директор на Софийска градска художествена галерия и Пламен В. Петров, директор на Художествена галерия - Казанлък, който е и автор на встъпителната студия. В албума са включени и кратки спомени за художника от негови съвременници, илюстриращи по прекрасен начин самобитния му талант. В над половината от включените творби, Иван Милев създава атрактивна орнаментика със златен бронз - възпроизведен съвсем ... |
