"Преди стотици хиляди години Таласиопа създала сребърната наметка на бъдещето и златната наметка на миналото - разказа джуджето. – Изтъкала ги от вълните на времето и поверила първата наметка на мълчаливите шамири, а втората - на народа на русалките, за да допринесат за доброто на моретата." Из книгата В океана се надига прастара сила и Алфа Кру с обединени усилия търси пътя към нея по тесните улички на Венеция. Въпреки това радостта им е помрачена, защото климатичната криза се задълбочава. Ще успеят ли всички заедно да спрат Орион, преди да е разпространил вируса срещу магичните в световния океан? Каква ... |
|
|
Шарл Ламбер, трийсет и пет годишен, живее в най-хубавата ферма в белгийското село Сарто със своите възрастни лели. Когато двете стари моми умират, Шарл остава сам и решава да се ожени. Тогава моли писаря на тамошния нотариус да съчини от негово име обява за местния вестник, с която оповестява своето намерение. Тя остава без отговор. Но ето че един ден Шарл открива жената на живота си в каталога "Щастие от островите със снимки на "красиви туземки, търсещи брак"... "Пропуснатата жена" е роман-спомен или може би роман-сън, в който се преплитат привидно ясно настояще, скрито минало и възможно бъдеще, ... |
|
|
Александър Тишма, роден през 1924 г. в Хоргош, Сърбия, в семейство на търговец. Преди ВСВ учил икономика в Будапещенския университет (за кратко), френски език и литература, Изпратен през 1944 за 6 месеца в трудов лагер в Трансилвания Участник в народно-освободителната борба в Щаба на Трета народоосвободителна армия. Лелята на Александър Тишма умира в Аушвиц, баба му едва оцелява по време на етническото прочистване на сърби и евреи от унгарските фашисти в Нови Сад през януари 1942 г. Самият той и родителите му (баща - сърбин, майка - еврейка) по чудо избягват смъртта. След войната Тишма завършва английски език и литература ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Спомени от един европеец. ... "Светът от вчера" (1942) е последната творба, която Стефан Цвайг (1881 - 1942) държи в ръце преди самоубийството си в Петрополис, недалеч от Рио де Жанейро. Това е мемоарът на живота му. Той събира половинвековната история на автора и на половин Европа, превръщайки се в културна карта на епохата между XIX и XX век. Първо на Европа: през витрината от столици - Виена, Париж, Берлин, Лондон, постепенно разширена до световна - чрез пътешествията на космополита Цвайг до Индия, Русия и двете Америки. На длан е цялата Belle Epoque - с техническите чудеса, нравите, модата и артистичните &# ... |
|
|
За пътя на душите ... Освен че са част от литературната история на ранното християнство, апокрифните текстове представляват любопитно и интригуващо четиво и за съвременния читател. По повод откритието си, чието първо издание през 1904 г. е в 155 екземпляра, изследователят на античната литература, шотландецът Кенет Съливан Гутри пише: “... нека читателят, комуто поученията на блажената Мария за прераждането могат да се сторят странни, поразмисли над факта, че то присъства в по-добре запазените книги на Новия завет като всеобщоразпространена вяра в Палестина по времето на Исус”. Учениците на Исус се събират около Мария в ... |
|
|
"Може ли една книга да бъде тотална творба и същевременно да бъде изградена от фрагменти? Потос на Антоан Асенов е много неща книга-полет, книга-процеп, примка, прашинка плът, пропадане, откровение, пулсиращо ликуване, пламък, Всичко това в едно, но при всички случаи голяма проза. Това е автобиография на копнежа-полиглот, който мълчи на всички световни езици, но също така е и негова анатомия. Чудно е как авторът е успял да деконструира крехкия, летлив предмет на своята книга и все пак той да остане цял, непокътнат, топъл, туптящ, изпълнен с живот, с очакване, в онзи момент на пределна интензивност, когато аз-ът е ... |
|
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
|
Това е история на човек, оцелял на бойното поле, но изгубил себе си в една война, която продължава да го съпътства и чийто край не означава край на разрухата. Оживелият се е завърнал мъртъв. В него сякаш се надговарят двама мъже. Кой съм аз всъщност, кой съм аз? Целият роман е вик на раздвоената му осакатена душа, на нейната болка и обърканост. Поток на съзнанието, докато човекът се бори със своите призраци, монолог в сегашно време подобно на фантастична бурна река: "... тук гореше светът, тук милиони бяха овъглени и обезкървени, тук лежат нашите братя, тук лежи Европа, тук лежи човечеството, тук съм и аз, тук лежа, ... |
|
|
Елизабет Борхерс става известна още с първата си публикация във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" през 1960 г., когато стихотворението й “Лю-лю дъжд вали и сън” предизвиква полемика в диапазона от “Осанна” до “Разпни го”.Тя се нарежда сред най-силните поети на Германия от двадесетото столетие. Носител е на множество литературни отличия, между които Наградата за изкуство на германската индустрия за стохосбирката “Масата, на която седим” (1967), литературната награда на името на Фридрих Хьолдерлин (1986) и много други. Елизабет Борхерс е член на Академията на науките и литературата в Майнц, както и на германската ... |
|
|
"В книгата пътешествията и поезията преливат едно в друго като скачени съдове. Фантазмени слоеве и съновидения са поставени върху наблюдения и описания на реални места и ситуации, проникват в тях и ги променят поетически, понякога сюрреалистично, през смях и факти, обрасли с поетически смисли. В подходът при писането на "Лимне X", текстовете е в често вглъбеното наблюдаване на микроскопични форми или движения - насекоми, тичинки, трептене. Движението е от малкото към голямото. От дребните форми живот и проявления в природата към едрите прояви на дух, човечност, мисъл. Това са текстове, потопени в природата ... |
|
|
Бруно Шулц, полски писател, художник и критик, роден през 1892г. в Дрохобич, едно - по силата на историческите превратности - "бродещо между границите" (Австро-Унгария - Полша - Украйна) галицийско градче, но същевременно и допирна точка на културните светове. Творил в такова своеобразно идейно средоточие, Шулц оставя художествено и литературно наследство, приносно и за Изтока, и за Запада. За прозата си той още приживе е удостоен със Златен лавров венец на Полската академия за литература. Неголяма по обем поради ранната му гибел през 1942 г, позната понякога и в няколко превода на един език, тя продължава да ... |
|
|
„По това се познава перото на майстора и така литературата разкрива демоничната си същност. Тя лъже и мами, разкрасява и си измисля и пак при цялата си лъжовност превъзхожда реалността по истинно съдържание.“ Тази писателска максима, вложена в думите на един от персонажите на романа „Падналият ангел“, в пълна степен се потвърждава от виртуозността, с която Кони Палмен преплита действителност и фикция и извлича значения и същности със средствата на привидното. „Нашият ангел падна.“ Едничкото изречение, с което композиторът Лукас Лоус съобщава в пресата за смъртта на жена си. Търсейки отговор на въпроса, той ли я е убил, ... |
