Книгата е част от серията "Библиотека Световна класика" на "КК Труд". ... "Дванадесетте стола" (на руски - "Двенадцать стульев") е написан през 1928 г. Негово своеобразно продължение е "Златният телец" (1931). На български романът е преведен от Димитър Загоров, включително и на това издание. През целия роман двойката Остап Бендер и Киса Воробянинов търси съкровищата на тъщата, мадам Петухова - диаманти, скрити в един от 12-те стола от изящна гарнитура на майстор Гамбс. Мадам Петухова ги е скрила, опасявайки се от обиск, но не искала да го каже на зет си - Иполит Матвеич, ... |
|
|
Често се случва втората книга с един и същ герой да не е толкова успешна, колкото първата. Със "Златният телец" не е така. Възкръсналият в нея Остап Бендер ни повежда на още по-стремглаво приключение из руските земи, воден от несломимото си желание да спечели много пари. Заедно с Шура Балаганов и новите си другари Паниковски и Козлевич, пришпорвайки таратайката "Антилопа Гну", Остап преследва богатството с упоритостта на хрътка. Находчивостта му не знае граници. Мечтаната печалба е в ръцете му и той се отправя към истинската гранична бразда, където... романът заслужено заема мястото си до " ... |
|
|
– О! За мен ще напишат съвсем друго. За мен биха написали така: “Вторият труп принадлежи на двадесет и седем годишен мъж. Той е обичал и страдал. Обичал е парите и е страдал, защото ги няма. Главата му с високо чело, увенчано със смолисточерни къдри, е обърната към слънцето. Неговите изящни крака, четиридесет и втори номер, са насочени към северното сияние. Тялото е облечено в чисти бели дрехи, на гърдите му лежи златна арфа с инкрустация от седеф и нотите на романса “Прощавай, Ново село”. Покойният юноша се е занимавал с пирография, което се вижда от намереното в джоба на фрака удостоверение, издадено на 23/VIII.24 г. от ... |
|
|
През есента на далечната 1935 г. великите руски сатирици Иля Илф, Евгений Петров поемат на пътешествие в САЩ като кореспонденти на вестник "Правда". От личните им впечатления се ражда "Едноетажна Америка" - пътепис с особен заряд, въздействащ като роман, който се нарежда сред най-значимите творби на руския творчески тандем. Придружавани от семейната двойка Адамс, Илф и Петров прекосяват Америка от Атлантика до Тихия океан и обратно в своя новозакупен сив Форд. По време на това вълнуващо приключение те успяват да посетят 25 щата, спират в стотици градове, срещат хора от всички прослойки - от ... |
|
|
Тръгват четирима. Само един ще се върне жив. Уморена от напрегнатата си работа, младата адвокатка Ана очаква с нетърпение да разпусне по време на ежегодния планински излет в компанията на годеника си Хенрик и общата им приятелка Милена. Този път обаче Милена настоява да вземат и новото ѝ гадже - Якоб. Добър познавач на шведските планини, Якоб убеждава компанията да се отправят към Националния парк Сарек в Лапландия, отвъд Северния полярен кръг. Защото, твърди Якоб, който не е ходил в Сарек, въобще не е бил на планина. Речено-сторено. Четиримата се отправят към прочутия с красивата си природа Сарек. А той ги посреща ... |
|
|
Исак работи в социалните услуги в малко селище в Смоланд. Един ден получава обаждане от своя баща - международно известен художник, който напуснал Исак, когато бил още дете. Сега баща му е на смъртно легло и иска да се помири. Той иска също да остави цялото си състояние на Исак - но при определени условия. Исак и приятелката му Мадде пътуват, за да го посетят, и скоро се оказват въвлечени в психологическа игра, в която границата между реалност и кошмар започва да се размива - игра, в която залогът е животът им. Очаквайте скоро и българската корица на изданието. ... |
|
|
Саша Чорни 1880 - 1932 година е един от най-изтъкнатите руски сатирици, редом с М. Зошченко, А. Платонов, И. Илф и Е. Петров. Понякога иронията на Чорни е по-тънка, хуморът - по-остър, но вероятно заради огромното си поетическо творчество той неизменно запазва своя лиризъм и дълбоката връзка с фантазното. В настоящия сборник за първи път на български се представя най-доброто от неговата проза. Своеобразен връх са разказите, събрани в посмъртната книга "Войнишки приказки", които все така удивляват със своето образно, чувствено и стил. ... |
|
|
Смехът е присъщ на силните духом. И е последно убежище срещу тиранията и мракобесието. Ако има руски писател от годините на СССР, който да се равнява по смехотворство на Иля Илф и Евгений Петров, то това несъмнено е Зошченко. Майсторството му да открива абсурда в делничното и смешното в трагизма е навярно ключът към неговата неугасваща и до днес литературна слава. Всеки, веднъж докоснал се до магията му, се връща към нея отново и отново, за да се зарежда с позитивна енергия и да се пречиства. ... |
|
|
"Америка е страна–символ на много неща. А символите са или идеализирани, или стъпкани. От появата на "Едноетажна Америка" на Илф и Петров до наши дни чужденците са се опитвали да я опишат. Но вместо това са засилвали нейната символичност. За американците обаче тя е дом. Такъв стана и за мен. И аз се опитах да я покажа такава, каквато е днес, видяна отвътре: характера, социологията, политиката, културата на американците. И понеже съм български имигрант в Америка, подтемата, която подплатява моите наблюдения, е критичното сравнение на родната ми култура с културата на страната, която ме прие за свой гражданин. ... |
|
|
"... Забелязал съм през годините, че е налице една интересна закономерност. Много често онова, което считаме за "добро" за нас, ни носи после неочаквано куп неприятности. И обратно - "лошото" често ни предоставя нови добри възможности. Затова трябва да внимаваме. "Няма сватба без сълзи, траур без радости" - гласи една арменска пословица.... Никога в живота си не съм чувал по-убедителни, по-интелигентно построени и правдоподобни обяснения от тези, оправдаващи нечий мързел. Най-парадоксалното е, че мързеливците винаги имат намерения да свършат някаква работа. И могат с часове да ти ... |
|
|
Продължение на Сам дойдох от Сергей Бояджиев. ... Тънки и остроумни, често много смешни и винаги пропити от меланхолия, образците на епистоларното изку(ф)ство са адресирани до верни другари и съратници на автора, с които са водени дълги и напоителни разговори, често с аромата на шкембе от ония далечни вече години."Срещнахме се задочно с адресатите на писмата в първата част (Сам дойдох), но може да се запознаете с тях и направо тук. Сега отново сме поканени на тяхната софра, на която често са сядали титани на мисълта и словото (виж Илф и Петров), като - внимание, слагам титли! - професор Калфов (това е псевдоним за ... |
|
|
Дива Мила е врачка - красива, млада и зеленоока. Бор е... смотан, безработен и влюбен в дъщерята на Асистента - мафиотски бос в сянка, който се движи с кортеж от три миникупъра, групичка азиатци и мълчаливата си съпруга. Асистента, разбира се, никак не одобрява Бор за любим на дъщеря си. Съдбите на тримата герои с екзотични занимания и странни имена се оплитат в стегнат възел, който няма разплитане. Дива Мила, Асистента и Бор се качват на въртележка от интриги, любови и предателства, за да се озоват в една главозамайваща история, която ги среща последователно с: древен владетел, страховит престъпник и ултратайно общество, ... |
