Личният придворен историк на Александър Македонски. ... Делата на най-великия завоевател от античността, видени през погледа на личния му придворен историк. В средата на 30-те години на IV в. пр. Хр. Александър Македонски наема Калистен за свой официален историограф. Калистен вече се е доказал като такъв - написал е летопис за Гърция от първата половина на века, както и на Питийските игри. Племенник е на учителя на Александър - Аристотел, чийто баща е придворен лекар на македонския цар Аминт III, дядото на Александър. Гръцкият историк изгражда мита, че Александър е син на Зевс - твърдение, пропагандирано след ... |
|
С предговор Народността на старите македонци от Ганчо Ценов."Приех в своя разказ като строго автентични всички твърдения, свързани с Александър и Филип, които са направени от Птолемей, син на Лаг, и от Аристобул, син на Аристобул, и които се съгласуват помежду си, а от тези твърдения, които се различават, избрах онова, което ми се струва по-достоверно и същевременно заслужава да бъде записано. Различните автори са давали различни сведения за живота на Александър и няма човек, за когото да са писали повече или писанията да са се разминавали повече помежду си, отколкото за Александър. Но според мен разказите на ... |
|
В очите на гърците направеното от архитекта, от скулптора, от живописеца съвсем не спада към същия вид творчество, както това на поета, на мислителя, на музиканта. Човекът на изкуството е най-напред работник и на него се гледа преди всичко като на занаятчия, ловък в различни ръчни дейности, чието дело по същество се счита за техника. Той не може да очаква уважението на онези, които си служат с думи и звуци. Именно те са интелектуалците на древността и на тях се приписва божественото вдъхновение. Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент ... |
|
Орфей е средство за удържането на маса от мотиви и митове, а не нещо натурално и само по себе си, зад което се крие определена назовима реалност. Той е символ за сплитане на смисли и оператор за свързване на мотиви. Подобно на другите фигури с дълготраен живот в традицията, Орфей е митологически образ, нещо условно и въобразено. Това не пречи той да бъде и изображение на действително съществували личности, които, повдигнати в степен от митологическия образ, може би са му добавили нюанси, почерпени от тяхното действително житие. Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен професор по история на старогръцката ... |
|
Професор Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен преподавател по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател е на Нов български университет. Първоначално в Софийския университет и по-късно в Нов български университет той води най-посещаваните знакови семинари. Публикувал е на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на диалозите на Платон, преводите на "Характери" на Теофраст, "Дафнис и Хлоя" на Лонг, "Животът на Александър Македонски& ... |
|
Настоящото издание представлява сборник с писма на светителя Василий Велики, Архиепископ на Кесария Кападокийска (330 - 379), знаменит църковен просветител, богослов и отец на Църквата. В тях се отразява богатият духовен път на светителя достигнал до висока мъдрост, вдъхновена от Писанието. Те представляват и източник, по който може да се проследи борбата на Църквата с ересите от първите векове на християнството. Някой писма отразяват спорове с еретиците, други съдържат размисли за устройване на подвижническия живот, трети разкриват вътрешни преживявания на свети Василий и поразяват със смела откритост и способност за ... |