Книжката съдържа поучителната история за беден овчар, който получава скъпоценен камък. Човешката алчност му го отнема, но накрая справедливостта възтържествува. Илюстрациите са дело на Александър Поплилов. Книгата е част от поредицата Любими детски илюстратори на любими детски автори от издателство Скорпио. ... |
|
|
Георги Гешев се ражда през 1919 година в плевенското село Беглеж. Детството и годините, прекарани в бащиния дом, в началното селско училище, го зареждат с толкова силна любов по родината, че тя се настанява завинаги в сърцето му и се превръща в негова най-голяма болка, която оставя ярък отпечатък в цялото му житейско поведение, във всеки написан от ръката му, публикуван или не ред. През 80-те години, преминавайки през много перипетии и страдания, той емигрира и се установява в Австрия, край живописното Боденско езеро. Със себе си отнася единствено свидните спомени за родните места."Там се отдава изцяло на писателския ... |
|
|
Приказка от Франция, адаптация Албена Иванович-Лер. ... |
|
|
"Юнашко камъче" е за всички малки герои, които се случва да паднат и да се ударят, да получат цицини на челата и рани на колената, но никога не се предават. Падат, стават и продължават напред. Може малко да поплачат, това е напълно нормално. Но там, на земята, ги чака едно специално Юнашко камъче, за да им напомни, че природата ни дарява със сила и смелост, в които само трябва да повярваме. А щом повярваме, болката минава. И сме готови за нови приключения! Кристина Орсова е майка на две момчета, любител кулинар, фотограф и автор на блога "В чехлите на мама". В него споделя кулинарни рецепти, съвети за ... |
|
|
"„Петнайсетият камък” е роман с истински камъни в него. По-важни обаче са другите камъни: метафизични, метафорични, реторични, романтични, понякога много лични прозрения, които изграждат една уж съвсем обикновена, направо всекидневна постмодерна история – историята на писател, тръгнал да търси автора на своите романи. Читателят ще, не ще, е обречен да се лута из нея, докато намери своя невидим – петнайсети – камък и застопори значението на текста в положение, удобно за разпластяване и размишляване. Дали историята ще се окаже въглен или диамант, скъпоценен камък или камъче в обувката, постамент или препъникамък зависи ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
|
Купа с камъчета са емоционални документални разкази. Авторката, дългогодишен журналист, ни превежда през страни и събития, среща ни с интересни хора. България, гледана отвън не е същата като тази, която виждаме у дома, казват героите от книгата, тръгнали да търсят себе си по света. Някои от камъчетата са загребани направо от всекидневието, други са огромни като скали - удрят се в голямата политика, а там, искаме или не, сме и всички ние. Трудно е да избираш между мечтите и парите - двете са несъизмерими, внушават разказите от книгата. С парите оцеляваме, с мечтите летим. Но и да имаш велики идеи и безброй мечти, без пари ... |
|
|
Петър и латвийското момиче Агнесе си припомнят в писма петте дни щастие, което не е било възможно да продължи в реалността. На раздяла Агнесе е подарила на Петър кехлибар, онези камъчета с цвят на огнена луна, недокоснати от нищо, освен от времето. "Подари ги на момичето, когато го срещнеш", казва Агнесе, онова момиче, с което любовта ще бъде възможна. И в живота на Петър наистина се появява момичето, на което може и иска да дари мечти - Анна. Изглежда, че щастието е възможно. Но защо тогава, полагайки камъчетата в дланта ѝ, той поглежда към луната и от душата му няма се отронват думите: "Агнесе, ... |
|
|
Никос Казандзакис посещава Япония и Китай в началото на войната между тях през 30-те. Той идва с отворено съзнание и много въпроси, но се оказва неподготвен както за ужасите и страданието, така и за неподозираните духовни изживявания и прозрения, които източната философия ще му поднесе. "Градината с камъните" е ключ към обяснение на философията на Казандзакис. Първият му опит с романа преди написването на "Алексис Зорбас", този текст носи и елементи на пътепис, исторически разказ и духовно упражнение. Писателят е запечатал духа на времето - не само в Източна Азия, но и в целия свят в навечерието на ... |
|
|
"Мисля, че по-късно никой няма да се интересува от сърдечните излияния на една тринайсетгодишна ученичка."Това изречение е запазено в записките на Ане Франк, които тя води до 1 август 1944 година в скривалището на улица Принзенграхт 263 в Амстердам. Днес дневникът на еврейското момиче е вече част от световната литература, цели поколения след нея са го прочели или ще го прочетат. Клаус Трьогер включва части от този дневник и ги пренася в рамките на днешния ден. Една млада жена на име Ева пристига като туристка в Германия и посещава някогашния концентрационен лагер Берген-Белзен. Обикаля из територията на ... |
|
|
Едно духовно приключение по следите на древен свитък, чиято тайна мъдрост е ключ за бъдещето на човечеството. ... Удивителният духовен роман на Даяна Купър ни носи завладяващо послание. Умиращ тибетски монах предава в ръцете на Маркъс свещен Свитък от времето на Атлантида. Заедно с Джоана и Хелън той се впуска в рисковано приключение, за да преведат ръкописа и да последват неговите напътствия. Тъй като информацията в Свитъка съдържа ключ към изцелението на Земята и човечеството и към връщането на изконната сила на хората, силите на мрака правят всичко възможно да спрат разпространението на информацията от Свитъка. ... |
|
|
В една старинна легенда се казва: "Високо в планините плачат каменните великани. Техните сълзи се втвърдяват и образуват целебния балсам - лекарството срещу всички болести. Рядко някой намира сълзата на великана, но ако я намери, става най-здравият и най-силният..."Силата на целебните камъни е невероятна. Само трябва да ги познаваме и да знаем как да ги използваме. Неслучайно животните попълват силициевия си запас, като ядат мъх и кората на дърветата, които са богати на този елемент. Хора и животни охотно ядат глина. В много страни в Азия и Африка глината се смята за всекидневно лакомство и лекарство. Много ... |
