"Анализите и споровете върху класическия марксизъм обикновено се фокусират около няколко произведения, които формират основното ядро на марксистката концепция ("канона"). Без да пренебрегвам тези съчинения (особено Капиталът), тук вниманието ми е насочено към друг набор от произведения, повечето от които имат ярко публицистичен характер или по-тесни партийно-политически цели. В по-голямата си част те са свързани с конкретни политически събития и отразяват "злобата на деня". В още по-голяма степен това се отнася за кореспонденцията на Маркс и Енгелс помежду им и с други лица. Точно този род ... |
|
|
Манифест на комунистическата партия, Принципи на социализма. Манифест на демокрацията в XIX век, Манифест за Европа."Богатството, което тече в изобилните и умножаващи се източници на производство, се разпределя редовно и йерархично в рамките на населението, поръсва и наторява всички части на националната почва. Трудът заема полагащото му се място до нарастващите богатства, пропорционално на своето участие; лишените и гладни класи се издигат с лекота; пролетариатите стават консуматори и отварят вратите на големите вътрешни пазари, водещи към безспирно нарастващо търсене." Виктор Консидеран, Принципи на социализма. ... |
|
|
XXI век ни изправя пред идейна и политическа дилема: край на историята (по Фукуяма, т.е. да се приеме, че капитализмът е окончателна даденост) или край на предисторията (по Маркс, т.е. да се очаква, че човечеството ще извърши скок от царството на необходимостта в царство на свободата). Авторът предлага троен отговор на този въпрос. Най-напред - чрез анализ на логическата структура на Марксовата теория. След това - исторически, като възпроизвежда аналитично сложната и противоречива научна драма на учението, създадено от Карл Маркс, чрез идейни портрети на ключовите актьори. И най-после - чрез равносметка на научните ... |
|
|
В тази богата колекция известният историк Саймън Монтефиоре отново ни повежда на пътешествие от древни времена до наши дни. С нея той отдава почит към великите писма от световната история и културен живот. Ганди, Наполеон, Екатерина Велика, Фрида Кало, Саладин, Роза Паркс, Ленард Коен, Мандела, Хенри VIII, Оскар Уайлд, Моцарт, Елизабет I и много други - всички те са водели кореспонденция, орисана да остави дълбок отпечатък в човешката памет. Някои от тези писма са лични и сърцераздирателни, други са изпълнени със зли намерения, трети преливат от удивително чувство за хумор. Но независимо дали са любовни признания, ... |
|
|
На всеки преподавател е известно, че най-трудно се пише учебник. Изисква се изключителна подреденост на мисленето, за да не се загубиш в морето от информация, която искаш да предадеш на студентите. Изисква се опитност, за да знаеш как да намериш баланса между класическото знание, новата информация и новите тенденции в научната област, която преподаваш. Изисква се отговорност, за да бъдеш обективен в преподаването и да отговориш на очакванията на аудиторията. Всичко посочено в много по-голяма степен се отнася до знанието за политиката и политическото, защото светът на политическото е свят, в който всеки живее и съпреживява ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Избрано ... „Епохата, която завърши, беше изпълнена с много илюзии. Изданието, което предлагаме на вниманието на читателите, трябва да ни освободи от още една. Свободният човек прави свободен избор. Всеки има право да приеме или не Карл Маркс. Важното е да има предвид действителния Маркс, а не фалшивия му образ – обожествен или сатанизиран. А досегът с автентичното творчество на мислителя от Трир (Париж, Брюксел, Лондон) най-добре разсейва повърхностните представи, опровергава идеологическите етикети, разпада елементарно слепените образи. Прочитът на Маркс може да покаже колко неточни възгледи разпространяват и ... |
|
|
В своите "Икономическо-философски ръкописи (1844)", съставени в Париж, младият Маркс прави първите стъпки в разработването на икономическата теория, която ще кулминира в основното му съчинение - "Капиталът" (1867). Тук той виртуозно съчетава достиженията на британската и френската политическа икономия с критиката на класическата немска философия: читателите ще намерят проникновен анализ както на Адам Смит, така и на Хегел. Основно понятие, разработено от Маркс в Ръкописите, е отчуждението: проблем, който ще стане централен за XX в. - от екзистенциализма до социалната теория - и става изключително ... |
|
|
Философията на духа е естетическа философия. Без естетически усет не може да има богат дух, не може да се разсъждава дори за самата история. Тук трябва да стане очевидно какво всъщност липсва на хората, които не разбират никакви идеи - и чистосърдечно признават, че всичко им е тъмно, когато то е извън таблици и регистри. Чрез това поезията би получила една по-висше достойнство; ще стане това, което е била в началото - учителка на хората; защото вече няма философия, вече няма история - поетическото изкуство само ще надживее всички останали науки и изкуства. В същото време често чуваме, че голямата тълпа би трябвало да ... |
|
|
В книгата са включени произведенията: Отвъд доброто и злото (1886) и Към генеалогията на морала (1887). ... Фридрих Ницше е един от световните мислители, без които не можем да си представим модерната цивилизация. Неговият дух владее не само XIX и XX век, но очевидно ще оплодотворява интелектуалните търсения и на XXI век. Фундаменталното шесттомно събрание на съчиненията на великия философ е под общата редакция и съставителство на д-р Исак Паси, който твърди, че от самото начало на XX век името Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рационалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за национал- ... |
|
|
Човекът и неговите символи дължи съществуването си на един от собствените сънища на Юнг. Великият психолог сънува, че неговият труд се разбира от широката публика, а не само от психиатрите и затова се съгласява да напише и редактира тази забележителна книга... Тук Юнг разглежда богатия свят на несъзнаваното, чийто език според него са символите, постоянно разкриващи се в сънищата. Убеден, че сънищата предлагат практически съвет, изпратен от несъзнаваното до съзнавания Аз, Юнг прозира че себеразбирането води до един пълноценен и продуктивен живот. Така читателят ще получи нови откровения за себе си от тази проникновена ... |
|
|
Печатана за първи път във Франкфурт, 1823 г. Превод от немски и сравнение с древните източници на българската история: Д-р Николай Иванов Колев."Драги читателю, В ръцете си държиш превод на български на извадка от книгата Karl Fritzler (1923) Gemeinsame Abstammung der Bayern und Bulgaren, in Die Herkunft der deutschen Volkstämme, Verlag H. Bauer, Magdeburg, която дава забележителни сведения за произхода на днешните баварци, които са извадка от най-богатата сбирка от предания, събрана от големия баварски историк Авентин (Johann Georg Aventin (Johann Georg Turmair), (4 юли 1477 - 9 януари 1534 г.) през XVI век. ... |
|
|
"Има различни начини за разглеждане на достиженията на видните личности. Всяка една може да бъде видяна в светлината на нейното индивидуално развитие, на историческите събития, оказали влияние върху нея, или на трудноопределимите колективни въздействия, изразявани чрез фразата дух на времето. Вниманието на Юнг е било насочено предимно към големите културни движения - по-специално алхимията, които са компенсирали духа на времето или са били породени от него, както и към творческия дух, въвел пионерски тълкувания в толкова различни сфери, като медицина, психоанализа, ориенталистика, изобразителни изкуства и литература. ... |
