Роджър Федерер е един от най-обаятелните и обичани тенисисти в света, въпреки че рекордите му бяха подобрени от Рафаел Надал и Новак Джокович. В Маестрото Кристофър Клари, дългогодишен спортен журналист на Ню Йорк Таймс, представя възхода на швейцареца от талантливо, но импулсивно момче до символ на елегантност и дълголетие в спорта. Авторът проследява отблизо една забележителна кариера, продължила повече от две десетилетия, като съчетава богати лични впечатления с щателни проучвания и интервюта с партньори и съперници. Тази биография е история за постоянство, усъвършенстване и красота в играта. Тя показва как ... |
|
Странна е съдбата на този роман, който първоначално бил написан на испански през 1956 г, но не намерил очаквания отзвук в литературните среди и сред читателите. Едва след пренаписването му на каталонски и публикуването му през 60-те години на двадесети век бива оценен по достойнство. "Стаята с куклите на сеньор Беарн" съчетава в себе си елементи от романа, а заради постоянно присъстващите разсъждения на автора, се доближава до някои епични форми. Романът притежава изповедността на епистоларната проза, напомня за сагата, доколкото разказва за съдбата на няколко поколения от едно семейство. Езикът на Вилялонга е ... |
|
През последните години един млад български бас триумфално шества в най-големите оперни театри в света. Сравняват го със Самуел Рейми и други големи оперни гласове, но винаги изтъкват и славянската "нотка" в гласа му. Орлин АНАСТАСОВ е само на 28 години, но списъкът с ролите му е впечатляващ: Рамфис от "Аида", Филип ІІ от "Дон Карлос", Базилио от "Севилският бръснар", Ферандо от "Трубадур", басовите партии от "Сомнамбула" и "Норма", "Бохеми", "Риголето", "Пуритани", "Ернани", "Макбет", "Атила", "Симоне Боканегра", "Фауст" и т.н. - все тежки оперни роли, които са по силите на малцина в света. Пял е в Ковънт Гардън - Лондон, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Лондон, 1898 г. Загадъчно зло се спотайва в подземията на Природонаучния музей в очакване да бъде разбудено. В Ню Йорк светският лъв Монтгомъри Гилмор ще спечели ръката на опърничавата Ема Харлоу, ако приеме необичайно предизвикателство. А самият Хърбърт Уелс е въвлечен в космическо нашествие, подозрително напомнящо романа му "Война на световете". Преди пришълците да завладеят Земята, популярният писател ще трябва да използва дарбите си, за да предотврати катастрофата, чиито кълнове се крият в злополучна антарктическа експедиция шестдесет години по-рано. Подпомаган от колоритни персонажи, той прекосява ... |
|
Лондон, 1896 г. Пред прага на XX век поредица изобретения вдъхват вяра, че науката може да постигне всичко, за което хората някога само са мечтали. Сред новите чудеса като електричеството и велосипеда се появява и фирмата "Мъри Пътешествия във времето", сбъдваща копнежа, пробуден година по-рано от писателя Х. Дж. Уелс и неговия роман "Машината на времето". Срещу немалко заплащане всеки има възможността да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини, и с очите си да види решаващата битка между хората и разбунтувалите се автомати. Един от пътниците във времето е Клеър Хагърти, ... |
|
Pendant les dernieres annees, un grand bruit a ete souleve par le nom de Perperikon, se trouvant sur la Peninsule balkanique, au Sud de la Bulgarie, a 20 km a Nord-Est de la ville de Kardjali au sein des Rhodopes Orientales. En 2000, c "etait encore un petit sommet rocheux, couvert par des broussailles epineuses et des ronces. Ici et la, des vestiges de murailles s"erigeaient et il etait possible de voir des tailles profondes dans les roches, laissees par des cultures anciennes disparues. Il y a quelques annees, meme les gens des villages voisins avaient oublie les sentiers qui y menaient. Dans ces conditions, ... |
|
Повечето истории в тази книга са не само съвременни, но се случват докато минаваш наблизо или си спрял за разговор с някой от основните герои. Понякога присъства Бога на случайността, в повечето случаи само се чувства неговата намеса. От тази близост скоро разбираме, че сме свързани с някогашните ченгета и партийни недоносчета, ограбили скоропостижно каквото можеше да се ограби. Приличаме на тях, дори когато ги мразим или протестираме срещу некадърността и животинската им алчност. Имаме не по-малко общо и с човешките същества, изхранващи се от контейнерите с боклук, както и с политиците, които понякога са бизнесмени, ... |
|
"Стоях между три високи дървета, кръстосал сянката си с най-близкото. Сред автомобили, мотори, скейтъри, велосипедисти, бързащи минувачи... Забравих къде отивам. И какво искам. Мълчах, останал без сили. Надявах се, че едва ли някой скоро ще разбере." Из книгата ... |
|
|
|
|
В романа Хаосът в играта на джаги Палми Ранчев експериментира с шизофренните абсурди и екзистенциалните преображения на героите си, чрез които обяснява причините, довели до усещането на българина за продължаваща лъжа и вечна несправедливост."Палми Ранчев е направил най-важното за литературното присъствие на един автор - станал е автентичен, единствен и суверен в една част от съвременната българска литература. Литературата на истината. Никой не пише за света по този начин. Той не пише за аутсайдерите на живота, а за аутсайдера у всеки от нас." Недялко Славов "Палми Ранчев е от авторите, които не ... |
|
Сборник с разкази. ... "Бокс. Някакви се качват на ринга, почват да се "млатят" и побеждава този, който издържа повече на бой. Такава е като че ли масовата представа за този спорт. И като всяка масова представа, тя също е погрешна. Защото боксът – това е талант, техника, усилна работа. Научаваме го от най-новия сборник с разкази на Палми Ранчев - "Боксьори и случайни минувачи". Боксът всъщност се оказва като литературата, защото и тя е талант, техника и усилна работа. Тези две уж несъвместими неща са се съвместили в неговата личност, за да дадат една сплав, която хем е мъжкарска, хем ... |
|
"Особено ми харесва у Ранчев един важен елемент в нравствената нагласа на лирическия му аз. Той като че ли е вътрешно ангажиран да вади от околността си анонимни късове слово и действие на анонимни хора. И същевременно - не за да ги увековечи, искрено или лицемерно – не ги спасява или „възпява”. Той ги съхранява в комплект с тяхната мимоходност, просто за момент сякаш ловко удебелява оригиналната линия на репликата, състоянието или действието, след което отминава нататък. Ценна психологическа автентичност на важен поет." ... |