Какво наистина се случва в жестоката битка между съветското и германското разузнаване през Втората световна война? Шпионската романтика от книгите и филмите няма нищо общо с реалността, убедително показва авторът. Информацията и от най-успешните агенти има цена само ако се използва от висшите щабове. Но дали е било така? Известният руски историк Борис Соколов предлага шокиращи отговори на въпросите: как борбата между съветската разведка и германския Абвер се е отразила на войната на Източния фронт; кой всъщност е бил Щирлиц; бил ли е съветски агент шефът на Гестапо; каква е истината за легендарния разузнавач ... |
|
По следите на Щирлиц и Мюлер. Фигурата на Щирлиц е събирателен образ на различни съветски разузнавачи. Кой от тях е действал в Главното управление на имперската сигурност? Как се е развивала кариерата на основния противник на Щирлиц, началника на Гестапо Хенрих Мюлер? Какви са били взаимоотношенията между отделните ръководители на Третия Райх? Какви са били събитията и историческият фон, когато са работили разузнавачите? Защо се е зародил фашизмът и как фашистките групировки са се борили помежду си за власт? Отговори на тези и други въпроси дава новата творба на известния писател историк Валерий Шамбаров. Книгата е ... |
|
Книгата на известния историк Борис Соколов представя нов поглед върху историята на борбата между съветското и немското разузнаване по време на Втората световна война. Той развенчава романтичният ореол около образите на разузнавачите, възпят в множество художествени произведения в близкото минало. Авторът предлага своите исторически обосновани отговори на въпросите: Как борбата на разузнаването се отразява на хода на битките на съветско-германския фронт? Какво наистина знаят противниците един за друг? Кой шпионира Хитлер и как залавят вражеските разузнавачи? Кой води двойна игра? Какво е вярно и какво не в едни ... |
|
Сергей Костин завършва Московския институт за чужди езици, но въпреки шпионската слава на специалността "Военен преводач" отказва да работи за тайните служби. Днес е популярен журналист и продуцент. В Русия книгата излиза с псевдонима Височин, а в Европа и Америка, където достига невиждани тиражи за руски автор, е издадена с името Пако Арайя, както се нарича главният герой. Успехът е шокиращ. Романът е обявен за бестселър. Критиката е единодушна - Арайя е новият Щирлиц, иконата на руското разузнаване от Втората световна война. И двамата са брилянтен пример за магнетично съчетание между документалното и ... |
|
Из бележника на кореспондента на ТАСС. ... Книгата започва с разказ за легендарния разузнавач Павел Судоплатов, който по поръка на Сталин се среща няколкократно с българския посланик в Москва Иван Стаменов. И тук на сцената се появява и самият Борис III. Развръзката е наистина неочаквана... Сергей Смирнов се среща с най-знаковите фигури на България, като се започне с Ванга, на която гостува единайсет пъти, та чак до Тодор Живков, когото интервюира след свалянето му от власт. Ще узнаем кой е човекът, готвил корейски ръководители, сред които и Ким Ир Сен, да управляват Северна Корея по Сталинов образец; ще научим ... |
|
"Моята книга е посветена на тези, които се вълнуват от въпроса за избора на професия: родители, подрастващи и млади хора със сериозно намерение да намерят повече или по-малко подходяща специалност за себе си - работа, свързана с тяхното призвание, душевна нужда, физически и интелектуални възможности. Препоръчва се и на онези, които все още се съмняват в своите таланти... Всички знаем и отлично разбираме, че професия, специалност, работа, която не отговаря на вътрешните нужди, е просто мъчение за самия човек и тегоба за колегите му и околните. Последствието от грешен, неуспешен избор на професия е вечното търсене на ... |
|
Това издание е първата в света книга по соционично странознание. Едно уникално съвпадение на обстоятелства създаде възможността тя да излезе едновременно на руски и на български език - особено приятно за авторката, изпитваща дълбока симпатия към България още от най-ранна възраст. Концепцията, описана в книгата, се базира върху теорията на Карл Густав Юнг за психологическите типове, разработена в началото на XX век. Тя позволява манталитетът на която и да е страна да бъде представен не като случайно натрупване на отделни факти, а като стройна система, функционираща по ясни закони и правила. Авторите демонстрират ... |