И съдбата му с антропософското общество. ... "Че пътят на Рудолф Щайнер не беше лек, а извънредно труден, не бива да учудва нито един от неговите сериозни ученици. Приемането на антропософията - нека да се замислим върху това - срещна съпротивата на тогавашните членове на Обществото; същото се отнася и за почти всички души, увлечени в антропософското движение, отнася се и за нашите собствени души! Моята книга, следователно, косвено разглежда затрудненията, пред които сме изправени всички ние." Герхард фон Бекерат ... |
|
|
Тринадесет лекции, изнесени в Щутгарт от 03.10 до 15.10.1922 година. Конфликтите между старите и младите накараха младите да се отдръпнат в зони, отдалечени от Дракона. Но младежкото движение ще постигне истинската си цел, само ако намери достъп до Михаиловата сила, която унищожава Дракона. И тогава става ясно, че поколенията имат какво да си кажат, че всяко поколение има какво да даде на другото. Защото в действителност възпитателят, ако е цялостен човек, взема от детето толкова, колкото му е дал. Който не може да научи от детето какви са посланията от духовния свят, той не е в състояние да разкрие пред него тайните на ... |
|
|
Лекции пред членове на Антропософското общество. Книгата Педагогическата практика от гледната точка на духовно-научното човекознание на Рудолф Щайнер представлява лекционен цикъл, на който са присъствали около осемдесет швейцарски учители и учителки, тринадесет педагози от чужбина и петнадесет заинтересовани родители. Изнесен е в Дорнах, Швейцария от 15 до 22 април 1923 г., в импровизираната зала на дърводелната работилница, непосредствено до опожарения три месеца и половина преди това Първи Гьотеанум. Лекциите са един вид продължение на основополагащия цикъл Общото човекознание като основа на педагогиката, Събрани ... |
|
|
Цикъл от шест лекции изнесени в Дорнах от 9 до 17 август 1919 г. След края на Първата световна война, 1914 - 1918 г., Рудолф Щайнер за пръв път има възможност да пътува до Германия, където в Щутгарт говори пред фабрични работници за троичния социален организъм. По същото време изнася други дванадесет лекции върху педагогиката, Духовно-научно разглеждане на социалните и педагогическите въпроси, Събрани съчинения 192. Същата тема той обсъжда и в предлаганите шест лекции. Веднага след това Рудолф Щайнер се завръща в Щутгарт и от 21 август 1919 г. изнася лекционния цикъл Общото човекознание като основа на педагогиката, ... |
|
|
Като методи на духовно-научното изследване. Седем подбрани лекции, изнесени в Дорнах и Базел между 3 октомври и 27 декември 1914 г."Скъпи мои приятели! Не очаквайте, че в тези четири лекции ще мога да дам един вид заместител на това, което беше предвидено в Мюнхен. Но тук ще се опитам да очертая поне малка част от съдържанието на мюнхенските лекции. Точно най-важното и най-същественото, което трябваше да бъде казано в Мюнхен, следва да бъде запазено, докато отново не заживеем в не толкова бурни времена. Наистина мога да бъда само удивен, че тук или там някой би могъл да повярва, че сериозните усилия, които трябва да ... |
|
|
Събраните в настоящото издание текстове от Рудолф Щайнер принадлежат към учебния материал на създаденото от него Езотерично училище между годините 1904 и 1914 г. Те представляват допълнение към тома За историята и същността на първия отдел на Езотеричното училище 1904 - 1914 г., който съдържа всички запазени документи - писма, циркулярни писма, документи и речи, доколкото те са във връзка с изграждането и ръководството на първия отдел на тристепенно ръководено училище. Текстът на упражненията и мантрите в настоящото издание са дадени писмено от самия Рудолф Щайнер. Докато лекциите в част четвърта и пета, с едно ... |
|
|
"Чрез обикновената история човек може да се запознае само с една малка част от това, което човечеството е преживяло в миналите времена. Историческите документи хвърлят светлина само върху няколко хилядолетия. А също и това, което науката за старите култури, палеонтологията, археологията и геологията могат да ни научат, е съвсем ограничено. И към тази ограниченост се прибавя също и несигурността на всичко, което е изградено върху външни свидетелства. Нека само помислим, как се изменя картината на нещо, намиращо се недалеч назад в миналото, или картината на един народ, когато са намерени нови исторически документи. ... |
|
|
Предлаганите десет авто-реферата заемат особено място в произведенията на Рудолф Щайнер. Те възпроизвеждат в концентрирана форма съдържанието на лекционния цикъл, обявен на френски език като La Philosophie, Kosmologie et la Religion, comme parties de l'Anthroposophie и изнесен от него по време на Френския семинар от 6. до 15. Септември 1922 в Гьотеанума, Дорнах. ... |
|
|
Тези лекции, изнесени от Рудолф Щайнер точно преди началото на Първата световна война пред членовете на Антропософското общество, са известни още като Виенският цикъл. Тук той описва панорамната реалност на духовните светове, в които човек навлиза след смъртта. Говори за радостите и страданията, изживявани в тези светове от хората с различни характери, за образа на идеалния човек, изживяван от душите, за мировия среднощен час, за по-дълбоките причини зад такива явления като материализъм и престъпност, за процеса водещ към ново раждане в света на сетивата, и защо е трябвало да загубим прякото възприемане на духовните ... |
|
|
"Предстои ни един важен цикъл от лекции, и следва предварително да отбележим, че този цикъл от лекции ще може да бъде изнесен едва сега, след като години наред сме работили в полето на антропософията. И веднага ще добавим, че великите идеи, на които ще се посветим през следващите дни, изкискват в известно отношение онова настроение, което можахме да получим при двете представления, изнесени през последните дни. Тези представления трябваше да ни въведат в онова настроение, в онова състояние на чувствата, което е необходимо, за да може това, което трябва да застане пред нас в областта на антропософията, да бъде ... |
|
|
"Това, което трябва да се спасява днес, е самата Мистерия на Голгота. И като подготовка за постигането на тази цел може да ни послужи само едно: Мистерията на Голгота отново да изгрее в светлината на човешките имагинации. Защото тя не може да изгрее в светлината на интелекта. Интелектът може само да я заличи. Интелектът, разчитайки на филологическата ловкост, може само да я прогони от света, или по силата на тираничния авторитет на йезуитизма да я консервира за онези, които копнеят не за истината, а за един удобен живот. Но за онези, които копнеят за истината, за тях е отворен пътят към имагинациите, т.е. пътят към ... |
|
|
"Въпросите на дълбокия смисъл на живота и човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: Само веднъж ли живеем, или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което не може да бъде мисловно обосновано." Из книгата Том 4 от поредицата Езотерично ... |
