Четвърто издание. ... "...Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката. Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите." Петър Величков, критик "...За първи път в нашата литература се отваря дума за сляпата и яростна българска черта след 1912 г., която се е стоварила върху главите на турци и помаци, виновни и невинни. Тук тях е употребила думата "оттурчване" - толкова разложка, толкова нейна и толкова точна, че сега на стари години не смея да я използвам, защото имам чувството, че ще ... |
|
"Обичам текстовете на Бойка Асиова, нейният начин на осмисляне на видимото и невидимо битие человеческо, свежото словесно дихание на родния ѝ край. Обичам ги и ѝ завиждам - неведнъж съм ѝ го казвал - за онези нейни пърхащи сто врабчета на чистия и сладостен спомен за планински люде, естествени и първични, с естествените им и първични страсти, със странната им лексика, уж с груби помисли и действия, а дълбоко в душите си докоснати от ангелско крило. Завиждам ѝ, че знае онези забравени думи, които като полъх от Красивата котловина, полегнала в прегръдките на три планини, освежават застоялия ... |
|
Бойка Асиова, автор на книги с публицистика, документалистика, проза. Между тях са сборниците с разкази "Мъжко можене", "Лудовица", "Рецепта за камбана"(Годишна награда на СБП за есеистика) и романите "Яловата вдовица" (Национална награда "Н. Хайтов", номинация за наградата "Хеликон", преведен на немски и турски език) и "Вълчицата излиза привечер". "Запеските. Дух и материя" с приз за принос в запазване на фолклора. Автор на публицистично-документални филми на БНТ ("Жалба по Гоце", "Между люлката и гроба", "Курбан за ... |
|
"Дълбинето на етнокултурата ни все още крие чудеса. Чудо са запеските на Разлог, чудо е, че Бойка Асиова е овладяла тази древност." Проф. д-р Георг Краев Бойка Асиова е родена в Разлог на 16 декември 1945 г. Инженер-химик по образование, с малко практика в управление на индустриалното производство, повече от 30 години тя е журналист. Работи в няколко национални всекидневника. Печата в литературни и други издания. Автор е на 11 книги. Между тях са сборниците с разкази "Сребърна пара", "Мир вам, сто врабчета", "Мъжко можене". Романът ѝ "Яловата вдовица" получи ... |
|
"Обичам книги като новата на Бойка Асиова "Лудовица". Уж е само сборник с разкази, но е много повече - книга за всичко, от онези, рядко срещаните, които не се интересуват от жанровете и са белег на зенита на писателския талант. Тези разкази са като угнили круши - когато крушата е най-сладка. Като изделието на медникар са - дълъг труд с леко търпеливо почукване на длетото. Вътре има хора от различни времена, които са толкова пълнокръвни, че можеш да ги пипнеш. И такъв хубав език, че изведнъж разбираш - гласът на Бойка Асиова не е само нейният авторски глас, а идва от много дълбоко. Или, ако цитираме от ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Саймън Лач, адвокат в провинциално градче във Вирджиния, едва смогва да плаща сметките си, има дългове от хазарт и бракът му се разпада. Един ден в кантората му влиза Елинор Барнет, възрастна вдовица, която иска да ѝ се изготви ново завещание. Оказва се, че след смъртта на съпруга ѝ тя разполага с огромно състояние, за което никой не подозира. След като успява да спечели най-богатата клиентка в кариерата си, Саймън се стреми да опази тайната за наследството ѝ от всички. Но планът му се проваля. Когато след автомобилна катастрофа Елинор е приета в болница, Саймън открива, че нищо не е такова, каквото ... |
|
Любящ съпруг или жесток убиец? Тя трябваше да знае... Всички сме го виждали - мъжа-чудовище от първите страници на вестниците. Но коя е жената, която го прегръща през раменете на стълбите към съдебната зала, тази, която застава зад него въпреки всичко? Животът на Джейн Тейлър е блажено обикновен. Хубава къща, чудесен съпруг. Глен е всичко, което тя някога е искала - нейният идеален мъж. Но един ден нещо се случва и идилията свършва. Съпругът ѝ е обвинен в ужасяващо престъпление и се превръща в изверга от новините. През годините Джейн не е коментирала престъплението, в което е бил заподозрян Глен. Тя е била ... |
|
Линдзи Дънкан се тревожи, че кариерата ѝ в ЦРУ може да е приключила. След като се сближава с друг агент при последната си задача тя е изпратена в безсрочен отпуск. Но когато бивш колега, вече директор на руския отдел, я вика за вътрешно разследване, тя решава, че това е последният ѝ шанс да се докаже. Линдзи е била отговорник в централата в Москва, сравнявана с детектор на лъжата и вербувала някои от най-важните руски държавни служители. Но сега трима руски сътрудници са разобличени, включително един от нейните, и в ЦРУ са убедени, че в отдела има къртица. С годините работа зад гърба си и животи, висящи на ... |
|
Сюжетът на историята е базиран на случка преживяна от самата нея. Вдовицата на Времето - едно пътешествие за времето отвън и това вътре в нас... Книгата описва един свят, в който времето е точно отмерено с големи часовници, любовта е планирана: "Един свят, в който всеки знае колко време живот му остава, което реално погледнато може да е плюс, защото ако ти знаеш колко време имаш, може така да си създадеш живота, че да вземеш максимално от всичко", казва Даян и разкрива, че тази идея се оказва стресираща за повечето хора с които я споделя. "Докато пишех книгата се опитах да засегна много от нещата които ... |
|
Пролетта на 1901 г. Платон Чечел, бивш следовател в полицията, е приел за себе си да се скита като доброволен изгнаник. Но към него се обръщат видни личности, които искат да проведе дискретно разследване по техен проблем. Чечел е ангажиран да спаси живота на милионера фон Шлесер от младата му съпруга. За нея вече се говори, че е черна вдовица. Обаче Шлесер умира и започва серия хладнокръвни убийства. Изгнаникът е принуден да разплете кълбото и да разбере кой е виновен. Книгата е част от поредицата "Криминални мистерии" от Андрий Кокотюха. ... |
|
Той можеше да вижда насън като наяве. Затваряше очи, спомняше си миналото и виждаше бъдещето. Можеше "да влезе" във всеки човек, можеше да го "изтрие" и да вкара в тялото му друг, който да изпълнява безпрекословно неговите заповеди. Можеше да подчини всеки човек или животно и да го превърне в своя марионетка. Научи се да излиза от тялото си и да се вселява в съзнанието на друг. Но не го правеше. Петдесет години живя с товара на Силата като обикновен човек и не пожела да се ожени за Вдовицата на Бога. А тя му се предлагаше с цялата си прелест и зловещина. Но пред нея Пантелей Пантев предпочете Поезията. ... |
|
Почукването се повторило три пъти. Госпожа Гейдж скокнала от леглото колкото могла по-бързо и се приближила до прозореца. Там, за нейна най-голяма изненада, кацнал на перваза, стоял един огромен папагал. Дъждът бил спрял, нощта била ясна и лунна. Отначало тя много се изплашила, но скоро разпознала сивия папагал Джеймс и страшно се зарадвала, че е успял да се спаси от огъня. ... |