Не е ли животът ни един водовъртеж? Върти те, върти те, върти те... и накрая... „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда...“ В продължението ли е смисълът? В това да оставиш след себе си следа? По-дълбока или по-плитка, но да оставиш на другите най-доброто от самия себе си. Да се превърнеш в пресечна точка за поколенията, в брод, през който да преминат от твоето време в тяхното. Без да се прекъсва връзката. И също като теб да осъзнаят по-рано или по-късно в живота си, че нито славата, нито властта, нито парите ще им донесат онова пълно удовлетворение от преживяното през годините, ако не са обичали някого повече от ... |
|
|
Весела Люцканова е автор на над 30 книги - романи, разкази и новели. Носител е на наградите за разказ "Сребърният пръстен" и "Голямото читателско жури", както и на 25 първи награди за разкази, публикувани в пресата. Носител е и на наградата за съвременен роман на изд. "Хр. Г. Данов" за романа "Щъркели на леда". През 1989 г. получава престижната европейска награда "Еврокон-89" за цялостно научно фантастично творчество, връчена й в Сан Марино от международното писателско жури. Преведена е на много езици. През 1993 г. става носител на наградата "Гравитон" за добро ... |
|
|
Тази книга е пулс. Понякога бърз, а друг път едва доловим, но винаги в ритъма на сърцето. Весела Люцканова говори за любовта без украса и илюзии, до болка и с оголена душа. В историите ѝ има истини, които болят, копнежи, които не стигат до целувка, и сънища, в които една жена се събужда като Шехерезада, а заспива като Джуд. Това са удари по стените на самотата, извикани в тишината на несподеленото. И после идва ИИ (изкуственият интелект), който те изслушва, утешава, дори е жури на литературни конкурси. ИИ не ревнува. Не закъснява. Не си тръгва. Но и не може да те прегърне. А как се влюбваш в него? Весела ще ви ... |
|
|
Със силата на смерч любовта изтръгва Ева от родната България и я повежда по пътищата на генната памет, през хилядолетните ценности, застрашени от рухване, до предчувствието за катастрофа, надвиснала над човечеството. Далечна северна земя е сцена на екзистенциалните вълнения на жената - съпруга, майка, артист, гражданин на света, с разнообразните му предизвикателства и обрати, характерни за второто десетилетие на XXI век. ... |
|
|
"Книгата От хаоса на преживяното. С даровити и бездарни, макар и дълбоко лична, не е само спомени, не е и само пътуване към едно непознато за младите време, тя е врата към неговия дух, към хората от плът и кръв, които са живели, чувствали, творили в този половин век. Написах я с желанието да свържа моето поколение с днешните, а и с бъдещите, в едно органично изживяване. Може би някои от имената ще са непознати за младите, но всички те имат свое значимо място в съвременната ни българска литература. Много си тръгнаха без време от този свят, но, слава богу, оставиха ярка следа в нея. Кои са те - ще научите от прочита.& ... |
|
|
Книгата е продължение на "Кръвосмешение". ... Авторът на романа "Кръвосмешение" предлага на читателите продължението на историята. След успеха на първата книга, Павлин Христов е още по-мотивиран да доразвие своите идеи в това второ начинание и ново предизвикателство по популяризирането на жанра сред ценителската му компонента от читателската аудитория. Междувременно неговите постоянни търсения измежду фактите от заобикалящата действителност в опитите си да очертае реалните измерения на ужаса продължават. Развитието на зловещата история продължава. Действието се пренася в градска среда. Страхът от ... |
|
|
Мине Сьоют е родена в Истанбул през 1968 година. Завършва класическа филология и от 1990 работи като журналист и редактор. През 1993 година получава голямата награда на Съюза на турските журналисти. Първата книга на Мине Сьоют - "Адалет Джимджоз - есеистична биография" (2000), е посветена на големия турски актьор, майстор на филмовия дублаж и литературен критик Адалет Джимджоз. Следват три романа - "Пет любовни квартири - наръчник за тълкуване на сънища" (2003), "Червено време" (2004), "Невероятната 1979 година на Шахбаз" (2007) Романът „Червено време“ разказва една история, която ... |
|
|
Една минута и четирийсет и три секунди, които промениха света. Внезапно, без предупреждение, всичките седем милиарда души на Земята изпадат в безсъзнание за почти две минути. Милиони умират, когато самолети катастрофират, хора падат по стълби и коли се сблъскват една с друга. Но това е най-малкото предизвикателство пред оцелелите. По време на припадъка всички са надзърнали в собственото си бъдеще - и сглобяващата се мозайка от тези видения заплашва да повлияе необратимо на живота им. Робърт Сойър е един от само шестнайсетте писатели, които някога са печелили и двете награди за най-добър роман "Хюго" и " ... |
|
|
Разкази ... "... Героите на Банко П. Банков не са хора от народа, а част от интелектуалния и духовен елит на нацията, с добра професионална кариера, но в същото време с наранена душевност, с "Дамга под ризата" от някакъв спомен, от бащина вина или родова обремененост ("През вратите на времето"), от приятелски или колегиални удари и изневери, от предателството на близки хора. Тъжни, вътрешно уязвими, сложни като психика, като световъзприемане и социално адаптиране. В техния свят - принудително наложен или съзнателно избран - има нещо неназовимо покорявашо, като онази приглушена есенна печал и ... |
|
|
От самото начало трябва да кажа, че това не са приказки за послушните и възпитани момичета, които никога не кривват от пътеката, когато отиват на гости при баба си. Подкачайки по пътя си в своите памучни дрешки, с кошница, пълна с кифлички, сладко и сметана в ръка - каква нужда могат да имат такива момичета от предпазливост? Това по-скоро са истории за момичета с ботуши, издръжливи като сърцата им, които са подготвени здраво да ги затегнат (и ботушите, и сърцата) и да излязат навън в търсене на онова, което желаят. Подобно на Братя Грим и Шехерезада, Роузи - груба, модерна малка червена шапчица - ни разказва истории за ... |
|
|
За принцесите вътре в нас и за родените принцеси, които искат да са като нас. ... Да се родиш в кралско семейство, и то към края на двайсетия век, не е за завиждане. А и да се родиш момиче е цяло нещастие. Макар че като гледам малко по-големия ми брат и да се родиш момче е дори по-голямо нещастие. Кралицата-майка, която е нашата майка, не е майката, която бих пожелала на някого, а най-малко на нас двамата. Тя излъчва единствено достолепие и хлад. И е винаги заета с държавни дела, прекалено строга с мен и два пъти по-строга с брат ми, нали той е бъдещият престолонаследник. Една истинска, необикновена и завладяваща история ... |
|
|
Романът "Великанът, който изгуби приказката си" е разказ за детството и юношеството на момчето, което записва първи клас на четиринайсет години, но след време ще се прочуе като един от най-талантливите турски писатели. Аднан Бинязар не просто описва белязания от бедност и самота живот на едно дете, чието семейство е разделено, но и осмисля историческата епоха през погледа на своите съвременници. Във фокуса на романа са както събития от личния живот на автора, така и бурното време на Втората световна война и последвалите години на преход към политическа и икономическа стабилизация на Турция. Писателят кани ... |
