Човекът - мярка на всички неща. ... Книга първа "Градеж", от тритомното изследване "Изоставени от боговете", се отличава с много добри качества на идеи и сложни разработки. Трите книги предлагат изследване на проф. Мутафов - опит за теория на европейската цивилизация, което не е правено никъде. ... |
|
|
"При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен? Във слънцето ти хляба свети и озарява моя ден. По-ведър от планински вятър, от глътка изворна вода - с безмълвието на житата вървя към срещата с дъжда. Не бързам - всекиго да чуя и всеки да ме разбере. За песен сбирам прости думи - тъй както здравец се бере. Наесен - винаги последен - като най-есенния клон: от сладки плодове приведен, ти правя мълчалив поклон." Из книгата, 1966 ... |
|
|
"Най-далечното, рисковано, опасно и славно човешко пътешествие ще бъде не към Златното руно, към Острова на блажените, към Златния век, към Новия свят, а към победата над Смъртта, зашеметяващата обиколка, която ще свърже раждането и умирането във вечен живот, към перихорезата, в която бог става човек, за да може човекът да стане бог." Тончо Жечев, „Митът за Одисей""Има личности, които стават изразители на обществени и културни потребности, тенденции и очаквания… Една от тези личности е Тончо Жечев. Той може да се каже, че е човекът граница на българската култура."Това са част от уводните думи на ... |
|
|
Георги Парцалев е всенароден любимец. За 32 сезона в Сатиричния театър изиграва 40 роли. Но не получава театрална награда. Нито една! Актьорът се снима в над 17 игрални филма. И отново не получава награда в България. Нито една! "Заслужил артист" става, чак когато е на 44. За "народен артист" чака цели 14 години. През последните 7 години от живота му режисьорите го забравят. Защо към този изключителен самороден талант има по-особено отношение и той често е пренебрегван? Отговора на въпросите ще намерите в тази книга. Във "Всенародният любимец" ще откриете рядко показвани снимки на актьора, а ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Към книжката има CD с песнички. ... "Я да видя кой тук не спи да го нагълтам, хи-хи-хи! Торбалан идва! Хей, ти! Детето казвай да се скри! Чакай! ей ги де! Дядо да го изяде! У! Чакай! Я! Ей го де! Дядо да го изяде!" ... |
|
|
Енчо Енев е добре познат на широката българска публика публицист с остро, често пъти и жлъчно перо. Той е автор на стотици публикации, които отразяват актуални обществени проблеми и винаги държи будно перото си, когато става дума за подмолните опити на соросоидите да атакуват българската национална идентичност, да правят подли опити за подмяна на естетическите критерии и най-вече да манипулират съзнанието на наивното българско общество. Книгата прилича на словесна бомба. Четейки отделните статии, есета, филипики, антрефилета, наситени с благороден патос и с тънък усет за социално политическите трансформации в обществото ... |
|
|
Моментни снимки на мъгливия свят."Ако в предишната си книга Сянката на петнистия кон Енчо Господинов сякаш беше по-сантиментално разтопен, повествувайки за любимите му Йордан Йовков и Уилям Фокнър, Ивайло Петров и Джером Селинджър, Йордан Радичков, Джон Стайнбек и Джон Ъпдайк, мечтаейки, че духовната възвишена аура на тяхното творчество може да облагороди суровата и цинична днешна действителност, то в книгата В кривото огледало на илюзиите авторът сякаш става малко по-скептичен, а даже на места и песимистичен. Изглежда най-вече го отчайва демагогията на съвременните медии, макар самият той да е част от ... |
|
|
Ерминията на Йоанис Константину от 1831 г. е най-ранният запазен превод на съчинение за живописта от гръцки на български език. Във всяка част на изданието авторът очертава основния контекст на проблема за съществуването на подобен тип ръкописи - исторически сведения за наръчниците по живопис и появата на ерминиите, ситуирайки ги същевременно в цялостната културна история на Европа. При представянето на ръкописа проф. д.н. Емануел Мутафов се придържа към най-съвременната методология на палеографско и кодикологическо описание на ръкописен текст. Стъпвайки върху постигнатото в тази област, авторът прави достъпен един много ... |
|
|
Второ издание. ... Манастирът "Хòра" в Истанбул съхранява едни от най-добрите образци на византийските мозайки - все още, до днес. Сградата - изключителен паметник на средновековната византийска архитектура; вътрешната украса - забележителен артефакт от периода на Палеолозите. След падането на Константинопол той е превърнат в храм, посветен на исляма, затова днес е познат с името "Карие джами" (Kariye Camii). След Втората световна война сградата е реставрирана и оттогава функционира като музей. Съхранените стенописи и мозайки по стените и купола на католикона - изпълнени във високия стил на това ... |
|
|
Културен контекст, интертекстуалност и интервизуалност. Това изследване се занимава с четири основни проблема - с логоса в неговата цялост, т.е. отвъд елементарната връзка между образ и надпис, и връзката му с адресата и средата и от гледна точка на модерните понятия за интервизуалността и интертекстуалността. С новата митрополия ("Св. Стефан") на Несебър и нейния художествен кръг като пример за високо изкуство по българските земи в края на XVI и XVII в., вписани в широк балкански контекст и с културната история на Несебър през османския период, прибавяйки нови непубликувани надписи и извори, които да спомогнат ... |
|
|
"Широкият спектър от теми и проблеми в изследването, фокусирани в рамката Религия - идентичност в османската документация, не предполага изведени обобщения в хронологичен порядък в съответствие с историографската тадиция. С оглед на твърде разнородния характер на разгледаните въпроси - от специфично палеографски, правен и религиозен до ономастичен, както и на спецификата на приложената методика на изследване - предпочетох по-различен подход. Основните констатации и изводи, както и типологията на изворите и историографския преглед са представени във всяка глава. И все пак една от пресечните точки на всички тези ... |
|
|
Началото на XIII век е време на сътресения, на разпадащи се империи и възраждащи се народи. Сред вихрушката на Балканите се изправя един изгнаник - Йоан Асен II, син на Асеневия род, внук на царе, устремен към възмездие и възход. Той се завръща, за да възстанови блясъка на българската корона, да укрепи държавата и да я установи като политически и духовен център на Балканите. От изгнанието до коронясването му като цар на българите, от битката при Клокотница до превръщането на Търново в духовна столица на православието - историческа достоверност, но и дълбоко човешки портрет на епоха, в която владетелят на Второто ... |
