"И пак: "ето ме мене и децата, които Бог ми даде". А понеже децата са участници в плът и кръв, то и той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. Защото, наистина, не от ангели приема естество,а от потомството Авраамово приема; затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. Защото в това, що сам претърпя, като биде изкушен, може и на ... |
|
|
"Развявай байрак ти, Мануш войводо, развявай байрак из Струмишко поле. Твоите сестри все бело перат, все бело перат, а пак черно носят... А пак черно носят, нази жалеят..." Народна песен "Тази книга разказва за македонската участ на българската съдба. Автентичната история на едно струмишко село от 1878 до 1944 година ни дава представа за цялата картина на отродяването и терора и засяда като кост в гърлото. Защото такива села е имало със стотици. Живият, напрегнат и рядко красив език на автора превръща книгата в роман. А поменика на жертвите - в реквием. Един документ за миналото ни със силата на бомба.& ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Наложи се да се върна доста назад във великата история на българите. В търсене на истината, се сблъсках и видях как "сведенията в древните източници са оплескани с лъжи като воняща кал". Направо се озовах във вонящо историческо тресавище. Тръгвайки през това воняло историческо тресавище, търсейки опорни точки на исторически истини, се придвижвах, вървях, за да се добера до наши дни. Озовавайки се в нашето съвремие, останах изненадан с каква измислена и преиначена история живеем. Преиначена история, с всичките ѝ отражения върху самочувствието на българите, общественото съзнание и ... |
|
|
Източнорумелийският период в живота на поета (1880 - 1885) означава един висок момент в неговото творчество. В Пловдив Вазовата богато надарена и многостранна природа се развива по неподозиран начин. От това време датират някои най-добри негови произведения, преди всичко стихотворната сбирка "Поля и гори", гдето под надслова "Епопея на забравените" са възпети редица духовни и революционни вождове на народа. Дадените тук характеристики са недостижими като превъзходен и сбит рисунък. Езикът се отличава с висок патос, който напомня най-добрите работи на Юго. Между 1880 и 1885 г. Вазов написва и ... |
|
|
Номиниран за Конкурса за исторически роман - 2017. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "И защо този роман се казва "Църна месечина"? Не можеше ли просто да се казва "Червена луна"... Можеше, но авторът Кирил Пецев има щастливата съдба да се е родил в Петрич и поне 40 години да е живял в Благоевград, някогашна Горна Джумая. И както много хора, населявали това пространство по течението на Струма, да е бил в плен на митологията за борбите на българите от Македония. И за техните герои, предатели, убийци и жертви. Всичко това в ... |
|
|
"Подчинявайки се на дълга си към пролятата кръв на моите деди, към неизброимите страдания на поколения българи от моята Македония, аз не мога да бъда равнодушен към каквато и да е несправедливост и изречена лъжа, политическа интрига, подло предателство... Предложените в тази книга текстове са мои публикации във Фейсбук, с които съм реагирал на актуални събития, писал съм за исторически личности, давал съм отпор на антибългарски агресии, особено когато участниците са били представяни като политически, научни, обществени и журналистически авторитети... Преживели своя кратък живот във фейсбук-пространството, включени в ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
„Голгота” е многопластово произведение, в което се преплитат няколко основни сюжетни линии, свързани помежду си с обща проблематика от философски, морален и естетически характер. Романът на Чингиз Айтматов представя хаоса и дисхармонията в човешките отношения, тъмната и светлата страна на живота, но е и израз на тревогата на автора за отнетата вяра в нравствената чистота и идеалите. Айтматов разглежда противоречивостта на човешката природата и задава много теми за размисъл като една от тях е за личната Голгота и корените на злото. В романа, който напомня на притча, са преплетени три основни сюжетни линии. Първата - ... |
|
|
Това е втората част на книгата "Аденовирусът - самоубиец". ... |
|
|
Мария Цакова е родена в Банско, от 1989 година живее в САЩ. Завършила е българска филология, има и две американски магистратури. В България е работила в Музейния комплекс в Банско и в Благоевград като редактор в "Енциклопедия Пирински край". Първото ѝ работно място в САЩ е в редакцията на в. "Македонска трибуна" - издание на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада. От двадесет години е преподавател по английски език, професор е в Ivy Tech Community College в гр. Форт Уейн, щата Индиана. Мария Цакова пише стиховете си на английски език. Приобщаването ѝ към модерната и ... |
|
|
Най-експлозивният роман на Ванденберг! ... Сензационен ватикански трилър за мръсната търговия с органи и за най-голямото табу на Църквата... След успешна трансплантация на орган пациентът ненадейно умира. Първото съмнение е за лекарска грешка, ала професор Гропиус, извършил операцията, е сигурен в себе си. Търсейки отчаяно истината, той стига до извода за убийство, но и сам попада в смъртна опасност. Неговият криминален усет и обърканите му чувства го хвърлят в ръцете на две жени. И двете явно крият тайни, но едната го насочва към решението на случая, а именно: допирните точки на органовата мафия и Ватикана имат три ... |
|
|
Иван Богданов (1910 - 1992 г.) е виден изследовател на българската литература, архиист, библиограф, автор на около 70 книги. Започва да публикува в литературния печат през 1933 г., а през 1940 г. издава първата си книга, посветена на Илия Блъсков. През периода 1946 - 1960 г. е изолиран от текущия литературен живот. По това време не се отчайва, а работи активно върху голям брой свои проекти, които виждат бял свят по-късно. Автор е на енциклопедични и справочни издания, превърнали се в еталони. Сред тях - "Речник на българските псевдоними", "Българска литературна периодика", "Енциклопедичен речник ... |
|
|
"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си. Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем." Из книгата "Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, ... |
