Като съединява сухата спекулативна мистика на Дионисий Ареопагит с живите етически духовни изисквания на съзерцателната аскетика, преп. Максим създава най-живия тип византийска мистика, който се повтаря в трудовете на много от следващите аскети. Той станал в собствен смисъл творец на византийската мистика. Книгата на С. Епифанович е първото систематично изследване върху творчеството на преп. Максим Изповедник. Съвременните богослови и философи, които проучват личността и творчеството на светеца винаги се позовават този руски учен. Авторът анализира не само мястото на преп. Максим в културната история на Византия, но ... |
|
|
Ако има автор, с когото да могат да бъдат обхванати на високо ниво всички обеми на доминиращия философски стил във Византия, ако желаем да навлезем в този стил през делото на един единствен философ, то неговото име без никакво съмнение е Максим Изповедник. Във всяко отношение - в съдържателна, структурна и методологическа перспектива - той следва да бъде гледан като бащата на византийската философия и на византийското богомислие изобщо, така че неговото значение за Изтока е сравнимо само със значимостта на Августин за западната култура. Проф. дфн Георги Каприев (Бургас, 1960) e преподавател в Катедрата по история на ... |
|
|
Томът включва произведения на Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов, Св. Григорий Нисийски, Св. Дионисий Ареопагит, Еп. Йоан Скитополски, Преп. Максим Изповедник."Не на всекиго... не на всекиго е дадено да разсъждава за Бога. Това не е нещо, което се придобива лесно, и не от пълзящите по земята. Ще добавя също - не по всяко време, не пред всеки и не за всичко, а трябва да се знае кога, пред кого и колко. Не на всекиго, защото на това са способни хора, изпитали себе си и напреднали в умозрението, които са пречистили (или пречистват) душата и тялото си. За нечистия не е дори безопасно да влезе в досег с Чистия, ... |
|
|
"Тази книга е трети сборник с избрани мои статии - след "Byzantica minora" (София: ЛИК 2000) и "Византийски етюди" (София: Комунитас 2014). "Miscellanea" все пак се различава от другите два. Да, и тук повечето текстове тематизират византийската философия и направилата я възможна култура. Във втората част си позволявам обаче да представя изследвания по теми извън византийската мисловна традиция - от Парменид до Бекет. Третият дял е директно включване в съвременния дебат за характера на философията, нейния смисъл и нейното осъществяване. Текстовете - с едно изключение, от 1991 г. - са ... |
|
|
Книгата обобщава над тридесетгодишна изследователска работа на проф. дфн Георги Каприев в областта на византийската философия. По структура тя следва лекционния му курс, представян в СУ Св. Климент Охридски от 1999 г. (според справочниците, първи в света с постоянно място в академичен учебен план). Тема на книгата са контекстът и основните теми на собствено византийската философия: онова мощно течение сред различните философски програми във византийската култура, което разгръща най-категорично темите, различаващи византийското философстване от латинските модели. Сред тях са акцентът върху битието като динамична мрежа, ... |
|
|
Велика събота. Слизането на благодатният огън. Книгата разглежда определянето на датите на празниците и Великден през историята. ... |
|
|
"Всяко неизменно нещо е по-висше от променливите. Но онова, което се познава със сигурност, е неизменно, защото е истинно по необходимост. Нашият ум обаче е променлив. Следва, че това, чрез което познаваме е висше от нашите умове. Но онова, което е над нашите умове не е нищо друго освен Бог и вечната истина. Следователно това, чрез което е налице познанието, е божествената истина и извечното основание." Бонавентура Средновековните философи включени в изданието са: Боеций; Максим Изповедник; Фотий; Константинополски; Анселм Кентърбърийски; Анселм Хавелбергски; Робърт Гросетест; Бонавентура; Тома От ... |
|
|
Проф. Георги Каприев (Бургас, 1960) е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Кьолн и Париж с подкрепата на фондациите DAAD, Александър фон Хумолт, Андрю Мелън. Преподавател по история на философията в СУ. Президент на комисията „Византийска философия“ на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Член на Американското семиотично общество. Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна ... |
|
|
Книгата на известния гръцки богослов Г. Мандзаридис, озаглавена "Паламика" обхваща трудове, посветени на личността и учението на Св. Григорий Палама. Първата глава е посветена на самата личност на църковния учител, наричан "светилник на Православието" заради важността и значението на неговото дело и учение. Втората глава изяснява учението на св. Григорий Палама за божествените енергии, а третата детайлно анализира отношенията между понятията "Бог" и "история" в мисълта на светеца. Св. Григорий Палама, като се основава на позициите на големите отци на Църквата, привнася към словото ... |
|
|
Съставител: доц. д-р Свилен Тутеков. ... "Сборникът Църквата и идеологиите е плод от работата на научната конференция с международно участие, проведена на 5 и 6 октомври 2022 г. в online формат. Тя беше организирана по съвместен проект на Центъра по систематическо богословие на Православния богословски факултет на ВТУ Св. св. Кирил и Методий и фондация Покров Богородичен, с цел да се инициира сериозна научно-богословска дискусия по важната тема за отношението на Църквата към идеологиите, при това с особен акцент върху трансхуманизма. Поради подчертания интерес към темата, в сборника намериха място не само доклади на ... |
|
|
Първите пет века след Константин били време на особено напрегната борба на Църквата с ересите. Богословската мисъл имала за задача да опровергае еретичните учения и да даде точно определение на онези истини, които били изопачавани от еретиците. Израз на тази борба били вселенските събори. И тъй като с понятието "гръко-римска империя" се свързвала представата за целия християнски свят, простиращ се дори извън пределите на Римската империя, то и съборите от този период получили названието "вселенски", а техните определения били задължителни за всички християни и църкви. Догматичните определения били ... |
|
|
Изследването е насочено към два различни периода на XII в., през които протичат философски и богословски дебати между латински и византийски мислители в Константинопол. Първата половина на века е съществена за Западния свят, доколкото т.нар. борба за инвеститурата е подкопала основанията и е разрушила структурата на очевидностите, характерни за ранносредновековната западна култура. Казано метафорично, светът е разрушен и трябва да се сглоби нов. Претенциите за универсалност на неговите архитекти изискват включването и на сферата на източното християнство. макар на нея вече да се гледа като на "нашето чуждо". ... |
