Житейската етика, която Монтен издига в своя цел, е и естетика - изкуството да се живее красиво. Улавянето на момента става начин да си в света - скромен, естествен, просто и напълно човешки. Абсолютно и почти божествено е умението да проявиш себе си в своята природна същност. Ние се стремим да бъдем нещо друго, не желаейки да вникнем в себе си, и излизаме извън собствените си граници, без да знаем на какво всъщност сме способни. Няма защо да се качваме на кокили, защото и на кокили трябва да ходим със собствените си крака. Даже и на най-високите земни тронове седим на собствения си задник. Най-прекрасен е животът на ... |
|
|
"Мишел дьо Монтен пише своите "Опити" през последната четвърт на XVІ в. - трагичен период от историята на Франция. Страната е раздирана от братоубийствени войни, последица от взаимна нетърпимост между католици и протестанти, от борби за власт между династически родове, както и от конфликти между големите европейски държави. На фона на тази социална криза Монтен, собственик на красив замък и на обработваеми масиви, се оттегля от публичните си длъжности, за да се посвети на четене, размисъл и писане. Чете главно древните морални философи и съвременни хроники. В тях намира истини и за себе си, и за човешката ... |
|
|
"Книга трета е своеобразно резюме и кулминация на Опити. През 1580 г. Монтен публикува първите две части на своята творба. Книга трета излиза през 1588 г. В периода 1580 - 1588 г. се случват две големи събития в живота на писателя: през 1580 - 1581 г. страдащият от бъбреци Мишел дьо Монтен предприема 17-месечно пътуване в Швейцария, Германия и Италия, а през есента на 1581 г. той е избран за кмет на Бордо с двугодишен мандат. След това кметуване бива преизбран (по изключение) за още две години. Така Монтен е кмет на своя град от 1582 до 1586 г. За тези събития той не говори пряко, но те очевидно са повлияли на ... |
|
|
В настоящата книга втора от своите "Опити" (1580) Монтен продължава да търси себе си с помощта на древните автори и извън отъпканите пътища на тогавашните научни дисциплини. Самопознанието е дълъг и труден процес за мислител, който заявява открито: "Моят занаят и моето изкуство е да живея." Монтен насочва вглеждането в себе си към радикално нова цел - не за да вае своя статуя на велика личност, а за да се отърси от наслоените представи, утвърждавани с векове, за човека господар на природата и на животинския свят. В това по същество демистифициращо начинание важно място заемат Монтеновите идеи за ... |
|
|
"В 1580 г. на 47-годишна възраст Монтен публикува две от общо трите си книги на своите "Опити". Решава да си почине от писането и да пътува в съседни страни - Швейцария, Германия и най-вече Италия. За това свое пътешествие, продължило малко повече от 17 месеца, не пише конкретно никъде. Така поне се е смятало до 1770 г., когато в замъка "Монтен" бива открит старинен ръкопис, който ще бъде публикуван четири години по-късно под заглавието Пътепис на Мишел дьо Монтен из Италия през Швейцария и Германия. Книгата е първи превод на български на всички бележки от въпросното пътуване. Те са водени ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Четиринадесета книга от поредицата "Философия за всеки". Мишел дьо Монтен (1533 - 1592) е най-изтъкнатият мислител от епохата на "Френското възраждане" - привърженик на научния метод на познание, изявен противник на средновековната схоластика и на църковните авторитети, истински хуманист и създател и първи майстор на литературния жанр есе. Самият той нарича трудовете си "Опити" - опити върху човешката душа, върху вечните проблеми на съществуването, върху държавната уредба и обществените ... |
|
|
Животът на Монтен в един въпрос и двайсет опита за отговор. ... Как да се разбираме с другите, как да противодействаме на насилието, как да се примирим със загубата на любим човек... Как да живеем? Този въпрос буквално обсебил ума на ренесансовия благородник Мишел дьо Монтен, чието разностранно изследване на собственото му съзнание и жизнен опит прераснало в произведение, каквото светът не познавал до този момент. В своите есета той дал израз на всичко, което минавало през ума му: вкусовете му по отношение на виното и храната, спомените от детството му, удоволствието да наблюдава как спящото куче потръпва с уши, докато ... |
|
|
УмираШТият Гьоте - не, в заглавието на сборника разкази, който държите в ръка, няма правописна грешка. Това е преднамерена езикова игра. Ще разберете, когато четете първия, едноименен разказ. Събраните тук истории са само четири, но в тях читателят, който обича неподражаемия стил на Томас Бернхард, ще бъде зарадван да намери много от любимото: разказите са хем комични, хем мрачни; хем стоплящи като прегръдка, хем злостни като ритник. В едната история умираШТият Гьоте копнее да му доведат от Кеймбридж философа Витгенщайн, реално живял много по-късно от него. В другата млад мъж се затваря в кула да чете и се питаме кой ... |
|
|
Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен "аз"? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това той да запази свидната си свобода, без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от аз-а. Тук представяме възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, без ... |
|
|
Възхитителен роман за мъжа, който предефинира женската елегантност, и жената, която се превърна в негова муза."Всичко започна в деня, когато за първи път се разходих из Париж. Все още следвах. Изведнъж се озовах пред витрина с изложен в нея костюм, който буквално ме омагьоса. Кремаво жакетче, пристегнато в талията и разтворено в долния край, черна, силно разперена пола до прасците. Пропорциите ми се сториха толкова хармонични и балансирани, че неволно си представих Златното сечение в античните строежи и скулптури, както и в картините от Ренесанса. Открай време тези художествени произведения са привличали с особена ... |
|
|
Второ издание. ... Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен Аз? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това да запази той свидната си свобода без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от Аза. Тук представям възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, ... |
|
|
Малка книга с големи идеи. Защо хората обичат да гледат страшни филми? Трябва ли да се уповаваме на вярата в съществуването на Бог? Защо удоволствието е нещо по-добро от болката? И кога една патица всъщност не е патица? Философията накратко е завладяващо пътешествие към отговорите, които някои от най-великите умове през последните 2500 години са дали на големите въпроси за живота и Вселената. Тук са Сун Дзъ, който ни учи как да победим в настолна игра, Фройд, който разгадава нашите комплекси, Дьо Бовоар, която твърди, че майчинският инстинкт е само мит, Кант и неговата феноменология, Шопенхауер, Хегел, ... |
